– Черна котка мина покрай нас, после още една, точно като нея.
– Колко точно? Същата ли беше?
– Не съм сигурен.
– „Дежавю“ обикновено значи дефект в Матрицата, когато променят нещо.
– Колко точно? Същата ли беше?
– Не съм сигурен.
– „Дежавю“ обикновено значи дефект в Матрицата, когато променят нещо.
Кадър от „Матрицата“ (1999)
Може би най-сетне имаме обяснение за една от най-загадъчните особености на мозъка – феномена „дежавю“. Акира О'Конър от Университета на Сейнт Андрюс представи новото изследване на екипа си по време на неотдавнашната Международна конференция за паметта в Будапеща. То стига до извода, че това, което изглежда като „грешка в Матрицата“ е проверка на паметта, която се случва в мозъка ни.
Както предава New Scientist, О'Конър и колегите му започват изследването си, като разработват техника за изкуствено предизвикване на дежавю. За да постигнат това, те представят на участниците поредица от свързани думи, без да разкриват думата, която ги свързва. Например в единия експеримент думите са легло, възглавница, нощ и т.н., без да се споменава думата „сън“, свързваща всички останали.
За да са сигурни, че участниците не са чули думата „сън“, учените ги питат дали, или не, са чули думи, които започват със „С“, на което те очевидно отговарят отрицателно. Въпреки това, когато после е трябвало да си припомнят представените думи, повечето от тях са били склонни да мислят, че са чули думата „сън“, макар да знаят, че не са – което е довело до странно чувство за „дежавю“.
***
10 любопитни факта за феномена дежавю
Една от хипотезите гласи, че дежавю се дължи на химичен дисбаланс на мозъка. Това е официалната научна теория. По принцип дадена ситуация в настоящето се обработва в определена част от мозъка. Ако настояща случка неволно попадне в частта на мозъка, обработваща спомените, ние изживяваме дежавю. Случващото получава „привкус“ на спомен и ни изглежда, че идеално знаем какво ще се случи. Снимка: Shutterstock
Дежавю̀ е преживяване, при което човек се чувства сигурен, че вече е виждал или преживявал някаква нова ситуация, въпреки че точните обстоятелства около предишната ситуация са неясни. Терминът е въведен от френския психолог Емил Боарак.
В следващите редове ще ви представим 10 любопитни факта, свързани с този психологически феномен.
- Според Фройд това явление е свързано със сюжети от забравени сънища.
- Проявата на дежавю намалява след 25-годишна възраст.
- Според изследователите феноменът е свързан с нивото на допамина. Затова младите хора го изпитват по-често.
- При електростимулацияна слепоочните дялове на главния мозък пациентите изпитват чувство за нереалност на случващото се, както и дежавю.
- Съществува теория, според която дежавю е опит, получен в паралелна вселена. Според друга теория е разновидност на подсъзнателното шесто чувство.
- Вероятността от дежавю е свързана със социално-икономическия статус и образованието. По-образованите и високопоставени в обществото граждани изпитват по-рядко дежавю.
- Съществува феномен, противоположен на дежавю, наречен жамевю. Буквално се превежда като „никога преди виждано/срещано“, „невиждано“ или „несрещано“. Характеризира се с моментното неразпознаване на лица, места, ситуации, които човек в действителност познава, но в определен момент му се струват различни и чужди.
-- Според парапсихолозите дежавю е от наши минали превъплъщения.
- Смята се, че дежавю може да бъде провокирано от т.нар. „разделено възприятие“. Това се случва, ако първо бегло погледнете обект, а след това му обърнете по-голямо внимание.
- Когнитивните психолози от Университета в Колорадо изследват феномена с помощта на виртуална реалност. Те създават компютърен модел на две идентични стаи и при влизане във втората доброволците изпитват усещане за дежавю.
Няма коментари:
Публикуване на коментар