Елина: Пътят Камино започва от дома ти и завършва в теб

 

Елина показа пилигримския паспорт и сертификатите, които получава всеки поклонник.

Не знаеш точно как, но в един момент се озоваваш въвлечен в магията Камино. Така Елина Гарипова – Василева, описва тръгването си по Пътя към Сантяго, или Ел Камино де Сантяго де Компостела. Сигурно е обаче, че не е случайност.

При първото Камино тръгваш вероятно с идеята да пробваш физическите си възможности, да изпиташ себе си в спартански условия. „Щом едни други хора го правят, не може и ние да не можем да го направим и е време по някакъв начин да разнообразим живота си“. Така Елина описва мотива, с който се впускат за първи път в това предизвикателство със съпруга й Васил Василев, дългогодишният директор на Дома на културата в Кърджали. „Но истината е, че Камино те вика. Той те избира“, е категоричният извод на Елина след третото й поклонническо преживяване.

Не е задължително, но е хубаво преди да се впуснеш в това изпитание, да си подготвил и тялото, физиката си, съветва тя.

„Камино не е скоростна отсечка. Камино е природа, срещаш се с хора, разговаряш с тях. За да имаш силите и да си предразположен да го правиш, трябва да останеш в сферата на разума, когато избираш колко да вървиш“, казва кърджалийката-пилигрим.

Пътят Камино не е мъчение, а най-големият дар, който човек може да си позволи, категорична е Елина. И описва: „На Камино ти губиш своята идентичност и можеш да бъдеш какъвто искаш“.

“Там ти си всичко – хем си една прашинка, хем си Бог! Не мога да го опиша какво е това изживяване. Не мога да го опиша. Само един човек, който е бил там може да ме разбере и затова пожелавам на всеки, който е готов, да дръзне да го направи. Не е трудно, просто го направете и няма да може да спрете след това“, не скрива емоции Елина. По думите й, около 70% от пилигримите искат да го направят отново, а за около 30% от тях се превръща в начин на живот.

Всякакви хора е срещала по Пътя Камино – от младежи, които са предприели тази стъпка, за да си подредят приоритетите в живота, през хора, загубили деца, съпрузи, близки, болни хора. Преобладаващата част обаче са може би тези, загубили работата си.

„С една дума, всеки, който по някакъв начин е загубил нещо от себе си, някаква частица от себе си и е усетил, че там има нещо, там има едно друго нещо, което ще ти помогне да я откриеш. А става така, че ти я оставяш там. Не знам пак как да го опиша това – сякаш че никога не можеш да се върнеш напълно от Камино. Последният път си помислих, че ставаме нещо като аватар – тялото ти е тук, а душата ти е там“, разказва Елина. „Хората казват, че Пътят Камино започва от дома ти и Пътят Камино свършва в теб, вътре, в най-дълбоката точка в тебе, когато си свалил всички маски, всички кожи, всичко си разсъблякъл, няма къде да отидеш да не го направиш. Там заставаш гол, голеничък срещу себе си. Другите хора нямат значение. Само ти имаш значение“.

Поклонническият път завършва, разбира се, при катедралата „Свети Яков“ в град Сантяго де Компостела, където всички плачат след духовното си пречистване.

По всички маршрути всяко място за настаняване има свой печат, който пилигримите получават в специалните си паспорти на поклонници. В края на Пътя всеки, извървял дори 100 км или изминал поне 200 км с велосипед по Ел Камино получава специален сертификат.

Елина разкрива още любопитни факти, с които се е срещнала. Например това, че за корейците изминаването на поклонническия маршрут носи предимство при започване на работа. Или пък друга интересна информация, че вероятно няма испанец, който да не е изминал поне 100 км от Ел Камино.

Елина се подготвя вече за следващото си пътуване към Сантяго де Компостела. Този път ще е с дъщеря си Весела, след което има вероятност да изпълни молбата на близките си хора и да събере и издаде в книга всичките си поклоннически преживявания.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл. 

https://bnr.bg/