Вече сме в енергетиката на Пълнолунието в Овен (09/10.2022), което ще е съвпад с ретроградния Хирон в Овен. Луната, когато работи през и за диалектичната природа, или в Падналия Макрокосмос, е кристализиращ фактор и склад за миналото, за цялата мисловна шлака на личността, съответно и в микросмоса на личността тя играе същата роля - в никакъв случай не е благодатна, грижовна, успокояващ и прочие.
Луната е символ на Душата, и работи, като фокус на Душевните Вибрации, когато човек започне да живее Христоцентрично, и излезе от света на диалектиката, Егото и Личността. Тогава Луната отразява Идеите на Духа - на Слънцето, но на Слънцето, което е в Неподвижното Царство. На Слънцето, като живият Христов Дух. Тогава не можем да говорим, че Луната е в опозиция със Слънцето, тоест с Духа, защото Духът и Душата никога не могат да бъдат в опозиция, те могат да работят само в сътрудничество. Затова се връщаме на значението на Пълнолунието на ниво Личност.
В Личността, като паднал микрокосмос, винаги се разиграват и работят постоянни напрежения със знак "плюс" и "минус". Сега тя ще е предизвикана да инициира действие, но поради съвпадът с ретроградния Хирон, ще преживее действието по-скоро вътрешно и себераняващо, отколкото външно, наранявайки или предизвиквайки друг.
Хирон е раненият Учител и Лечител, но ние нямаме как да излекуваме личността, тъй като все едно да искаме да излекуваме природата на смъртта от смъртта, ние по-скоро можем да излезем извън нейните предели, отколкото да се стараем да я излекуваме. Затова и в Астрологичните Тълкувания и Прогнози свързани с микрокосмоса на Личността, т.нар. хармонични или положителни аспекти, в никакъв случай не могат да бъдат добри и за добро, защото са просто срещуположната страна на лошите такива, или на диалектичното зло.
Тоест, на практика произлизат от него, то от тях, и те от него, и живеят в една постоянна взаимозависимост. На практика няма и "нови начинания", в микрокосмичното колело на Личността, защото всички нови начинания са добре забравени стари или просто още един опит за себеутвърждаване по един привидно малко по-различен начин. Това, което четете не е Астрологична Прогноза за Пълнолунието, вероятно вече сте забелязали и сами това. Но е една важна отправна точка, за която много хора към днешна дата, любители и професионални астролози, не си дават сметка, затова помпат пространството с високопарни прогнози и излеяния. Няма лошо. Но нека видим и тази перспектива, която - вярно, не е никак розова и в нея няма почти нищо "положително", но пък има нещо малко общо с реалността.
Желая Ви да не тънете в заблудите на Личността, и да не чакате от нея положителни аспекти, нито от нейния Макрокосмос, а по-скоро да излезете от нейния затвор и да познаете Божествената Искра скрита във Вас, откликвайки на нейният Зов. И още - Когато Слънцето застава срещу Луната в Божествения Макрокосмос, то не я опозиционира, а и дарява една нова идея, и това не поражда напрежение, а по-скоро е велик акт на Любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар