Сухият вятър от пустинята духаше от вечерта, поклащаше големите евкалиптови дървета, които обграждаха къщата в Брентууд. Пердетата бяха спуснати, а прозорците – затворени, в стаята бе непоносимо задушно…
Мерилин не можеше да заспи, не можеше да намери покой. Стана по тъмно и зачака неспокойно деня. Крачеше нервно из стаята, със сърце, преливащо от болка и възмущение. С какво право й забраняваха да говори с мъжа, когото обичаше?
Защо бяха прекъснали частната телефонна линия, която я свързваше с него? Вкопчила се в телефона като в спасителен пояс, тя отново набра номера, за десети път от сутринта. Пак същият глас, студен и дистанциран:
– Госпожо Монро, повтарям Ви: той не е тук!
Лъжа! Тя добре знаеше това. Той я избягваше, беше я пожертвал в името на политиката, на амбицията, със сигурност не заради вярност към съпругата, която се беше примирила с изневерите му. А Мерилин искаше още много пъти да му изпее „Happy Birthday, Mister President“, да го обича още дълго…
Любовта, за която никой не трябваше да знае…
Хиляди зрители бяха смаяни от закъснялата поява на актрисата на сцената на „Медисън Скуеър Гардън“, огромната зала в Ню Йорк. Тази вечер тя бе по-красива от всякога, толкова крехка, загърнала изящно раменете си с хермелинов шал. Облечена в розова копринена рокля плътно по тялото, осеяна с пайети, Мерилин излезе в светлината на прожекторите. Малко я интересуваха журналистите, злите езици, тя се обърна единствено към него: Джон Кенеди, президент на могъщите Съединени американски щати. Със своя детски глас на лудо хлътнала влюбена…
По-късно го последва на частното парти, организирано от приятелите на Джон. Любезно разговаря с Мария Калас, докато дебнеше подходящ момент да се приближидо героя на вечерта. Но телохранителите, чиято задача бе да отблъскват фотографите, които бързаха да разпространят в света снимка на президента и актрисата, отблъскваха и нея. Мерилин стискаше в ръка подаръка, предназначен за него: поредните нежни думи – признание в безкрайна и всеотдайна любов. Те бяха гравирани на гърба на прекрасен и много скъп златен „Ролекс“: „С вечна любов“.
Нали този мъж, който сега се криеше, беше направил всичко възможно, за да я притежава?
Той беше нейният принц от приказките, а тя – просто неговият трофей…
Очарован и развълнуван от Мерилин, току-що оженилият се Кенеди поканил през 1953 г. обекта на своите блянове да го посети в кабинета му на сенатор. Мерилин отхвърлила предложението му… Но през 1957 г. пътищата им се пресекли отново – този път у британския актьор Питър Лоуфорд, зет на Кенеди. Година и половина минали, преди пак да се срещнат по време на една вечеря у Франк Синатра. Тази жена с излъчване на прелъстителка и с поведение на малко момиченце, което се нуждае някой да се грижи за него, разпалила копнежа му, който бързо го обсебил. Скоро той щял да я прикове в колекцията си с ловни трофеи, а клетото момиче нямало да може да се противопостави… Защото и самата Мерилин вече бленувала за него. За близостта, за нежността… за любовта му. Но за него тя се оказала само мимолетна авантюра, преходна страст без бъдеще, нещо по-лошо – още едно завоевание, макар да вярвал в началото, че я обича.
Една зима, малко преди празниците, тя заговорила за възможността за брак. Отговорът бил рязък, груб: „Искам да се кандидатирам за президент, не мога да се развеждам.“
Мерилин извърнала глава и се загледала с невиждащ поглед в далечината пред себе си: не й оставало друго, освен да го обича, без да очаква нещо…
За срещите си с него тя се дегизирала
На 8 ноември 1960 г. Мерилин искрено се радвала, че са го избрали за президент. От своя страна, Кенеди не искал да пожертва неустоимата си любовница. Разчитал на дискретността на хората от обслужващия
го персонал. Неговите служители по сигурността им подхвърляли: „Ще видите и чуете неща, които трябва да забравите.“
Когато Джон пропуснел да отиде при нея в Калифорния, тя тичала при него. С перука и с огромни слънчеви очила, Мерилин летяла към местата на срещата им на борда на Air Force One, президентския самолет. Дори й било дадено кодово име по време на тези специални пътувания: г-ца Грийн!
Мерилин се надявала скоро да стане единствената жена за Джон! Между двамата имало страст, за нея било любов, за него – задоволяване на егото му. По време на пътуванията им той я държал в обятията си, скрит зад тъмните стъкла на колата: така външен човек никога не станал свидетел на интимностите им.
Той я пазел, вярвала тя наивно… Всъщност пазел себе си, осъзнала по-късно.
С времето тази връзка започнала да тежи на Джон. Боял се, че неуместните телефонни обаждания и все по-многобройните писма на Мерилин могат да навредят на кариерата му. Мълвата твърди, че мафията разкрила тайната им страст. Колкото до винаги дискретната му съпруга Джаки, тя започнала да му намеква, че тази ситуация продъл- жавала твърде дълго. Тогава президентът помолил зет си да вразуми Мерилин.
Той го направил, като заповядал сухо на актрисата да напусне завинаги живота на президента. И добавил с безмилостен тон: „Ти нищо не значиш за него!“
Болката била непоносима!
В един червен бележник толкова много тайни…
Приятелите на Мерилин не спирали да й повтарят да забрави президента и да мисли за кариерата си. Но каква кариера?
Филмовата къща „Фокс“ вече не я искала, тя не завършила последния филм, който снимала с тях. Всички искали да се отърват от нея…
Обкръжението на президента треперело от страх: ами ако проговори, ако разкрие на света подробности от тяхната любовна история? Още повече, че Мерилин записвала всичко в един малък червен бележник.
| Материалът е любезно предоставен от сп.Съдби |
 |
Кенеди й изпратил брат си Боби, министър на правосъдието. Той трябвало да я обезкуражи.
Тя веднага… паднала в обятията му. Или по-точно – била прелъстена. Когато двамата братя я изоставили и унижили, в изблик на гняв или като протест, Мерилин позирала за корицата на известно списание, нахлузила кестенява перука. Търсена прилика с Джаки!
Няма коментари:
Публикуване на коментар