Джиду Кришнамурти – един от големите философи на изтока

ЯН. 13 VENEZIA

magnifisonz.com / 

Учат ни на много неща, но рядко как да се справяме с шока от раните, които ни нанася животът. Най-малкото – никой не ни научава, че не животът, а собствените ни реакции към това, което се случва, са причината за болката.

Джиду Кришнамурти – известен по целия свят учител и философ. В продължение на 60 години той говори пред десетки милиони хора, разпространявайки своето учение и постоянно изследвайки способностите на човешкия ум. Кришнамурти е роден в Южна Индия през 1895 г. в бедно семейство на брамин, напуска тяло в Съединените Щати през 1986 г.

Историята на Кришнамурти започва от идеята на теософското общество, ръководено от Ани Безант и Чарлз Летбитър, да се финансира духовното израстване на пет-шест момчета, в които се усеща полъхът на гениалността, за да може един ден да обявят едно от тях за Мирови Учител (Майтрея, който според източни легенди е превъплащение на Гаутама Буда и който ще дойде скоро отново и ще промени света).

Думата теософия произлиза от тео – Бог и софия – мъдрост. Теософите смятат учението си като световен синтез на религията, философията и науката. Но времето показа абсурдността на този модел и сега теософското движение е история. Идеята е много привлекателна и те успяват да създадат мощна организация, оглавявана от Ани Безант, която е ученичка на Блаватска. По онова време тя е била много влиятелна и в Индия. Била е толкова почитана, че я избрали за президент на партията Индийски национален конгрес, въпреки че е англичанка, а Конгресът се бори за освобождение на Индия от Англия.

Сред избраните от теософите момчета са и двамата братя Натиянанда (по-възрастния) и Джиду Кришнамурти. Следват години на много трудно обучение. Натиянанда се разболява от туберколоза и умира в Калифорния през 1925 г. Оказва се, че Джиду е най-добрият. Вероятно скоро след смъртта на брат си той получава просветление. Той бил провъзгласен от тях за Мировия Учител на века и издигнат за глава на международен орден с хиляди членове.

Теософите започват подготовката за идването на Мировия Учител още през 1911 г. Той е необходим на интелектуално създадената “религия”, тъй като й липсва мистична и магнетична личност, подобна на Христос, Буда или Мохамед. За целта създават ордена “Звездата на Изток”. Тази организация е трябвало да обслужва Мировия Учител. Центърът на Ордена е разположен в Холандия в замъка Еерде, дарен от член на кралската фамилия, и е разполагал с огромни финансови възможности.

В България също се създава теософско общество и Летбитер го посещава. След като Кришнамурти разпуска Ордена, членовете на теософското общество в България стават ученици на Свами Шивананда. (Само В. М. Сеплевенко шест месеца по-късно иска разрешение от Шивананда да го освободи и става ученик на Борис Сахаров.)

В 1929 година Кришнамурти разпуска ордена, заявявайки, че неговата задача е освобождението на хората, които не се нуждаят от духовни авторитети и организации. В последствие се занимава не от позицията на Гуру, а просто на човек, предан на истината. Написал е книгите „Пробуждането на разума”, „Мисли за тези неща”, „Полета на орела”, „Свобода от известното”, „Първата и последна свобода”. Историята на неговия живот е описана в двутомната книга на Мери Латенс „Кришнамурти”. Последно е живял в Оджаи, Калифорния.

По време на живота си той изнася беседи в много части на света пред многобройни аудитории, както и разговаря с широката публика, включваща писатели, учени, философи и преподаватели. Кришнамурти е загрижен за цялото човечество и непрекъснато утвърждава, че той няма националност или вярване и не принадлежи към някаква особена общност или култура.

В по-късната част от живота си той пътува главно между школите, основани от него в Индия, Великобритания и САЩ – школи, които дават знание за пълното разбиране на човека и изкуството на житието.

Той подчертава, че само задълбоченото разбиране може да създаде ново поколение, което да живее в мир.

Помолен да разкрие в какво се състои същината на неговото учение, той написва следното: 

Сърцевината на учението

Истината е земя без пътища. Човек не може да я достигне чрез никаква организация, чрез никакво вероизповедание, чрез догма, свещеник или ритуали, нито чрез някакво философско познание или психологическа техника. Той трябва да я открие чрез огледалото на взаимоотношенията си, чрез вникването в съдържанието на своя собствен ум, чрез наблюдение, а не чрез интелектуален анализ или интроспективна дисекция. Човек е изградил в себе си образи като защитна ограда – религиозни, политически, личностни. Те се проявяват като символи, идеи, вярвания. Бремето на тези образи взема надмощие в човешкото мислене, взаимоотношения и ежедневие. Тези образи са причините за нашите проблеми, защото те разделят човек от човека. Възприятието на живота е оформено от концепциите, вече установени в ума на човека. Съдържанието на неговото съзнание е цялото му съществуване. Това съдържание е общо за цялото човечество. Индивидуалността е името, формата и повърхностната култура, които той е придобил от традицията и обкръжението. Уникалността на човека не се съдържа в повърхността, а в съвършената свобода от съдържанието на неговото съзнание, което е общо за цялото човечество. Затова той не е индивид.

Свободата не е реакция; свободата не е избор. Човешката претенция е, че понеже има избор, той е свободен. Свободата е чисто наблюдение без посока, без страх от наказание и възнаграждение. Свободата е лишена от мотив; свободата не е в края на еволюцията на човека, а се съдържа в първата стъпка от неговото съществуване. В наблюдението си човек започва да открива липсата на свобода. Свободата се намира в безизборното осъзнаване на нашето съществуване и дейност.

Мисълта е време. Мисълта е породена от преживяване и знание, които са неотделими от времето и миналото. Времето е психологическият враг на човека. Нашето действие е основано върху познание и следователно на време, така че човекът винаги е роб на миналото. Мисълта е винаги ограничена и така ние живеем в постоянен конфликт и борба. Няма психологическа еволюция. Когато човек стане осъзнат за движението на своите собствени мисли, той ще види разделението между мислителя и мисълта, наблюдателя и наблюдаваното, преживяващия и преживяваното. Той ще открие, че това разделение е една илюзия. Тогава има само чисто наблюдение, което е прозрение без каквато и да е сянка от миналото или времето. Това безвремево прозрение води до дълбока, радикална промяна в ума.

Пълното отричане е същността на положителното. Когато има отричане на всички онези неща, до които мисълта е довела психологически, само тогава има любов, която е съчувствие и интелигентност.

От книгата на Кришнамурти „Медитации“

Превод: Камен Събев:

Медитацията е сред най-знаменитите изкуства в живота, може би най-великото. И човек не може да я усвои от никого. В това е нейната прелест: медитацията няма техника и следователно не е обвързана с авторитети. Когато опознавате себе си, когато се наблюдавате, наблюдавате начина, по който вървите, как се храните, какво казвате; когато наблюдавате клюката, ненавистта, ревността – ако осъзнавате всички тези неща у себе си без избор, това е част от медитацията.

И така, медитацията може да се случва, докато сте в автобуса, докато крачите през гората, изпълнена със светлина и сенки, докато слушате песента на птиците, докато гледате в лицето на своята жена или дете.

***

Медитацията означава да открием дали мозъкът, с цялата негова активност и преживявания, може да бъде напълно тих. Но не с усилие, защото в момента, в който упражните усилие, има дуалност. Онзи, който казва: “Бих искал да имам невероятни преживявания, затова трябва да накарам мозъка си да утихне”, той никога няма да успее. Но ако започнете да изследвате, да наблюдавате, да слушате всичките движения на мисълта, нейната обусловеност, нейните стремежи, страхове, удоволствия, ако наблюдавате как работи мозъкът, тогава ще видите, че той утихва забележително. Ала тази тишина не е сън, тя е изключителна активност. Когато едно голямо динамо работи идеално, то обикновено не издава шум; шум има само при триене.

***

Медитацията изисква най-високата форма на дисциплина – не конформизъм, не имитация, не подчинение, а дисциплина, идваща с постоянна осъзнатост не само за външното, но и за вътрешното. Така че медитацията не е изолирано деяние, а активност във всекидневния живот, която изисква сътрудничество, чувствителност и интелигентност. Без основа за праведен живот медитацията е само едно бягство и следователно няма стойност. Праведният живот не е следването на обществения морал, а свободата от завист, похот и преследване на власт – те водят до вражда. Свободата от всичко това не идва чрез волята, а чрез осъзнатостта му при  себепознание. Без познание за дейностите на егото медитацията се превръща в сетивно удоволствие и е от нищожно значение.

***

Постоянното търсене на по-обширни, по-дълбоки, трансцендентални опитности е вид бягство от действителната реалност, а това сме самите ние, нашият обусловен, школуван ум. Един ум, който е буден, интелигентен, свободен – той защо би имал нужда от каквито и да било “опитности”? Светлината е светлина; тя не иска още светлина.

***

Медитацията е сред най-изключителните неща. И ако не знаете какво представлява тя, вие сте като слепец в свят от жизнена светлина, ярки цветове и сенки. Медитацията не е интелектуален въпрос, но когато сърцето навлезе в ума, той има много по-различно качество; тогава е наистина безбрежен, не само в капацитета си да разсъждава и да действа ефективно, но и в усещането си за живеене сред една шир, където сте част от всичко.

Медитацията е движението на любовта; но не любовта на единия или на многото. Тя е като водата, която всеки може да отпие от всяка една делва, без значение дали златна или глинена – неизчерпаема е. Случва се и една особеност, която не може да бъде плод на никой опият или самохипноза: сякаш умът навлиза в себе си, започвайки от повърхността и прониквайки все по-надълбоко, докато дълбочина и височина изгубят смисъл, а всяка форма на отмерване се стопи. В такова състояние има пълен покой – не онзи, придошъл от задоволството, а покой с порядък, красота и интензивност. Той целият може да бъде унищожен като едно цвете и въпреки това е неунищожим именно заради своята уязвимост. Тази медитация не може да бъде усвоена от друг. Нужно е да почнете, без да знаете нищо за нея, и да се движите от невинност към невинност.

Почвата, в която медитативният ум може да покълне, е тази на всекидневния живот, на устрема, болката и мимолетната радост. Там трябва да започне, да внесе порядък, а после – да се движи безспирно. Но ако сте ангажирани единствено с това, да създадете порядък, то самият той ще стане причина за ограничението си, а умът ще се превърне в негов затворник. В цялото това движение вие трябва да започнете от другия край, от другия бряг, без да сте загрижени за брега или за прекосяването на реката. Необходимо е да се потопите в реката, не знаейки как да плувате. Това е и красотата на медитацията – никога не знаете къде сте, накъде отивате и къде ще стигнете.

***

Медитацията не е нещо различно от всекидневния живот; не се усамотявайте в ъгъла на стаята, за да медитирате десет минути, а след като излезете от нея, да бъдете касапи – метафорично и буквално.

***

Медитацията е сред най-сериозните неща. Може да медитирате целодневно – в офиса, със семейството, когато изричате някому “обичам те”, когато се грижите за децата си… След това обаче ги учите да стават войници, да убиват, да имат национална принадлежност и да почитат знамето, посочвайки им как да влязат в капана на съвременния свят.

***

Да наблюдавате всичко това, разбирайки вашата роля, е част от медитацията. И щом медитирате така, вие ще откриете удивителна прелест – във всеки момент ще действате правилно, а ако не успеете, ще подемете наново, без да губите време в съжаления. Медитацията е част от живота, тя не е различна от него.

***

Ако планирате да медитирате, това няма да е медитация. Ако планирате да бъдете добри, добротата никога не ще процъфти. Ако култивирате скромност, тя престава да е. Медитацията е полъхът, който ви навестява, щом оставите прозореца отворен; ала ако го оставите отворен умишлено, няма да се появи.

***

Медитацията не е средство за постигане на цел; тя е и средството, и целта.

***

Колко е невероятна медитацията… Ако има и малка принуда, опит за подчиняване на мисълта, имитиране, то тя се превръща в тежест; желаната тишина тогава престава да е озаряваща; ако медитацията е търсене на видения и преживявания, тогава тя води до илюзии и самохипноза. А смисъл медитацията има само в разцъфването на мисълта и по този начин прекратяването ѝ, не в простиращите се още и още модели на познание. Знанието може да донесе нови опитности, с по-силни усещания, ала умът, който търси това, е един незрял ум.

Зрялостта е свободата от всички преживявания, от всички опитности; тя не е под влияние да бъде или да не бъде. Зрялост в медитацията е освобождаването на ума от познатото, понеже то оформя и управлява всяка опитност. Един ум, който сам е светлина за себе си, не се нуждае от опитност. А незрялостта се изразява в копнежа по по-големи и по-големи преживявания. Медитация – това е странстването през света на познанието, бидейки свободни от него да навлезете из дебрите на непознатото.

***

Нужно е всеки сам да открие това за себе си, а не чрез някого. Вече сме имали авторитета на учители, спасители и водачи. Ако истински желаете да разберете що е медитация, необходимо е да оставите настрана всички тези авторитети.

***

Радост и удоволствие може да закупите във всеки един магазин на определена цена. Ала блаженство – не, било за вас или за друг. Радостта и удоволствието са “завързване” към времето, а блаженството съществува единствено при пълна свобода. Удоволствието, подобно на радостта, може да търсите и намирате по много начини. Но всички те идват и си отиват. А блаженството – това особено усещане за радост – няма мотив. Не можете да го търсите. Щом веднъж е там, според качеството на ума ви, то остава – безпричинно и неизмеримо с времето. Медитацията не е преследване на наслада или търсене на радост, а е състояние на ума, в което няма концепция или формула, затова е и пълна свобода. Само при такъв ум идва блаженството – нетърсено и неканено. Щом веднъж е там, макар и да живеете в света с целия негов шум, удовлетворения и бруталност, те няма да докоснат този ум; щом е там, конфликтът се е изпарил. Но краят на конфликта не е непременно пълната свобода. Медитацията е движението на ума в тази свобода. В тази експлозия на блаженството очите стават невинни, а любовта е благословия.