Брат Михаил - Омраам: Целият ви живот е основан върху неща, които не виждате (ВИДЕО)

 

Представяме ви лекция на Елеазар Хараш по словото на Брат Михаил - Омраам, един от учениците на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).
 

• Онзи, който умее да чака, един ден Господ ще му каже: „Ето, имам нещо за тебе“.
• Тайната на Живота – това е качеството на вашето поведение.
• Този, който се моли на Бога, а отказва да се раздели със стария си живот, той просто си губи времето.
• Нима тъмните същества сами могат да си създадат живота – или да го получат от друго място освен от Бога?
• Докоснете един камък с обич – и той вече няма да е същият.

Главното е непрестанно да полагате усилия. (Значи, в случая няма значение дали правите грешки – непрестанно да полагате усилия. По-късно ще разберете, че тези грешки упътват към Истината, упътват към Светлината – и те са необходима част от развитието на Душата.)

Когато се научите да работите правилно, няма да има карма. Насочвайки нашите действия към една Божествена цел, ние няма да предизвикаме кармата, а ще предизвикаме Дихармата, т.е. Милостта на Бога.

Когато се появят аномалиите, винаги трябва да търсите причините в себе си, а не в Учението или някъде другаде.

Вие не забелязвате, че целият ви живот е основан върху неща, които не виждате. Само Невидимият свят съществува – всичко останало е под съмнение. (Вие сте чували: „Не вярвам, защото не виждам“. Ами аз казвам: „Ти и вятъра не го виждаш – като стане ураган, тогава ли ще го видиш! Ами и сърцето си не си видял...“ и т.н., и т.н. – елементарно.)

Небето не ви иска мнението – и вие имате това, което сте заслужили.
Ако не действаме чисто, каквито и познания да трупаме, те няма да ни преобразят.
Когато срещнете човек, който обърква живота ви, това вече е било подготвено отдавна – вие сте посели семето.

Закони верни и истинни – това е съдбата.
Ако нямате време за Светлината, ще имате време за тъмнината.

Колко хора, според вас, са способни да обичат истински? (Брат Михаил казва това, защото много хора търсят истинската Любов; ами как така, като ти не си в нея, очакваш! Разбира се, ще се събереш с един човек – ти ще му изпратиш един куп паразити, които си ги трупал. Той ще ти даде своите – и ще започне една дружба, едно приятелство... След време ще ви говоря за паразитите.)

Нисшата природа, това е един цял народ, който живее вътре във вас – това е армия. (Значи, всеки първо трябва да се справи със своята армия – после да иска да помага на другите.)

Никога не мислете, че онова, което ви се случва, е несправедливо и някак си лишено от смисъл, защото Бог грешка не прави.

Трудността се състои в това: как да увлечем след себе си цялото това огромно вътрешно население. (Става въпрос за многобройни паразити, вируси, дяволи, демони и т.н.; и когато пък ние ги подкрепяме, армията се увеличава.)

В нас, разбира се, живеят и Духовни Същества – но освен това: многобройни животни, влечуги, диви зверове, птици, добитък многоброен – цял зверилник. (Наистина вътре в човека е огромна джунгла. Въпросът не е в това – а как стъпваш, как влизаш в джунглата...

В Африка казват: „Ако обикнеш джунглата и стъпиш в нея, тя ти става приятел, лекар и т.н. Ако не обичаш джунглата, всяка крачка е опасност“.)

В човека са струпани и всичките му предци (значи, това продължава – армията е огромна) – всичките му предци, предшественици, поколения... Човекът ги назовава с абстрактната дума „наследственост“. Да, в действителност, това са съвсем живи създания, многобройни, които го обичат, мразят, дърпат го в най-различни многобройни посоки: и благотворни, и пагубни – зависи какво ще избере човекът. Човекът е съвкупност от множество същества, които носи в себе си, и най-често не знае кои са те и какво искат да постигнат те в него и чрез него. (Нито те знаят, нито той – това е лошият вариант; има и хубав.) Ако работим върху себе си, ние съдействаме на цели поколения да се променят, на много Висши Същества да ни учат и да ни видоизменят.

Хората в света са заети взаимно да се въвличат в пагубни пътища.

Ако една способност не я посветиш на Бога, ти постепенно започваш да я губиш. (Значи, ако тази способност е за хората или за някакви други неща: за държавата, за света и т.н. – неща, които не съществуват реално, защото всеки ден могат да изчезнат – ако не е посветено на Бога, постепенно започваш да губиш.)

Спасението е не в угризенията, а в работата.

Не усилията ви уморяват; това, което ви уморява, е склонността да отваряте ума и сърцето си за мрачни и тежки мисли и чувства. Как да не сме уморени, след като сами на себе си сме в тежест?
Небето никога не счита за важни успехите, а единствено усилията. (Важни са усилията, а не успехите.)

Ако не постигате онова, което желаете, то е, защото още не е дошъл Божественият момент за това, т.е. истинският момент.
 

• Истинската Любов е самодостатъчна.
• Фалшивото мислене – ето кое е съсипването на човека.
• Докато не се изпълним с Бога, дотогава други същества ще мислят чрез нас и ще разполагат с нас.
• Това, което зависи от вас, са усилията. Успехите не зависят от хората.
• Това, което се иска от всеки човек, е да промени поне едно създание на Земята – и това създание е самият той.
• Всичко е в интензивността на молитвата.
• Търсенето на Бога е продължително и изисква голяма настойчивост.

Не искайте нито наука, нито доброта, нито здраве, нито щастие – искайте единствено Бог. (Всичко друго после ще се подреди правилно.)

Предпочитайте моралните качества пред каквито и да е таланти. (Значи, талантът е на заден план пред Чистотата и моралните качества.)

Човечеството ще стане по-добро, но след хилядолетия на катастрофи и големи страдания. (Аз ги наричам „Велики дарове“ – след време ще говорим специално за това.)

Животът е неумолим – и той нанася удари на всички, които не искат да знаят и да уважават Божествените закони.

• Сам Бог стои зад нашите изпитания, за да ни обучава.
• Хората търсят нещо ново, нещо оригинално – но не и Истината.
• Това, което си посял, после ще го срещнеш по своя път.

Никакъв успех и никакво материално състояние не могат да дадат смисъла на живота, защото смисълът е нематериален. (Поначало смисълът не се намира в този свят, нито в другия свят – смисълът е в Бога. Когато влезеш в Единство с Бога, никога няма да питаш „Какъв е смисълът?“.)

Който се възмущава от съдбата си, то Божествената Справедливост ще го накаже двойно. (В това отношение, най-лошото нещо, казва Учителят, е недоволният човек. Казва: На такъв човек цялата Вселена да му дадеш (не говорим за света!) – цялата Вселена да му дадеш, той остава недоволен. Така ще бъде – изгубил е нещо съществено. А иначе, според Учителя е много просто да се справиш с недоволството си, ако почнеш да му говориш по Божествения начин, както казва Учителят – с произношение, красиво, насаме, с ударение: „О, недоволство, колко си красиво!“. То ще почне да се чуди какво прави в тебе. След време ще каже: „Тука нямам място в този човек, нещо ми стана тясно“ и т.н.)

Този, който е избрал да работи по Закона на Любовта, няма да страда от закона на справедливостта. (Искам да кажа: Любовта е по-дълбока от справедливостта. Ако искаш да надраснеш справедливостта, влез в Любовта – и тя ще ти даде съвсем друг поглед за справедливостта; иначе ще си въобразяваш справедливост.)

Да изоставиш кръста си значи да изоставиш своята нисша природа. Всеки трябва да разпъне на кръст своето его – своята нисша природа, своето собствено зло.

Невидимият свят прави хората алкохолици. (Някои се чудят защо хората пият – и на въпроса „Трябва ли да има кръчми?“ (за малко се отклонявам), Учителят казва: „Да“. Защото тези хора, ако почнат да мислят, ще направят много повече престъпления. И Учителят казва: „Те пият, за да не мислят“. Те пак мислят някак си, но престъпленията стават десет пъти по-малко. Отговорът е: „Кръчми трябва да има“. В този свят, говорим. Много невидими същества (астрални) пият в човека, казва Учителят – човекът плаща сметката. Те му използват хранопровода, пият... Някой път пият на групи.)

Невидимият свят прави хората алкохолици, за да намали голямата разрушителна сила в тях. И така, чрез алкохола, Невидимият свят ги приспива за много по-големите разрушения, които ние не виждаме. (Така че, ако видите един алкохолик, порадвайте му се – има нещо приятно.)
Който е лишен от Смирение, няма да види същественото и главното в живота.
Когато кармата влезе в действие, влязло е Божието Правосъдие.
 
Сега се изработва твоето следващо прераждане; и затова бъди много буден, за да живееш Духовен живот и след време да имаш чисто посяване. За да живееш Духовен живот, не е необходимо да си устроен материално, защото материалният живот никога не може да се устрои напълно.

(Аз съм ви казвал – Учителят казва, че гробищата са пълни с осигурени хора. От осем хиляди години и повече – наситено е с осигурени хора. И казвал съм ви, че няма нахранен крокодил. Това е винаги гладно същество: и като умре, пак е гладен – и като е жив, пак е гладен. Има такива милиардери, които ги наричам „богати бедняци“.)

На Голгота изразът „Свърши се!“ е необикновено велик израз. И това изречение означава, че се заражда една нова, ослепителна Вселена – съвсем друга Вселена. Семето беше посято. Тайнствената жертва на Любовта беше посята. В това е величието на Христос.
 https://portal12.bg/