петък, 21 август 2026 г.
Денят, в който една прислужница разрови небето и промени света
На 1 август 1786 г. нощното небе над Англия е чисто и спокойно. В малък телескоп, насочен към звездите, една жена забелязва нещо странно - малка светла точка, която не прилича на останалите.
Тя все още не знае, че това е комета. Няма представа, че след минути ще запише името си в историята. Нето, че ще остане запомнена като първата жена, откривател на комета. Името ѝ е Каролина Хершел.
Момичето, което трябвало да остане невидимо
Каролина Лукретия Хершел е родена през 1750 г. в Хановер, днешна Германия, в семейство на музиканти.
Детството ѝ не прилича на приказка за бъдещ учен. Като малка тя успява да преболедува едра шарка, но тежкото заболяване оставя жестоки белези по лицето ѝ и забавя растежа ѝ. Майка ѝ смята, че тя никога няма да се омъжи, затова трябва да бъде подготвена за живота на домашна помощница.
В онези години науката не е място за жени. Особено астрономията.
Дамите могат да наблюдават небето от прозореца, но не и да бъдат част от хората, които го изучават. Каролина обаче има един шанс - нейния брат Уилям.
Братът, който откри Уран, и сестрата, която остана в сянката
През 1772 г. Каролина заминава за Англия при брат си Уилям Хершел, който първоначално е музикант. Скоро обаче двамата се увличат по астрономията.
Уилям започва да строи собствени телескопи. Именно с такъв телескоп през 1781 г. той открива планетата Уран - първата нова планета, открита след древността.
Но зад неговия успех обаче стои и огромният труд на Каролина.
Тя полира лупите за телескопите, прави изчисления, записва наблюденията и подрежда огромните каталози със звезди. Тя не е просто помощник. Тя е партньор в едно от най-големите научни приключения на XVIII век.
Нощта, в която една жена откри комета
Каролина не остава само помощник. Брат ѝ ѝ подарява собствен малък телескоп и тя започва системно да търси нови обекти в небето.
На 1 август 1786 г. тя вижда непозната светеща точка. След внимателно наблюдение разбира, че това е комета.
Това е революционен момент. До този момент астрономията е почти изцяло мъжки свят. Каролина става първата жена, на която е признато откриването на комета.
Кралят на Англия Джордж III проявява интерес към откритието, а скоро след това ѝ отпуска годишна заплата от 50 паунда като асистент на брат ѝ. Това я прави първата жена във Великобритания, която получава официално възнаграждение за научна работа.
Жената, която ловува комети
Каролина не спира. В следващите години тя открива общо осем комети, както и редица мъглявини и звездни обекти. Тя създава каталози, които помагат на следващите поколения астрономи.
Но славата ѝ идва трудно. Във време, когато жената в науката е почти немислима фигура, обществото често я посреща с насмешка. Появяват се карикатури, които я представят като странна жена, "ровеща се" в небето.
Тя обаче продължава. Защото за нея звездите са по-силни от предразсъдъците.
Наследството на една забравена звезда
Каролина Хершел доживява до 97 години. В края на живота си тя вече е признат учен. Получава златния медал на Кралското астрономическо дружество през 1828 г. - първата жена, удостоена с тази чест.
Но най-голямото ѝ постижение не е само броят на откритите комети. Тя променя представата за това кой има право да търси отговорите във Вселената.
Преди Каролина Хершел жената е зрител на науката. След нея тя става откривател.
Източник Интернет
(Каролина Хершел има огромен принос в развитието на астрономията)
Знаете ли каква е разликата между „жена“ и „дама“?
Знаете ли каква е разликата между „жена“ и „дама“?
Оказва се... точно едно пени! 
Историята разказва за една писателка, която пристига в Лондон и попада на стара обществена тоалетна с два входа.
Надписите на вратите гласят:
„Вход за жени – безплатен.
За дами – 1 пени.“
„Вход за мъже – безплатен.
За джентълмени – 1 пени.“
Докато тя стои изумена и размишлява над тази странна британска логика, към нея се приближава полицай.
С перфектен маниер той деликатно пита:
„Госпожо, да нямате проблем с дребните?
Позволете ми да ви услужа с едно пени.“ 
Защо някой би платил за нещо, което може да вземе напълно безплатно?
Защото дамите и джентълмените винаги плащат за себе си.
Те не тичат с лакти напред да заграбят „авантата“, дори когато никой не гледа. Не защото са длъжни.
А защото плащането за чуждия труд или услуга им позволява да запазят най-важното:
Собственото си достойнство.
Това малко пени не е цената на услугата.
Това е цената на личната автономия.
Днес това „пени“ рядко е метална монета.
То се крие в малките ежедневни избори:
Да кажеш „благодаря“ за труд, който другите приемат за даденост.
Да си платиш честно, вместо да търсиш „връзки“ и „аванта“.
Да спазиш обещание или правило, дори когато няма кой да те хване.
Да си мъж или жена е въпрос на биология.
Не се изисква никакво усилие.
Да си джентълмен или дама е въпрос на избор.
И понякога този избор струва само една дребна монета, която решаваме да не спестим.
ТАЙНИТЕ ЕКСПЕРИМЕНТИ С “ОГЛЕДАЛАТА НА КОЗИРЕВ”
ТАЙНИТЕ ЕКСПЕРИМЕНТИ С “ОГЛЕДАЛАТА НА КОЗИРЕВ”
Времето е величина, която човек трудно може да си обясни. Затова изследванията на времето винаги са обвити в тайнственост. Николай Александрович Козирев се опита да проникне в същността на този феномен и да го изучи с помощта на огледала.
Конструираните от него огледала, наречени “Огледалата на Козирев”, с които той изследва процесите на времето, предизвикаха бурни обсъждания; а ефектите, получени при екранирането на пространството с тези огледала и досега не са обяснени.
Ученият създаде собствена теория за времето, според която то не е абстрактна величина, а притежава посока и енергия. Времето влияе върху нашия свят и е допълнителен източник на енергия, който не позволява да настъпи топлинна смърт на Вселената и осигурява хармонията на света.
Теорията на Козирев не се роди на празно място; тя е основана на трудовете на А. Айнщайн и Херман Минковски. От техните трудове следва, че гравитацията е изкривяване на пространството, а времето – една от характеристиките на изкривяването на пространството.
Козирев отиде по-далеч. Според неговите идеи може да се създаде “концентрано време”, каквото са “Огледалата на Козирев”.
Идеята, заложена в основата на конструкцията на огледалата, има много допирни точки с идеите на друг гениален учен – Вилхелм Райх, ученика на З. Фройд. Той открил, че върху психическата енергия могат да въздействат допълнително сили в пространството, с които тя може да се усилва с помощта на разработените от него конструкции – генератори на оргон.
По-нататъшните изследвания на Райх довели до създаването на устройства, с които може да се въздейства върху климата на земята. Тези разработки изплашили американското правителство, тъй като в последните си години Райх живял и работил в САЩ. Той бил арестуван, много от трудовете му – изгорени, а самият той, според официалната версия, починал в затвора от инфаркт...
Подобно на генераторите на оргон на Райх установките на Козирев също влияят върху биологичните обекти.
Огледалата на Козирев са спираловидни цилиндрични конструкции от специална алуминиева сплав, във вътрешността на които има лазерна установка. Външно тези огледала приличат на томограф. Според хипотезата на учения те могат да екранират и уплътняват потоците на пространството и времето.
“Огледалата на Козирев” в медицината
В началото на 90-те години такива огледала се използвали в опити по свръхчувствено възприятие, които се провеждали в Института по експериментална медицина в Сибирския отдел на Академията на науките на СССР. Опитите ръководел академик В. Казначеев. Хората влизали в цилиндричните спирали и чувствали различни аномални, психофизически усещания, което било отбелязано в документацията на изследванията. Доброволците усещали, че “излизат от собственото си тяло”.
Асистентите на Казначеев описали случаи на телекинеза, телепатия, транслация на мисли от разстояние. Според документите тези способности се засилвали в камери, които се състояли от 2-3-метрови леко изкривени метални огледала.
Според теорията на Козирев в огледалното помещение, се променяла плътността на времето. Вероятно това изостряло свръхчувственото възприятие. Хората, престояли в камерите няколко часа, се усещали участници в отдавна отминали исторически събития и виждали бъдещето.
Често се задава въпросът – кое е особеното в извитите огледала? Също както плоските, и те отразяват видими и невидими енергии, “тънки” излъчвания на човека.
Какви явления произтичат от това и какви закони се включват в действие, засега никой не може да каже.
Гигантски извити огледала, използвани от древните, се наблюдават в “Града на Боговете” в Тибет. Според някои учени този комплекс от пирамиди и каменни огледала, с височина стотици метри, е свързан с всички пирамидални комплекси на Земята, със съоръжения като Стоунхендж, и вероятно целта му е управление на енергията на времето.
Древните тибетски легенди разказват за Синовете на Боговете, които построили този загадъчен град и можели да използват “енергията на Духа”.
Експериментите с “огледалата на Козирев” и някои изводи
Способността на огледалата да фокусират различни видове излъчвания се потвърдила в опитите на новосибирски учени по дистанционно въздействие – ясновидство, телепатия и др. Тогава за пръв път в историята на науката били проведени два глобални многодневни експеримента по предаване на информация между хора, отдалечени един от друг на хиляди километра, без да използват традиционните технически средства за връзка.
Според разказ на академик Казначеев сеансът се състоял на 18 декември 1991 г. Участникът К. Долгопятов “монтирал” пакет от образна информация в установката, за да могат да я приемат другите участници в експеримента на 20 и 22 декември. Анализът потвърдил, че информацията се приема едновременно в много точки в Евразия. Казначеев посочил, че вероятно човешкият разум може да получава информация независимо от географията и времето.
Работещите с “огледалата на Козирев” изследователи забелязали още един феномен: във фокуса на огледалата често възниквали светещи обекти, които приличали на НЛО или кълбовидни мълнии.
Разказва новосибирският професор А.В. Трофимов: “Ние вкарахме доброволеца в установката. Изведнъж в нея се взриви плазмоид. След това, преди да започнат работа огледалата, над нашата сграда се появи светещ обект под формата на диск. Щом прекратявахме работа, той изчезваше... Когато в момента на подготовката за предаване на мислени образи ние внесохме в огледалото символа на Николай Рьорих “Знаме на Мира”, доброволците бяха блъснати от някакво силово поле... Беше страшно. Нямахме дори прибори за измерване. Единственото, което фиксирахме по компаса, беше, че северът се оказа в друга посока...”
Геофизическите служби в населеното място Диксън отразили много силна промяна в магнито- и йоносферата, а над селището се появило ярко цветно северно сияние...
Всеки, който влизал в огледалата на Козирев, виждал огромен поток от символи – знаци, които светели като неонови светлини. По-късно учените открили, че тези символи се отнасят до шумерската култура. Трофимов заключил: “Това беше миг от историята, който се беше промъкнал в нашата зона...”
През 1997 г. новосибирските учени провели експерименти с английски изследователи. В Стоунжендж, повече от 200 души, приемали дистанционно изпращана чрез огледалата на Козирев информация от Новосибирск. Руснаците изпращали символи от шумерската култура, запазени на глинени плочки, които са стигнали до нас. Англичаните улавяли информацията. Получил се интересен факт: англичаните уловили допълнително още около 70 символа, които руснаците не били изпращали. Те също били символи от шумерската култура. “Т.е. по някакъв начин ние влязохме в този хоризонт на информационно хранилище, на етапа на развитието на шумерската култура...”
В резултат от опитите с огледалата на Козирев бил създаден апарат с огледално-лазерна система, който бил конструиран на основата на идеите на Козирев. Днес тези установки се използват за лечение; някои психосоматични заболявания се лекуват ефективно.
Същността на метода учените обясняват по следния начин: по време на лечението те се обръщат към субективното (индивидуалното, личното) време на всеки болен. Всеки човек е източник на времето, но той постоянно губи, разсейва тези потоци, а лекарите със специалния апарат за кратко време ги събират. Всеки болен се вкарва в специална камера, оборудвана със система от огледалата на Козирев, които екранират вътрешните полета на човека и не им позволяват да се разсейват.
Академик Казначеев смята, че посочените феномени са реакция на информационното поле на Земята на “внедрените” в него с помощта на огледалата на Козирев човешки мислеформи.
Еспериментите показали необяснима опасност от прилагането на този ефект. Затова всички опити били прекратени. Вероятно огледалата, с особена конфигурация, могат не само да влияят на хода на времето, но и да отварят врати към паралелни светове, които може би не са добронамерени.
Чувството на страх, което усещали хората по време на експериментите, може да означава присъствието на някакви разумни същности, които влияят върху съзнанието...
ОЩЕ ЗА ОГЛЕДАЛАТА НА КОЗИРЕВ - В КНИГАТА НА ИЗДАТЕЛСТВО РАСПЕР "СВРЪХЧОВЕКЪТ ОТ ПОДЗЕМНАТА АКАДЕМИЯ НА КГБ"
Абонамент за:
Публикации (Atom)