Защо добрите хора страдат, а лошите успяват в живота?

Защо Бог, позволява, лоши неща да се случват на добрите хора, а лошите да успяват? Защо няма справедливост? Защо праведните страдат, а злите успяват в живота? Защо Бог не награждава праведните и не наказва грешниците?

Много хора си задават тези въпроси, но рядко намират отговор. Едни, търсят отговор в религията-християнство, будизъм и т.н., други в различни философски учения. Общото между всички е, че чувството им за справедливост е накърнено и пречупено. Има и хора които стигат до крайност и се отказват от вярата си в Бог.

За съжаление, често ние виждаме, малки парчета от пъзела, но голямата картина ни убягва.
По призумпция, ние очакваме, за всяко добро дело да бъдем възнаградени и за всяко зло, наказани. Но да си отговорим правилно на горните въпроси, трябва първо за запомним, че на този свят, няма наказание и награди и душата идва в този свят, за да може успешно да премине през изпитанията в живота и да постигне близост с Бог.

Според големия еврейски мъдрец Рамбам, човекът е единственото същество надарено с възможност за свободен избор: "Всеки човек има право на свободен избор: ако той иска да върви по правилния път и да е праведен - той има способността да го направи. А ако иска да върви по лош път и да бъде злодей - той има способността да направи и това ... човекът няма аналог в материалния свят, по това, че самият човек, с неговото съзнание различава добро от зло и действа в съответствие с волята си и няма нещо, което да го удържи от извършването на добра или лоша постъпка "(Mishneh Тора," Закони на разкаяние ", 5: 1).

Според философа, свободата за избор, която притежава човек - не е случайна, а част от първоначалния план на Твореца, пожелал да създаде човека напълно свободен. Тоест, човек да има свободата да избере доброто, без да бъде принуждаван.
Ако допуснем, че наградите и наказанията за греховете, се случват в този свят, всички праведници, ще благоденстват, а всички злодеи - ще страдат и ще се мъчат. Всяко добро дело, ще бъде възнаградено и всеки недостоен акт - незабавно наказан.

Ще бъде ли възможно в този случай да се каже, че хората ще имат право на свободен избор при спазването на заповедите и отказването от греха? Или свободата в този избор, няма да е повече от нормалното решение на възрастен човек, да не скача от скала или да си мушка пръста в контакта? Теоретично, разбира се, тези действия са възможни, но кои със здрав разум ще го направи?

С други думи, Рамбам считал, че ако Всевишния е искал спазването на заповедите наистина да е в резултат на свободен избор, не по принуда, той е трябвало да създаде един свят, такъв какъвто е, съществуващ в съответствие с естествения ред, в който няма очевидна връзка между правда и благосъстояние, просперитет и спазването на заповедите. И в който Бог е скрит, тъй като, ако Бог се разкрие на всички , кой би посмял да върши зло?

Но да се върнем пак на основния въпрос: Защо праведните страдат, а грешниците благоденстват?

В Ерусалимския Талмуд е написано:

"Тези, които имат повече заслуги, отколкото грехове, им се дават страдания в този свят , за дребните грехове, които са извършили, за да може в бъдещият свят, да получат пълна награда. А тези които имат повече грехове, отколкото заслуги, им се дава награда в този свят, за добрите дела, за да се изиска от тях в бъдещият свят."

Разбира се, има много различни мнения, но основното което се откроява е, че в този свят праведниците, страдат, за малкото грехове, които имат, за да се изчистят напълно, а на грешниците, им се дава покой и благосъстояние за малкото добри дела, които са извършили, така че да загубят дяла си в бъдещия свят. В своята безкрайна справедливост, Бог, плаща на грешниците, в този живот и за най-малкото свършено добро многократно, за да не могат да имат претенции за Бъдещият свят, а праведниците изчиства, чрез страдания, още тук в този живот, за да могат директно да влязат в Рая.

Колкото един човек е по-близо до Създателя, толкова е и по праведен и обратно, колкото по далече е от Създателя, толкова по- голям грешник е. Ние всички сме деца на Бог и той ни обича еднакво, но когато даден, човек забрави за Бог и се обърне към материалното и Бог, затваря очите си за него. Несъмнено този човек, ще може да достигне много в света, ще има власт, пари и всякакви земни удоволствия, Господ е добър и няма да му пречи в нищо, възможностите пред него, ще са открити широко, но вратата към вечния живот, ще бъде затворена.

Колкото до праведниците, Бог, подлага на най-големи изпитания най-близките до него. Мъдреците, казват, че тези които сгрешат и веднага получат удар са големи души или имат заслуги.Често Господ, изпраща определени изпитания, на хора отклонили се от пътя, за да се обърнат към него и да изпълняват заповедите. Завърнали се, по този начин наградата им, ще бъде увеличена многократно.

Безспорно е, че светът се е превърнал в арена на насилие, дори плашещ на моменти. И много от нас биха искали да живеят в съвсем различен свят, в който, доброто винаги побеждава злото, праведните триумфират, а злодеите, биват наказвани. Въпреки това, за живота в такъв свят, човечеството ще трябва да плати със свободата си и не би се реализирала съвършената еволюция, която Бог е предопределил за нас.

https://astrostar.eu/