05.12.2019 г.
Добавена от: Таня Борисова
Днес на 5 декември преди 117 години е родена българската пророчица Славава Севрюкова. Тя остава трайна следа сред българските феномени. Днес посвещаваме този материал годишнината от нейното рождение, като ще споделим с вас някои житейски факти, които дават пример на всеки един от нас как зад външната страна на живота, стоят дълбоки връзки и път на израстване за всяка душа. Ще ви направи съпричастни на няколко вдъхновяващи нейни мисли и накрая ще си припомним нейните най-силни пророчества.
Слава Севрюкова е само на 16 години, когато семейството и се среща с Степан Севрюков – украински белогвардейски емигрант. Още тогава нейната слава за невероятните и способности се носи из цялото градче. С годините проблемите със съпруга й се засилват – постоянно пиян, ругаещ, изискващ, обсебен от жестока ревност. Често молена от приятели да се разведе и прекрати мъките си, тя отговаря:
Ето какво, обаче споделя Слава:
Слава Севрюкова е само на 16 години, когато семейството и се среща с Степан Севрюков – украински белогвардейски емигрант. Още тогава нейната слава за невероятните и способности се носи из цялото градче. С годините проблемите със съпруга й се засилват – постоянно пиян, ругаещ, изискващ, обсебен от жестока ревност. Често молена от приятели да се разведе и прекрати мъките си, тя отговаря:
Ето какво, обаче споделя Слава:
„Понастоящем чистя кармична обремененост със съпруга си. Причината е в последното ми прераждане в Петербург… Виждам предходното си съществувание като руска благородничка. Живея в Санкт Петербург през ХVIII-ХIХ век. Имам три деца. Не ги дарявам с нужната обич. За тях се грижат гувернантки."
В живота й на млада дворянка, в нея бил лудо влюбен младият й кочияш, който невинаги успявал да увладее чувствата си и често я отрупвал с любовни излияния.
„В този младеж някога била въплътена душата на Степан Севрюков. Спонтанен, буен, невъздържан, както сега, с неустоима слабост към алкохола…На вас може да е простено, на мене – не. Дадено ми е да съзра невидими за хората движещи сили по житейските завои. Затова ще се мобилизирам. Ще издържа. За да се разкъса и последната кармична връзка с тази душа. Да не се повтаря това никога, ама никога вече…“
Слава не изоставя съпруга си и се грижи за него до последния му миг на болничното легло.
Ясновидските занимания са опасни през целия живот на Слава – преди 9-ти септември от църквата, а след 9-ти – от властта. Църквата е безпощадна към пророците, дори отлъчва и анатемосва Учителя Петър Дънов. Слава е под постоянна опасност. Промените през 44-та година носят нови опасности за ясновидката – сломена от повсеместното безверие, тя временно губи способностите си. След период на смиреност и титанични усилия, Слава възстановява Божествените си способности с още по-голяма сила.
Ясновидските занимания са опасни през целия живот на Слава – преди 9-ти септември от църквата, а след 9-ти – от властта. Църквата е безпощадна към пророците, дори отлъчва и анатемосва Учителя Петър Дънов. Слава е под постоянна опасност. Промените през 44-та година носят нови опасности за ясновидката – сломена от повсеместното безверие, тя временно губи способностите си. След период на смиреност и титанични усилия, Слава възстановява Божествените си способности с още по-голяма сила.
Времената се сменят, мълвата за Слава, жената с психотронно зрение, расте. Прииждат хора от всички страни. Не иска пари от никого. Въпреки издевателствата на съпруга й върху нея, тя говори с разбиране и нежност за него.
„Откажем ли да приемем злото, с трезва оценка за необходимостта от него, ще се затворим и за доброто. Няма случайни хора, премеждия, теглила. Споходилото ни е заслужено някъде, някога. Не от другиго, от нас.“
Всяка мисъл на Слава Севрюкова сякаш извира от Безкрая. Ето и нейни мисли за Бог и Всемира:
Всеки носи искрица космически гений. Но трябва да се взре в себе си и да освети с нея пътя си
Колкото по-обсебващо и мрачно е битието, толкова по-потребни са духовни познания
Как се проявява Спасителят в Отвъдното?
Съставка на Бога. Той е част от Цялото. Златисто-сребърно сияние, излъчващо Всемирна Любов
И казва още Слава Севрюкова:
Светлина - всемощна, необхватна, изграяща. Можеш да я почувстваш, не и да я видиш. Който се опита да я зърне, ще ослепее. Огромна енергия. Докосне ли се човек до Нев, на мига ще бъде изпепелен. Аз мога да усетя само неговото отражение. Когато го гледам, съзирам - светлина бисерна, не огнена. Нежно трепти, трепти...Колосална блестяща Енергия, изпълваща открай до край Всемира.
Предсказанията, които Слава Севрюкова е направила за минали събития са се случили с невероятна точност. Тя е оставила такива, които все още предстоят.
Ето какво ни очаква в следавщите десетилетия според пророчицата Слава Севрюкова:
„Границите на Глобуса няма да останат все такива. Земната кора, изграждаща формата на континентите, ще промени вида си. Последиците – климатични изненади. Предстоят върховни изпитания. Част от потомците ще ги надмогнат.”
„Не бойте се! Хармонията ще се възстанови след бедствията. Но, казвам ви, трябва да сте готови за тях. Да ги понесете. И пак повтарям, не бойте се – човешкият род не ще бъде изтрит от лицето на Земята. Виждам – унищожения. Неузнаваеми промени. Обновеното Човечество ще се лиши от една нелепа и страшна своя съставка – озвереността.
„Ще познаете идването на тези времена – ще има глад, наводнения, суши, климатични промени, локални конфликти. Тогава баща ще се обърне срещу сина и брат срещу брата. Те ще са на етапи през известни интервали. Към третото десетилетие от второто хилядолетие ще е началото на злокобните събития“. Част от тях ще са между 2025-2032″.
„Помнете, ще остане Висшата Светлина, която е била, е, и ще бъде! Колкото до Земята, какво от това, ако някога се превърне в безлична космическа точица. С такива е препълнена Вселената. По-важно е друго – светът и тогава ще е с нас и в нас. Но и преди нас, както и без нас, е бил, е и ще бъде. Заселен с всемирна Любов.”
Задава се епоха, осветена от възхода на човешкия дух. Тогава славата на техниката безвъзвратно ще е отшумяла. Ще са отпаднали вредните емисии и тежки производства. Ще са създадени нови технологии с екологически енергийни източници, извлечени от Космоса. И най-вече – ще има много Светлина в човешките отношения. Неудържимият духовен развой ще започне към 2 075 година.
Не се надявайте машинните завоевания да превземат върховете, които човешкият мозък е в състояние да даде на цивилизацията. Какво е техниката, ако не материализирана в машини мисъл? Умът ни, като миниатюрно копие на Всемирния разум, е много, ама мно-о-ого повече от нея. Намерим ли пътя към себе си, разработим ли скритите в нас резерви, ще можем да се озовем навсякъде.
„Ще нарастват людете с кафяви очи и кестеняви меки коси. Синеоките, русите почти напълно ще изчезнат. Човешката кожа ще става по-прозрачна и светла. Дори негрите постепенно ще почнат да изсветляват. Ще се увеличат левичарите. Те превъзхождат в известна степен другите, защото центърът на духа е по-близо до лявата ръка. По тази причина вдъхновението при тях се излива леко, спонтанно.”
Новата генерация няма да се интересува от физическия вид така, както ние. Стремежът ще е навътре, към същината. Към повишената чувствителност и разцъфтяване неземната красота на Духовното. Бъдещето принадлежи не на глобалния, завоювал ресурсите на Земята сапиенс, а на космическия – понесъл Вселената в душата си.
Настъпват времена, когато човек ще може да черпи информация от Космоса, защото той самият е Космос. Всичко там, се съдържа и в него. Ония хора няма да са забравени от Небето. Виждам – след 2075 година, към края на цикъла (2100 г.) повечето от тях ще имат пряк контакт с Висшата сила. Доста по-късно, към 2450-та година, в още по-висша степен ще се развива и процъфтява Духовността.”
Ще дойде време народите да изповядват единна вяра. Религиозните чувства след „голямата гибел“ ще създадат ново отношение към света. Виждам – свещениците в бъдните години ще са в снежнобели одеяния, плътно препасани в талията. Миряните ще пеят в хор с тях. Всеки дом ще има свой олтар с икони. Светите ликове ще напомнят за хората, отдали живот за вяра. Ще се узнае – светците са същества в много отношения досущ като нас, но много по-извисени, с непоклатима убеденост и борбен дух. Нима е лесно да сме прави, още по-трудно – праведни. Ще се разбере – и те като нас не са лишени от прераждане.
Всеки носи искрица космически гений. Но трябва да се взре в себе си и да освети с нея пътя си
Колкото по-обсебващо и мрачно е битието, толкова по-потребни са духовни познания
Как се проявява Спасителят в Отвъдното?
Съставка на Бога. Той е част от Цялото. Златисто-сребърно сияние, излъчващо Всемирна Любов
И казва още Слава Севрюкова:
Светлина - всемощна, необхватна, изграяща. Можеш да я почувстваш, не и да я видиш. Който се опита да я зърне, ще ослепее. Огромна енергия. Докосне ли се човек до Нев, на мига ще бъде изпепелен. Аз мога да усетя само неговото отражение. Когато го гледам, съзирам - светлина бисерна, не огнена. Нежно трепти, трепти...Колосална блестяща Енергия, изпълваща открай до край Всемира.
Предсказанията, които Слава Севрюкова е направила за минали събития са се случили с невероятна точност. Тя е оставила такива, които все още предстоят.
Ето какво ни очаква в следавщите десетилетия според пророчицата Слава Севрюкова:
„Границите на Глобуса няма да останат все такива. Земната кора, изграждаща формата на континентите, ще промени вида си. Последиците – климатични изненади. Предстоят върховни изпитания. Част от потомците ще ги надмогнат.”
„Не бойте се! Хармонията ще се възстанови след бедствията. Но, казвам ви, трябва да сте готови за тях. Да ги понесете. И пак повтарям, не бойте се – човешкият род не ще бъде изтрит от лицето на Земята. Виждам – унищожения. Неузнаваеми промени. Обновеното Човечество ще се лиши от една нелепа и страшна своя съставка – озвереността.
„Ще познаете идването на тези времена – ще има глад, наводнения, суши, климатични промени, локални конфликти. Тогава баща ще се обърне срещу сина и брат срещу брата. Те ще са на етапи през известни интервали. Към третото десетилетие от второто хилядолетие ще е началото на злокобните събития“. Част от тях ще са между 2025-2032″.
„Помнете, ще остане Висшата Светлина, която е била, е, и ще бъде! Колкото до Земята, какво от това, ако някога се превърне в безлична космическа точица. С такива е препълнена Вселената. По-важно е друго – светът и тогава ще е с нас и в нас. Но и преди нас, както и без нас, е бил, е и ще бъде. Заселен с всемирна Любов.”
Задава се епоха, осветена от възхода на човешкия дух. Тогава славата на техниката безвъзвратно ще е отшумяла. Ще са отпаднали вредните емисии и тежки производства. Ще са създадени нови технологии с екологически енергийни източници, извлечени от Космоса. И най-вече – ще има много Светлина в човешките отношения. Неудържимият духовен развой ще започне към 2 075 година.
Не се надявайте машинните завоевания да превземат върховете, които човешкият мозък е в състояние да даде на цивилизацията. Какво е техниката, ако не материализирана в машини мисъл? Умът ни, като миниатюрно копие на Всемирния разум, е много, ама мно-о-ого повече от нея. Намерим ли пътя към себе си, разработим ли скритите в нас резерви, ще можем да се озовем навсякъде.
„Ще нарастват людете с кафяви очи и кестеняви меки коси. Синеоките, русите почти напълно ще изчезнат. Човешката кожа ще става по-прозрачна и светла. Дори негрите постепенно ще почнат да изсветляват. Ще се увеличат левичарите. Те превъзхождат в известна степен другите, защото центърът на духа е по-близо до лявата ръка. По тази причина вдъхновението при тях се излива леко, спонтанно.”
Новата генерация няма да се интересува от физическия вид така, както ние. Стремежът ще е навътре, към същината. Към повишената чувствителност и разцъфтяване неземната красота на Духовното. Бъдещето принадлежи не на глобалния, завоювал ресурсите на Земята сапиенс, а на космическия – понесъл Вселената в душата си.
Настъпват времена, когато човек ще може да черпи информация от Космоса, защото той самият е Космос. Всичко там, се съдържа и в него. Ония хора няма да са забравени от Небето. Виждам – след 2075 година, към края на цикъла (2100 г.) повечето от тях ще имат пряк контакт с Висшата сила. Доста по-късно, към 2450-та година, в още по-висша степен ще се развива и процъфтява Духовността.”
Ще дойде време народите да изповядват единна вяра. Религиозните чувства след „голямата гибел“ ще създадат ново отношение към света. Виждам – свещениците в бъдните години ще са в снежнобели одеяния, плътно препасани в талията. Миряните ще пеят в хор с тях. Всеки дом ще има свой олтар с икони. Светите ликове ще напомнят за хората, отдали живот за вяра. Ще се узнае – светците са същества в много отношения досущ като нас, но много по-извисени, с непоклатима убеденост и борбен дух. Нима е лесно да сме прави, още по-трудно – праведни. Ще се разбере – и те като нас не са лишени от прераждане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар