АТИЛА - най-великият БЪЛГАРСКИ ИМПЕРАТОР

„Вероломните получовеци“ и техния вожд Атила

"За древните римляни нашествията на хуните по границата на империята са били истинска катастрофа. Номадските племена на хуните са прекосявали и плячкосвали цялата източна част на Европа, както и централна Азия. Местните жители са ги наричали „вероломни получовеци“, а техния вожд Атила е имал прозвището „бич Божи за Земята“. Наричали са ги още „нецивилизовани, изглеждащи като животни, ужасни“. Дълго време след края на войните с хуните, те са били обвинявани за разпадането на Римската империя и за тъмните времена които са последвали разпада. Според Сузане Хакенбек, археолог от Кеймбридж този поглед към хуните е едностранен, прекален и по-скоро се е превърнал в клише. Хакенбек е анализирала останките на близо 200 души живели през пети век в днешна Панония, Унгария. Като изследват намерените кости и съдържащите се в тях елементи, Хакенбек и нейните колеги правят изводи за това, че в този район всъщност хуните са живели заедно с местното население. Откритията им са изненадващи. Въпреки че хуните са воювали с Рим, обикновените хора по границата между двете империи са съществували относително мирно заедно и дори са се кооперирали в много дейности. В различните кости, намерени при древни погребения в Панония са открити различни елементи, доказващи различен начин на живот – при едни, че са били земеделци, при други, че са номади."

Четейки тези редове, се изумявам, как мозъците не само на цялото човечество, но и на т.н. учени от престижния Кеймбриджски университет, са промити с недомислици и фалшификации, напълно изчистили от общочовешката история името българи и тяхната огромна многохилядолетна държава Велика България

Така наречените кембриджски учени изглеждат жалки папагали на постулатите, насаждани 1500 години в историята на Западна Европа и света. Историята за хуните е фактически история на българите-хуни. Тази история е изцяло заличена от определени ретроградни глобалистки сили, защото е в пълен разрез с техните цели за световно господство. В противен случай не би било възможно „разумното“ човечество да приеме, че „Великият културен Запад“ е бил тотално подчинен на Велика България. И така човечеството е напълно зомбирано през тези 1500 години, българските и други извори за българите са изгорени, историята фалшифицирана и днес няма и помен от истината за древните българи и най-великият неин император Туки Атилле, Атила. Прозвището му „Бич Божий“, идва от прякора му на трек-български език „Урус Баг“ (Бичът на Господаря, Бич Божий). Но смисълът му съвсем не е пейоративен, какъвто ни го предава преиначената история и тези нескопосани „учени“. Българският владетел е носил като атрибут за царствена власт царски бич. А в случаят съществителното е придобило образ на метафора заради величието на Господаря. Някой трябва да им каже да четат българските летописи, които излизат вече на бял свят, като светата истина. И нека престанат да ни унижават, да ни смятат за никакъв дребен народ, че сме били малка и незначителна държава, каквато сме сега. Историята на Велика България е величествена, както ничия друга история на никоя друга държава и народ по земята!

Своят най-голям разцвет Велика България е достигнала при император Туки Атилле (433-453 г.) от българския царски род Дуло. Синът на Монджук, внукът на Алъп-бий, с над десет имена – Атилле Туки Къй Ардар (Артур) Айбат Аудан-Дуло Тай-Мадук Колъйн Кобландъй и др. се е родил в Годината на Коня (406 г.) в крепостта Ашла (днешен гр. Казан, Волжска България, Русия) и станал единственият управник на Земята, на когото се подчинил целят тогавашен свят (Европа, Азия, Африка). На Атила му се отдало да създаде най-съвършената и справедлива държава в историята на човечеството, режима на военната демокрация, поради което станал герой в приказките и легендите на всички народи по света. Във всички страни на света се утвърдил българският култ на духа на бурята и воинската слава Баръйн-Кубар-Джамгъйр-Самъйр, защото той по заповед на Тангра (Бог), дарил Атила с меча на победата (описан и в гръцки идзвори). Поради това на запад членовете на военните съсловия получили названието „баръйни“ („барони“), а на изток „самъйри“ („самураи“).

За Атила е категорично ясно, че е от българския царски род Дуло. Хон-Българската империя, която той, синът на Монджук Ищяк Мермер, онаследява от чичо си Руджа Джураш Масгут (Руа), като продължител на Втората Хон-Българската династия, основана от прадядо му Булюмар, е най-голямата и велика държава в цялата човешка история за всички времена. Данък на Атила са плащали от Андалус („Къзъл Ибер“ – Испания), Тулус – Франция, Алтънбаш – Италия, Кермек – Германия, Цяла Средна (Среден Дунав, Панония, Баил, Авар-суба) и Източна Европа (Русия, Украйна, Беларус, Прибалтика, Скандинавия), Мала Азия, Близкият изток, Сибир и Средна Азия, до Индия-Пакистан-Белуджистан (Българ-истан), Китай, Камчатка и Аласкай (Аляска). Така нареченият Списък на българските ханове, открит от Попов и започващ с неизвестния митичен Авитохол, не е коректно интерпретиран. Митичното и тайнствено име „Авитохол“ е името на Атила. Родното име на Атила е Туки, в Алтайските диалекти, откъдето идва рода Дуло, е наричан Тукал, „-Тохол“. А „Ави-“ е промененото Абий, Абай, което означава на трек-български „Голям“, „Велик“, „Старши“, „Бате“, „Байно“ оттам и днешното ни обръщение „бай“ – еди кой си… Т.е. „Авитохол“ означава „Великият Туки“, „Великият Атила“. Това име е разпространено чрез древни българкски преселения и сред северно-американските индианци. Да си спомним романтичният образ на сина на Великата Мечка – Токай Ихто, запечатан от Майн Рид.

Хан Аспарух (Аспаръйк на български тюрки) е далечен потомък на рода на Атила, получил прякор Атилкьосе (Безбрадия Атила), наречен на своя велик предшественик Атила. Той нямал брада, очевидно има генетични остатъци от хонското му (слабо окосмено) начало (на Булюмар).

Атила получил блестящо българско, римско и гръцко образование. В младостта си е учил в Рим и Константинопол. Знаел съвършено родния си трек-български език (български тюрки), старонемски, лантински, гръцки, новоагилски (праславянски), персийски, знаел отделни фрази по арабски, китайски, индийски, берберски, етиопски, унгарски. Той заповядал на всички източни воини да говорят на трек-български, а на всички воини в Баил (Централна Европа) – на новоагилски, поради което тези езици се разпространили в техните региони и до днес.

Атила не се месил във вътрешния живот на покорилите му се страни, държави, народи, но метежниците и изменниците унищожавал бързо и безмилостно. Никога хуно-българската войска не е закачала мирното население, ако не й създават проблеми. Най-спокойните райони на Българската империя били Китай, където управлявала българската династия Сянби-Тоба (Държавата Северен Вей, 386-534 г.), Африка, където български наместник бил кралят на готите-вандали и алани Гензерих, също Индия и Персия. Но в Средна Азия и Западна Европа подържането на българските порядки изисквало значителни усилия. С цел, подчинените на Велика България две Римски империи да не помислят за отделяне, Атила им отнел всичките погранични области със силни крепости, военните кораби и главните пътища. За съжаление, българският наместник в Западната Римска Империя Аеций (Хайджи Яучи), вуйчо на Атила , бил подкупен от лабъйтския (юдеите талмудисти) Дом Надан и започнал тайно да действа срещу „императора на целия свят“. Под техен диктат и инструктаж Аеций действал кооварно с подставени лица, които тласкал към метежи срещу хуно-българската власт. Опитвайки се да развали женитбата на Атила за сестрата на западно-римския император Валентиниан ІІІ Гюннария (Хонория), поради опасението, че във вид на зестра на Атила, можело да бъде дадена част от империята, Аеций тласнал към метеж военноначалника Будар и краля на вестготите Теодорих. Метежниците разчитали да разбият Атила при град Орлеан. Но разузнаването на Атила било превъзходно. Предварително узнал за намеренията на метежниците императорът в 451 г. се отправил с огромна 700-хилядна армия.

Хон-българите на Атила удържали славна победа в двудневната Каталунска битка на 22 и 23 юни 451 г. Когато погребали своите другари, съгласно френските легенди, български оркестър от 1000 кубъйзисти изсвирил в чест на загиналите прощален химн. След погребението в лагера на Атилле пристигнал Сонгебан и докладвал, че е пленил 200 хиляди римляни. Всички пленени били присъединени към войската на Атилле. Той бил толкова доволен от победата над метежниците, че опростил обикновените римски войници. По-късно този корпус от пленени римляни се сражавал за император Джангиз (Дингезих), сина на Атилле.

Западните историци свели битките на 22 и 23 юни 451 г. в една битка и съчинили приказката за поражение на Атила. А последвалите събития по никакъв начин не доказват, че Атила е бил победен на Каталунското поле. През 452 г. Атила след като успял да си върне задържаната в Рим Гюннария и наказал няколко хиляди италиански дезертьора, превзел най-мощната европейска крепост Акавъйл (Аквилея) и окупирал цяла Италия от Милано до Калабрия. Император Валентиниан ІІІ и Папа римски Лъв му отворили портите на Рим паднали на колене, целувайки ботушите му. Когато Атила влязал в столицата, срещу него излязла невестата му Гюннария. В своята походна юрта, вдигната около портите на Рим, Атилле извършил българския обряд на бракосъчетанието. Засипвайки булката със златни и сребърни монети, императорът на целия свят се уединил с нея в юртата. За тези събития в песен за Атилле разказва съчинение на чичо му Баръйс скоро след смъртта му през 453 г…

След войната разбитият Хайджи Яучи се покорил на волята на своя кансюбиги и Атилле заповядал, баръс-българите или булгите („белгите”, „белгерите”, „българите“) да заемат северната част на Кермек (Западна Европа, Белгия), марангите (франките) – Тулуш (Франция, Тулуза), худците, аланите и кандалите (готите, аланите и вандалите) – Къзъйл Ибер (Иберийския полустров, Испания) и Кимет (Северна Африка, тук), тулунглите (тюрингите) – брега на Бесер (Везер), бурджантайците (бургундите) – Алъйп Бурджан („Алпийска България”, Швейцария), саксините („саксите”) – южната част на Кара Сувар (междуречието на Елба и Одер), алан-кубарите („лонгобардите”) – северната част на Алтънбаш (Италия)… Всички народи на света живеят и сега, където им указал или разрешил да живеят Атилле Урусбаг („Бич Божий”). И не е имало както преди него, така и след него, по-велик властелин от него. Всичките царствени династии на Кермек са основани от неговите деца…

Атила не е бил обикновен управник на света, той е създал съвременния свят и неговите най-велики страни. Със своя указ франките да заемат територията на Галия, който бил изпълнен по-късно в началото на VІ век, Атила създал съвременна Франция. Като преселил анатъйшските (ютландските) англи и българите-саксини (сакси) в Ег (Улуг)-Бурджан (Великобритания), Атила създал Англия. Като съкратил през 451 г. територията на Западната Римска империя до размерите на Апенинския полуостров, Атила създал Италия. С указа от 451 г. „За границите на Кермекската провинция на Велика България“, Атила създал Германия в съвременните й граници. За своя чичо Баръйс Атила създал провинцията Байлак – съвременна Полша; за своята майка Бинаджи – провинция Керен – съвременна Австрия; за своя шурей Бел Бургундски – провинция Бари – съвремена Швейцария; за своя брат Абраш – провинция Халан – съвременна Холандия; за своя шурей Бали – провинция Чек-Българ – съвременна Чехия; за своя тъст Марджан Искем, любител на медовата напитка – провинция Суджак – съвременна Хърватия и др. Атила дал имената на Сибир, Китай, Афганистан, Балистан (Палестина), Индия, Иран, Мароко и много други страни и държави. Занимавайки се със създаването на съвременния свят Атила писал стихове на трек-български (български тюрки, тюркски), гръцки и латински език. Негова настолна книга била „Илиадата“ на Омир, преведена от чичо му Баръйс на трек-български език.

Крайно време е всички да научат святата истина за Велика България!

самосъзнание.com