Ако, както беше отбелязано, почти цяла Индия е използвала стъпаловидни кладенци като отбранителни устройства, то в най-южния щат на страната – Тамилнаду, тази непоколебима част на полуострова са използвани напълно различни средства за отбрана. И ако ги погледнете с нормален поглед, тогава те бяха огромни храмови комплекси.
Тук пред нас, на снимката по-долу, се намира храмът Аруначалешвара в Тируванамалай.
Там, където веднага се забелязват 4 високи 60-метрови кули гопурами, които просто не могат да бъдат пренебрегнати, дори и от разстояние. Храмът се счита за един от най-високите в страната и никой не знае на колко години е. В храма има следи от писане по стените, датирани от 10 век. Самият Тируванамалай се споменава в историческите документи от VII век. Смята се, че храмовият комплекс е придобил сегашния си вид през 16-17 век, но в него са запазени малки светилища от XI-XIII век.
Но, въпреки това, това е създадена от човека станция за ПВО. По своя дизайн – 4 основни пирамидални църкви, монтирани напречно на сложната зона. Но е известно, че ако две пирамиди са подредени една към друга с лицата си, тогава взаимният пренос на енергии може да се случи между тези пирамиди. Напред и назад, въвеждайки един вид генератор. Тъй като още две двойки по-малки пирамиди са инсталирани на всяка линия от позицията на кръста, целта на последната е да подпомогне генерирането на енергия според 2-ра хармоника. И тук, облъчвайки основните кули с тези 2f-сигнали, спомагателните пирамиди подобряват надеждността на пускане на генераторите на 2 кръстовидни линии в началото на станцията и в работен режим гарантират стабилността на схемите за генериране. Ясно е, че посоченият процес на производство на енергия ще започне и ще се осъществи в бъдеще,под кулите трябва да пропуснете подвижния воден поток. И тук има доставка на вода. Той е създаден предварително, натрупвайки се в специални храмови резервоари.
Но всички пирамидални кули са само източниците на енергия, необходими за осигуряване на работата на повреждащата част на станцията. Но като „оръжейни стволове“ са използвани многобройни колонади от каменни менхири. Тези колонади бяха менхирични матрици – тези така наречени зали или квадратчета на „Хилядите колони“, където всеки менхир при определени условия излъчваше плазмоиден сноп енергия в пространството над себе си.
Но най-първият, който получи възможността да стреля … каменните стени на станцията! В структурно отношение те се състоят от поредица от каменни стълбове, вкопани в земята. Където пространството между тези стълбове е положено с каменна (или тухлена) зидария, образувайки гладка стена по периметъра, но оставяйки само полуострите краища на менхирите, извисяващи се над стената. Което, получавайки енергия от източници, движещи се по периметъра на каменни стени, също изстреля. Същността на излагането на огън на менхира е излъчването (по оста си нагоре) на куп енергия – плазмоид, който по енергия прилича на кълбовидна мълния, но се движи с голяма скорост. Наличието на ограждане на станциите в боен режим може да се наблюдава и визуално – по верига от плазмоиди, излъчвани при конусно срутване, сякаш се търкалят по участъци от оградата.
И отново, за въвеждането в огън на менхирите от станцията, под тях трябва да се подава и воден поток. На територията на храма Аруначалешвара има 2 частни басейна – 2 резервоара, за които се смята, че са свещени и привличат много поклонници. Още 4 подобни резервоари със свещени води са разположени извън храма.
Но на станцията за противовъздушна отбрана това снабдяване с вода е необходимо за енергийното активиране на всичките му основни елементи: основните и спомагателни пирамиди и много менхири – в стените на структурата и матричните колонади. Изглежда, необходимият обем на водоснабдяване е изчислен въз основа на продължителността на едно нападение от вражески самолети. Самата станция беше включена в работата чрез енергийно активиране на нейната водна система. Водоснабдителната система на тази станция е може би един от най-сложните й компоненти. При преместване на водни потоци е необходимо не само да се поставят под всеки елемент – пирамида, кула или менхир, но и да се осигури контрол върху тези потоци. Но най-проблемно е тази система да бъде готова за незабавна употреба, когато всички контейнери трябва да бъдат напълнени с вода, самата вода се филтрира от груби примеси, т.е.и многобройни и малки канали, тръбопроводи, които осигуряват работата на каменни огради и матрични колонади, нямат запушвания.
Разгледахме работата на станцията за противовъздушна отбрана по примера на Tiruvannamalai, но в Тамил Наду има голям брой подобни станции. Намира се в градове, където има храмове, посветени на бога Шива. Това, заедно с Тирувананамалай, са светите градове Мадурай, Канчипурам, Чидамбарам и Тричи. Но има подобни станции в Дарашурам, Кумбаконам, Шрирангам, Танджоре, Рамешварам и Сухиндрам. И трябва да се отбележи: тук, в Тамил Наду, беше създадена мощна система за противовъздушна отбрана. А ефективността му се характеризира най-малкото с факта, че всички местни градове със станции останаха непокътнати, но Хараппа и Мохенджо-Даро, които нямаха такава защита, загинаха при ядрени атаки.
Като цяло, разглеждайки въпросите на отбраната (противовъздушната отбрана) на западната част на империята, откриваме:
– тя обхвана почти цялата територия на съвременна Индия (с изключение на източните й щати);
– системата за противовъздушна отбрана е изградена с помощта на различни технически средства (активни капани на самолета) – центърът и северът на областта са защитени от конструкции от типа „стъпаловиден кладенец“, а югът (държава Тамилнаду) от станции за противовъздушна отбрана тип храмове, които включват пирамидални кули на гопурам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар