ЕНИГМА ЛИ Е ВНЕЗАПНАТА КОНЧИНА НА
ЦАРЯТ СВЕТЕЦ НА СВЕТА
Н.В.БОРИС III - Обединител и Спасител
Цар на Българите,
Августейщий Баща на Н.В. Цар Симеон II
Пропит с обичтта Си към България и възлюбения Си народ, Той , бе във висината на доблестта, в честта и дълга към съдбата на българското племе за неговия всестранен и в целокупност възход.
На 15 август
Н.В. Царят се завръща от Германия от двудневната Си държавна визита и среща с Хитлер. За безопасност и да бъде опазен живота на Българския Владетел, в предвид военните действия, Хитлер изпраща личният си самолет, който е надвишавал по технически параметри и таван на полет изтребителите на въоръжение в авиацията по това време. С този самолет в безопастност Царят лети и в двете посоки.
Посрещнат на летището Божурище от служители на Двореца, военни авиатори и обслужващ полетите състав на военното летище, във видимо здраве и както всякога с Царската усмивка, израз на почит и обич и към това военно съсловие от ястреби - защитници на родното небе, Той се отправя към Двореца в София за да продължи обичайните Си дела включващи и множество от срещи с министри и политици, дипломати в следващи дни.
Дни наред е в здраве и както всякога в грижата Си за България, за да изведе българската ладия от водовъртежа на световен военен комфликт в тихия пристан на благоденствие и честитата бъднина, благоденствие в, което 25 години водеше националния кораб, за да направи България 4-та икономическа сила в Европа и 7-ма в света.
Максимата е една и е Библейска, от Сътворението на света, та до ден днешен:
“ВЕЛИК И БЛАГОДЕНСТВАЩ НАРОД —
ВЕЛИК ВЛАДЕТЕЛ;”
На 20-ти Август в 1943 година преди залез слънце, в петъчен ден,
Н.В.ЦАРЬ БОРИСЪ от ДВОРЕЦА в София тръгва за ДВОРЕЦА ЦАРСКА БИСТРИЦА, където
Н.В.ЦАРИЦА ИОАННА е с Августейшите деца Кназ Симеон Търновски и Княгиня Мария Луиза, който са в лятна ваканция и които не бе виждал почти две седмици в ангажимент от държавните дела.
На 21-ви Август, съботен ден, в ранната утрин Царят излиза на лов в местностьта Овнярово към Говедарци и по пладне се прибира в Двореца за да дарува с внимание и обич и най-близките Нему, след множество други.
На 22-ри по изгрев тръгва към връх Мусала и за обяд вече е сред Августейшето семейство за обичаен обяд. В ранния слетобед приема на аудиенция Военния министър ген.Никола Михов и дава указания за военни маневри в поречието на река Марица. В късния следобед на този ден телефонът извънява,
Н.В.ЦАРИЦАТА посреща разговора. Обаждането е от Двореца в София
Н.В. ЦАРЬТЪ да слезе в София по важна работа.
Същият ден, привечер, МОНАРХА вече е в Двореца в София.
На 23-ти преди пладне, ТОЙ придружен от шофьора Си е на чай в Съветската легация.
На 24-ти утринта, внезапно се разболява, адютанта Му го намира паднал на пода в банята в безсъзнание. Извикан веднага е личния лекар на Царя д-р Драгомир Александров, пристигат и проф.Стоян Киркович, д-р Васил Цончев,
д-р Стефан Даскалов,
д-р Разсолков, а вече по тялото на Царя са забелязани кафяви петна. Мнението на специалисти е, че става дума за отравяне с рацин. Същия ден от Двореца нареждат на Георги Дреников да подготви самолет с който да бъде доведен от Цариград индийски лекар, един от най-големите специалисти в областта на отровите. Мнението на специалистите е да бъдат извикани Европейски лекари доказани светила в медицината. Германия веднага изпраща
проф.Ханс Епингер придружен от двама водещи германски токсиколози, както и пристигането от Австрия на токсиколога проф. Рудолф Зайц и невролога проф.
д-р Макс де Криние.
Усилията на всички български и от чужбина лекари са безмерни за да бъде спасен живота на Царя.
На 27-ми по пладне Царят идва в съзнание, всички са обнадеждени, но след часове изпада в кома и на 28 Август
Голяма Богородица, в 16часа и 22 минути на 1943 година предава Богу дух.
Последват шест дена и ден и нощ, неспирно поклонение от народа към обичан свой Владетел, Който приживе народа български в целокупност носеше на ръце и на крилете на всеобща национална Обич, както никой друг Монарх в света.
Истината е неудобна за новата след 9.IX.1944 година власт в съветски образец на държава, която на два пъти, в Рилския манастир и в Двореца Врана, поруга тлените останки на
ЦАРЯТ СВЕТЕЦ и укривайки ги отново някъде там, като на края взривиха и параклиса и стария гроб с единствена умисъл да потъне в забрава нечовешко, невиждано зверство на което и Сатаната е завидял, в безчеловечие на безпаметност атеистична - съветска.
Това бе върховна гавра с паметта Царя, с отдадеността Му в живот в името на България и обичан Нему народ.
Вина за това безумие народа ни няма, той бе съхранил в годините, памет на тъй най-светъл спомен и обич и до днес за
ЦАРЯ И ЧОВЕКА отдал живот за обичана България.
Бог ги беляза во века, със срама на светотатство, человеческо падение от мерзост и в низост несравнима и безмерна.
Вечна да е и в Светлина паметта на Царя Светец !
Няма коментари:
Публикуване на коментар