На Еньовден се прави мълчана вода и венец от 77 билки и половина

СРЯДА, 24 ЮНИ 2020 
Най-мистичният празник се свързва със здраве и благополучие в семейството, зачеване, намиране на брачен партньор, разваляне на магии

Еньовден е един от най-древните български празници. Свързва се с лятното слънцестоене. Смята се, че най-дългият ден в годината е най-здравословен, а билките имат магическа сила. 

От около 70 години Еньовден се празнува на 24 юни. Преди това основната дейност, свързана с празника, се е извършвала на 21 срещу 22 юни, а на следващия ден са се берели еньовски билки. Датата е променена под натиска на Българската православна църква, за да съвпадне с Рождеството на Йоан Кръстител.

Еньовден е най-мистичният от всички стари български обичаи. Свързва се със здраве и благополучие в семейството, зачеване, намиране на брачен партньор, разваляне на магии.

В тази връзка дори по-важна е нощта преди Еньовден. И т.нар. мълчана вода. От свят извор в бакърени съдове се наточва вода. Палят се три Еньовски огъня -мъжки, женски и изворен, до които се поставя водата. До мъжкия огън се събират само мъже, до женския - само жени. Изворният се поддържа и от двата лагера. През цялата нощ по един мъж и една жена ходят до него, за да слагат съчки. Не е допустимо представители от двата пола да се срещат или да говорят. Ако някой наруши правилото за мълчание, водата се излива, „виновният” налива нова вода от извора, носи я да бъде обаяна от някоя врачка билкарка. Чак след което водата отново се вкарва в празничната атмосфера.

На сутринта в мълчаната вода се потапя Еньовска китка, която съдържа 77 билки и половина. Според старата народна традиция на земята има 77 болести и Господ ни е дал билки за всички тях. Съществува обаче и една неизвестна болест, която е изпратена от дявола, и не е ясно тя с коя билка се цери. Затова бабата или дядото знахар, който ръководи мистичния процес, след като набере тези 77 билки, трябва да затвори очи, да тръгне по поляната и напипвайки някоя билка, която му попадне пред ръката, да я отчупи до средата. След това билките се свиват като букет, поставят се в съда по изгрев-слънце и с водата поръсват всички присъстващи.

В други краища на страната се прави Еньовски венец. Той отново е от 77 билки и половина и е достатъчно голям, за да може всички, участвали през нощта в празника, да минат през него. После минават и през Еньовски огън, който е винаги кръгъл. Ергените и момите се търкалят по росните ливади, за да им помогне свети Еньо в намирането на брачен партньор.

Това са много стари традиции, които носят началото си още от прабългарите. Празникът има свои разновидности на всички места, през които са минали нашите предци - в Молдова, Украйна, Румъния. И под различно название, но с почти една и съща традиция, съществува и при тези народи.

Коренът от гръмотрън се вади сега

Обикновено корените се събират в неактивния период за растенията - в късната есен или ранната пролет. Едно от изключенията обаче е гръмотрънът. При него сега се натрупват най-много активни вещества в корена. Тъй като е силно бодливо растение, събирането става с помощта на въже. Оформя се примка и се изтръгва целият храст. Коренът се измива, изсушава се и се приготвя за следващо използване. Растението помага при уголемена простата.

Дяволска уста при възстановяване след инфаркти

Много добро средство за стабилизиране на имунната система е пчелинокът, който също цъфти по това време. Той помага при различни възпаления на горните дихателни пътища.

Сега е моментът да се събират листа и цвят от медицинска ружа. Прекрасно лечебно растение за същия тип заболявания. Тя има и сърдечно действащи гликозиди, така че в комбинация с мащерка, листа от подбел или широколистен живовляк парира всякакви бронхити.

Сега е моментът и за събирането на дяволската уста. Това е най-доброто биле, което имаме в нашата флора за стабилизиране на сърдечната дейност, регулиране на кръвното налягане и за възстановяване след инфаркти.

В горите, които не са с плътно разположение на дърветата, в момента цъфти червеното бодъбиче. Това прекрасно растение регулира дейността на тънките и дебелите черва, така че всеки българин трябва да го има у дома. Само три листенца от прясно подъбиче или чаша отвара от сухо подъбиче моментално ликвидират проблемите. Близък негов братовчед е бялото подъбиче, но то има друго местообитание. Разполага се върху сухи каменливи терени с бедни почви. Има същия ефект. Доброто е, че то цъфти по-дълго време и има по-дълъг период на събиране.

Изключително подходящ е периодът за събиране на реси и листа от бреза и от елша. Всички те имат позитивно въздействие върху отделителната система и същевременно са имуностимулатори. Пъпките на елшата имат и противораков ефект, особено при рак на простатата.

Еньовчето лекува щитовидната жлеза

В нашата флора се срещат няколко вида еньовчета, но само т. нар. „истинско еньовче” е с доказани лечебни свойства. То е единственото жълто цъфтящо, докато останалите са с бели цветове. Прекрасен имуностимулатор, който също така се използва за хормонална регулация на жлезите с вътрешна секреция. Стабилизира TSH хормоните на щитовидната жлеза, а оттам индиректно и дейността на яйчниците при жените и на тестисите при мъжете.

Добре е два-три пъти годишно да се правят едномесечни профилактични курсове с еньовче, дори човек да няма такива заболявания. В 1 литър кипяща вода се слагат 3 с.л. изсушено еньовче, което трябва да бъде събрано по това време. Без да ври, билката кисне 1 час, прецежда се, изцеждат се 1-2 лимона и това е течността за деня. Ако има хора, които пият по-големи количества вода, могат да си направят двойна и тройна доза, няма никакъв негативен ефект.

Заедно с еньовчето в момента се събират абсолютно всички стръкови билки, тъй като те сега започват да цъфтят. А мащерка, риган, маточина, дива мента и редица други билки са най-целебни в момента на цъфтеж. Затова, ако се събират седмица преди и седмица след Еньовден, те имат най-добър лечебен ефект. Стига да бъдат добре изсушени.

При влажно време първо трябва да бъдат поставени на топло място, където да се изпари остатъчната влага. И чак след това да се преместят на проветриво, за да могат за десетина дни да изсъхнат. Съхраняването задължително става в торби от зебло на сухо, тъмно място. По този начин могат да изтраят до следващия сезон.

Автор: Койчо Коев, доктор по биология, експерт по биоразнообразие, раздел медицински и билкови растения към МОСВ, преподавател по ботаника и фитотерапия в Биологически факултет на ПУ ”Паисий Хилендарски”, Източник: marica.bg

ARTday.bg