Още за и от обичания владетел, отворил Русия за Европа
Петър Алексеевич Романов, известен като Петър Първи Велики (1672 – 1725) е руски цар, впоследствие император-самодържец, и реформатор, отворил Русия за западноевропейско влияние. Петър Алексеевич е единствен син от втория брак на цар Алексей Романов. От първия си брак цар Алексей има 13 деца, но само престолонаследникът Фьодор и Иван го надживяват. След като Фьодор III умира, между двете съпруги на цар Алексей, възниква борба за власт.
Болярската дума определя за престолонаследник Петър. По-голямата сестра на Петър и Иван, София, не е съгласна с решението и организира бунт, след който поема властта и избира Иван и Петър за царе. През 1682 г. цар Петър завзема властта.
Първият вестник в Русия се появява по време на неговото царуване. За да се постигнат тези резултати, се налага покачване на данъците, което предизвиква недоволство в гражданите и заради което шзбухват няколко въстания. Цар Петър успява да ги потуши.
По време на неговото управление държавата води две войни – с Турция (на юг) и с Швеция (на север). След дълги битки и поредица от успехи и неуспехи, претърпява поражение с Турция, но от войната с Швеция успява да завземе значителна територия. Благодарение на тази победа Русия получава излаз на Балтийско море. В част от взетите шведски териотрии Петър Велики създава град Санкт Петербург, който става столица през 1712 година.
Обявил себе си за император, Петър Велики е един от най-великите руски владетели. Той продължава своите реформи през цялото си управление. Остава начело на Русия до неговата смърт, след което на престола сяда втората му съпруга Екатерина I.
Представяме ви няколко цитата на обичания руски владетел:
„Ако има желание, има хиляди начини; ако няма желание – има хиляди поводи!“
„Брадата е излишно бреме.“
„В чест на Нова година да се организират украсявания на елхи, да се забавляват децата, да се спускат с шейни от високо. А възрастните на пиянството да не наблягат – за това си има други дни.“
„Виждаш ли, братко, аз съм Цар, а по ръцете ми има мазоли; и всичко е само заради това, за да ви давам пример; и на стари години да видя достойни помощници и слуги на Отечеството!“
„Воини! Дойде вашият час, в който ще се реши съдбата на Отечеството. Не бива да си мислите, че се сражавате за Петър, а за държавата, поверена на Петър, за своя род, за Отечеството!“
„Времето е като нагорещеното желязо – ако изстине, трудно се кове.“
„Все ми е едно дали си кръстен или обрязан – само бъди добър човек и си гледай работата.“
„Всяка държава, която има само сухопътна войска, има една ръка; а ако има и флот – има вече две ръце.“
„Говорѝ кратко, искай малко, отивай си бързо!“
„Гонете си дивите зверове, колкото ви е угодно: това забавление не е за мен. Аз съм длъжен извън държавата да преследвам дръзкия враг, а в държавата своя да укротявам дивите и твърдоглави поданици.“
„Господ е дал на царете власт над народите, съвестта на хората е подвластна само на Христос.“
„Да забравяш службата си заради жена е непростимо. Да бъдеш пленник на любовница е по-лошо отколкото да си пленник на война; от неприятеля можеш да се освободиш, а при жената оковите са дълговечни.“
„За признанието – прошка, за укриването – без помилване. По-добре явен грях, отколкото таен.“
„Знатното дворянство трябва да се оценява според годността си. Глупакът в моите очи е по-приемлив, ако е от ниско потекло, отколкото от знатно.“
„Когато някой става да се изказва, други да не го прекъсват, но да го оставят да довърши, а след това друг да говори – както подхожда на почтени хора, а не като търговките на женския пазар.“
„Който е жесток, не е герой.“
„Който се бои от нещастията – щастие няма да види.“
„Не е чиста работа да вземаш пари, а да постъпваш нечестно.“
„Не ние, а нашите правнуци ще летят из въздуха като птици.“
„Неблагодарникът е човек без съвест и нему не бива да се вярва. По-добре явен враг, отколкото подъл ласкател и лицемер; такъв позори човечеството.“
„Офицерите да се отнасят бащински с войниците, защото ни един народ на този свят не е така послушен, както руския.“
„По-добре гибел, отколкото позор!“
„Предчувствам, че руснаците все някога, а може би и още докато сме живи, ще засрамят и най-просветените народи с успехи в науките, неуморимост в труда и величието на непоклатимата и гръмка слава.“
„Разсъждението е над всички добродетели, понеже всяка добродетел без разум е пуста.“
„Служа на Русия. И единствено на нея.“
ARTday.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар