"Бъдете сигурни, че в последните дни ще настъпят много трудни времена. Хората ще обичат само себе си и парите. Ще бъдат горди, надменни, груби и непокорни на родителите си.
Ще бъдат и неблагодарни, безбожни, безсърдечни и изпълнени с омраза.
Думите им ще бъдат жестоки и няма да имат самоконтрол или състрадание. Такива хора ще мразят всичко добро. Ще бъдат подли, безразсъдни и надути.
Вместо да обичат Бога, ще обичат удоволствията." 2 Тимойтей 3:1-4
Според Сведенборг това пророчество за „последните дни“ от Второ писмо до Тимотей описва духовния залез и пълния упадък на дадена духовна епоха в човечеството.
Според Сведенборг съществуват две основни форми на любов, които Бог е предназначил да управляват съзнанието ни: любовта към Бога и любовта към ближния. Когато те са водещи, човешкият живот е в съответствие с небесния ред.
Трагедията на „последните дни“ настъпва тогава, когато този Божествен ред се обръща с главата надолу. Вместо небесната любов, надделяват двете адски любови: себелюбието и любовта към света (материалното и удоволствията).
Сведенборг обяснява, че когато човек поставя себе си на първо място, той превръща собственото си „аз“ в свой бог. От това изкривяване неизбежно извират всички изброени пороци — гордостта, надменното отношение, непокорството на родителите, липсата на състрадание и омразата. Себелюбието възприема всеки друг човек не като брат, а като съперник или обект за лично използване.
По отношение на удоволствията и парите, Сведенборг поддържа, че те не са зли сами по себе си, но стават разрушителни, когато станат водещи и се превърнат в крайна цел, вместо да се използват за добро.
Когато удоволствието измести Бога, вътрешният духовен човек (Аза или духа) бива напълно блокиран, а външният, сетивен човек поема пълния контрол. В това духовно състояние външно хората могат да запазят формална социална маска, но вътрешно са напълно лишени от Божествената светлина и топлина. Така описаното състояние в пророчеството е директна последица от скъсването на връзката с Небето, при което адският приток нахлува в човешкия ум.
Да не почиташ родителите си в духовния смисъл на Сведенборг означава да отхвърлиш с презрение и надменно отношение всичко духовно, морално и ценно, предадено от предишните поколения и от Небето. Човек, воден от себелюбието, гледа на авторитета на родителите си като на ограничение на личната си свобода и удоволствия. Той отказва да приеме, че е длъжник на някой друг за своето съществуване, знания или добродетели.
Така непокорството към родителите се превръща в най-прякото отражение на непокорството към Бога и отхвърлянето на Небето. Когато изчезне признателността към тези, които са ти дали физически и духовен живот, изчезва и самата способност да обичаш някого извън самия себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар