“ ... В този свят нямаш шанс да бъдеш “твърде добър човек”. Той просто не е устроен така, че да ти даде тази възможност. Колкото по- универсално добър се опитваш да бъдеш, толкова повече биваш неволно въвличан в истории, от които никога не си искал да бъдеш част. Някои хора създават неприятности, други биват намирани от тях. Защото бягат.
А ако бягаш от нещо, то със сигурност ще те намери.
И да не посягаш пръв, върху теб ще бъде посегнато.
Понякога е неизбежно да отвърнеш. Понякога си принуден да отвърнеш. Понякога двойно по- силно. С идеята, че нападнатият не може да бъде съден за начина, по който е избрал да се защити.
Понякога героят се превръща в злодей, за да не се превърне в жертва.
Така или иначе човекът е странна смесица от геройски и злодейски крайности, чието съотношение непрекъснато се мени.
И дори фактът, че най- ужасните неща, които съм правил в живота си, всъщност са били с цел самозащита, с цел да предпазя и малкото, което ми е останало цяло, на практика не прави тези ужасни неща по- малко ужасни.
А и не трябва.
Всички идваме на тая Земя с везна, която измерва колко лошо можем да си купим с добрината си.
Затова и прекомерното добро не е по-малко лошо от лошото.
Да нараняваш себе си, за да предпазиш друг, не те прави по- малко лош. Да приемаш лошото в името на “един по-добър свят” е най- нелогичното, необосновано и неефективно добро.
Болката винаги се измерва като болка и тежи като такава, независимо на кого я причиняваш.
Както и везната на човешкия живот винаги търси баланса.
Всяка крайност, изкривяваща везната, кара човека в света и света в човека да губят равновесието си.
Райското се крие в равновесието, Адът са всичките му крайности.
Но и там има какво да се види.
Не знам защо, но сякаш от Ада човек винаги се връща малко по- добър.
Може би точно защото тръгвайки оттам, единственото възможно движение е в посока на равновесието.
Истината е, че независимо кой път е избрал, човек е обречен да мине и по пътя на героя, и по този на злодея, и по този на жертвата. Всеки минава и по трите пътеки поне веднъж в живота си, за да бъде цял.
За да познае равновесието, трябва да обиколи всичките му крайности и да остави част от себе си там.
Всички пътеки свършват с равновесието, то е началото и краят, и основата на всичко.
За да може везната да стои изправена. “
А ако бягаш от нещо, то със сигурност ще те намери.
И да не посягаш пръв, върху теб ще бъде посегнато.
Понякога е неизбежно да отвърнеш. Понякога си принуден да отвърнеш. Понякога двойно по- силно. С идеята, че нападнатият не може да бъде съден за начина, по който е избрал да се защити.
Понякога героят се превръща в злодей, за да не се превърне в жертва.
Така или иначе човекът е странна смесица от геройски и злодейски крайности, чието съотношение непрекъснато се мени.
И дори фактът, че най- ужасните неща, които съм правил в живота си, всъщност са били с цел самозащита, с цел да предпазя и малкото, което ми е останало цяло, на практика не прави тези ужасни неща по- малко ужасни.
А и не трябва.
Всички идваме на тая Земя с везна, която измерва колко лошо можем да си купим с добрината си.
Затова и прекомерното добро не е по-малко лошо от лошото.
Да нараняваш себе си, за да предпазиш друг, не те прави по- малко лош. Да приемаш лошото в името на “един по-добър свят” е най- нелогичното, необосновано и неефективно добро.
Болката винаги се измерва като болка и тежи като такава, независимо на кого я причиняваш.
Както и везната на човешкия живот винаги търси баланса.
Всяка крайност, изкривяваща везната, кара човека в света и света в човека да губят равновесието си.
Райското се крие в равновесието, Адът са всичките му крайности.
Но и там има какво да се види.
Не знам защо, но сякаш от Ада човек винаги се връща малко по- добър.
Може би точно защото тръгвайки оттам, единственото възможно движение е в посока на равновесието.
Истината е, че независимо кой път е избрал, човек е обречен да мине и по пътя на героя, и по този на злодея, и по този на жертвата. Всеки минава и по трите пътеки поне веднъж в живота си, за да бъде цял.
За да познае равновесието, трябва да обиколи всичките му крайности и да остави част от себе си там.
Всички пътеки свършват с равновесието, то е началото и краят, и основата на всичко.
За да може везната да стои изправена. “
Е.С
art: @lucia.dami
Няма коментари:
Публикуване на коментар