Кой вътре в мен иска да остане?
Ако прераждането е затвор, то той не се пази от външни сили.
Не от архонти, не от системи, не от божествен съд.
Той се пази от вярата, че е естествен.
Вярата, че страданието е учител.
Че болката е неизбежна.
Че цикълът е закон.
И докато вярваш в това — ще продължаваш да се връщаш за уроци, които никога не завършват.
Не защото не си ги научил.
А защото не са уроци.
Те са модел.
Модел, който се повтаря, докато спреш да му вярваш.
Истинският въпрос не е „как да изляза“.
Той е:
„Кой вътре в мен иска да остане?“
Коя част от теб се страхува от свободата?
Коя част нарича повторението „растеж“?
Коя част те кара да търсиш вратата — и да не я отваряш?
Докато не разпознаеш този глас, ще продължаваш да вярваш, че затворът е навън.
А той е вътре.— 
чувствам се прекрасно.
чувствам се прекрасно. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар