Прочетете, ако не можете да простите на някого

 

Без клишета.

Сигурно сте чели множество притчи, съвети и мнения по тази тема, защото има море от литература за прошката и как да ви напусне гнева.

Знаем, че това не е лесно.

Знаем, че сте уморени от съвети. Че пропастта между "решил/а съм да простя" и истинското чувство на умиротворение може да се окаже съвършено неопределимо. Знаем това.

Много трудно е да простят тези, които жадуват за справедливост.

Плаши ни самата мисъл, че трябва да позволим на някога да се измъкне безненаказан след като ни е причинил болка. Ние искаме да изравним сметката. Искаме те/той/тя да почувстват тежестта от това, което са направили, а не ние.

Прошката прилича на предателство на нас самите.

След случилото се не искате да се отказвате от борбата за справедливост. Вътре във вас гори гняв и ядът се разпространява из цялото ви тяло. Вие знаете това, но не можете да се освободите.

Гневът се превръща в част от вас, също като сърцето, мозъка или белите дробове. Познато ни е това чувство. Познато ни е това второ сърцебиене, наречено бяс.

Но гневът е само инструмент. Ние се ядосваме, защото копнеем за справедливост. Вярваме, че това е полезно. Струва ни се, че колкото повече е гневът в нас, толкова повече сме способни да променим нещо.

Гневът не разбира, че вече се е случило, минало е и раната кърви. Гневът ви казва, че всичко ще се оправи с отмъщение. Същността на гнева е в стремежа към справедливост.

Гневът прилича на човек, който постоянно маха коричката от раната, мислейки си, че ако раната е открита, тогава няма да остане белег.

Мислите ли, че някога човекът, който ви е обидил, така перфектно ще зашие вашата рана та чак да забравите, че там някога е имало белег.

Но в действителност, ядосвайки се, вие отказвате да лекувате раната, защото се страхувате.

Страхувате се какво ще стане, когато раните зараснат и ще трябва да живеете с нова, непозната кожа. Искате да си върнете старата кожа. И затова гневът ви казва да запазите тази кървяща рана.

Когато сме ядосани, прошката изглежда невъзможна. Но ние искаме да простим, знаейки, че това е най-доброто. Искаме да почувстваме спокойствието, което носи прошката. Искаме да се освободим. Искаме да успокоим яростта си, но не знаем как да го направим.

Всички мълчат за главното: прошката нищо няма да поправи.

Това не е гумичка, изтриваща болката. Няма да ви донесе мигновено спокойствие. Пътят към умиротворението е дълга, упорита борба. Прошката само може да ви помогне да преминете този път.

Прощавайки, вие се отказвате от надеждите за друго минало. Съгласявате се, че няма магическо решение, способно да успокои болката, която са ви причинили.

Това е осъзнаването, че така или иначе се налага да живеете върху руините на несправедливостта. И никой гняв не е в състояние да възстанови тези руини. Вие трябва да направите това сами.

Прошката означава да поемете отговорност, не да унищожавате, а да почистите живота си.

Това е решение, че възстановяването на собствения ви свят е много по-важно, отколкото унищожаването на чуждия.

Прощавайки, повече няма да чакате човека, който ви е сломил да дойде и да излекува душата ви. Решавате сами да излекувате раните си. Движите се напред с белези.

Прошката не означава, че е победила несправедливостта. Става дума за създаване на собствена справедливост и собствената ви съдба.

Изправяте се на крака и решавате, че животът ви повече няма да бъде нещастен заради случилото се с вас.

Смело вървите към бъдещето, с всички белези, които сте получили по пътя.

Прощавайки, повече не позволявате случилото се да определя живота ви.

Източник: https://svetlilo.com