Алгоритъмът „чете" изображения в мозъка, може да преразкаже ням филм и дори фантазия
Учените вече могат да „декодират" мислите на хората, без дори да докосват главите им, съобщава The Scientist. Предишните техники за четене на мисли разчитаха на имплантиране на електроди дълбоко в мозъка. Новият метод, описан в доклад, публикуван в bioRxiv, се основава на неинвазивна техника за сканиране на мозъка, наречена функционален магнитен резонанс (fMRI). fMRI проследява потока на наситена с кислород кръв през мозъка и тъй като активните мозъчни клетки се нуждаят от повече енергия и кислород, тази информация осигурява индиректна мярка за мозъчната активност.
По своята същност този метод на сканиране не може да улови мозъчната активност в реално време, тъй като електрическите сигнали, освободени от мозъчните клетки, се движат много по-бързо, отколкото кръвта се движи през мозъка. Но авторите на изследването открили, че все още могат да използват тази несъвършена мярка, за да декодират семантичното значение на мислите на хората. Е, не дума по дума, но общият превод е на лице.
„Ако бяхте попитали когото и да е когнитивен невроучен в света преди 20 години дали това е изпълнимо, те щяха да ви изгонят от стаята със смях“, казва Александър Хът, невролог в Тексаския университет в Остин.
За целите на проучването, учените сканирали мозъците на една жена и двама мъже на 20 и 30 години. Всеки от тях слушал общо 16 часа различни подкасти и радио предавания в рамките на няколко сесии в скенера. Екипът предал данните за анализ на компютърен алгоритъм, наречен „декодер", който сравнява моделите в аудиозаписите с тези в регистрираната мозъчна активност.
След този процес на обработка, алгоритъмът взема fMRI записа и може да генерира история въз основа на обработеното съдържание. Тази история съответства на оригиналния сюжет на подкаста или радиошоуто „доста добре", обяснява Хът. С други думи, декодерът може да „познае" каква история е чул всеки участник въз основа на мозъчната му дейност.
Редно е да се отбележи, че алгоритъмът все още прави някои грешки - смяна на местоименията на героите и объркване при използването на първо и трето лице. Той „знае какво се случва доста точно, но не и кой прави нещата", споделя Хът.
В допълнителни тестове алгоритъмът може доста точно да обясни сюжета на ням филм, който участниците са гледали докато са сканирали мозъка им. Може дори да преразкаже история, която участниците са си фантазирали в главите.
В дългосрочен план изследователският екип има за цел да разработи тази технология, така че да може да се използва в интерфейси мозък-компютър, предназначени за хора, които не могат да говорят или пишат.
https://spisanie8.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар