10 Етапа на Активиране на Светлинното Тяло

Все повече хора преживяват етапите на активиране на светлинното тяло. Съзнанието на Вселената се повишава, което от своя страна увеличава вибрацията на хората, пребиваващи в нея.

Енергията съставя всичко и то е в постоянно състояние на потока. Майката Вселена е достатъчно щедра, за да даде заем на своите жители, за да ги води към духовно изкачване.

Този процес на изкачване се нарича светлинно активиране на тялото и се случва на 10 етапа. В тази статия ще хвърлим светлина върху всички тях.


Етапи на активиране на светлинното тяло:

Етап 1

На първия етап се чувствате сякаш сте ефирно тяло. Тъй като нашите духовни реалности изхвърлят собственото его, те стават по-леки.

Грипът, главоболието, болките в ставите са симптоматични за намалена плътност. Невросензорните Ви пътища също се подреждат и размерът на епифизата значително се увеличава.

Етап 2

След изхвърлянето на кармични фрагменти съществото е хвърлено в състояние на екзистенциализъм.

Започва да поставя под въпрос всичко, от смисъла на съществуването му до мястото му в материалния свят.

Много хора изпитват умора, тъй като този процес е физически и емоционално изтискващ.

Тази промяна става с експоненциална скорост. Повечето хора трудно се справят с такава бърза трансформация. Това е един от най-критичните етапи на активиране на светлинното тяло.

Етап 3

Вашите усещания стават по-приспособени към духовния и материалния свят. Вашето същество абсорбира светлина с цел да осветява тъмнината вътре във вас.

Етап 4

Мозъчната химия преживява значителна промяна. Следва намален слух, постоянно главоболие и други симптоми.

Изгаряща болка в гърдите също се усеща, когато сърцето отваря вратата си към петото измерение.

Нашите възприятия започват да се променят, тъй като нашата линия на зрение и мислене са препрограмирани, за да вземем различни стимули. Някои хора също развиват преждевременни ясновидски и телепатични способности.

Етап 5

Сънищата стават по-ясни. Несериозните мисловни процеси вече не заемат значителна част от ума ви. Някои хора може да се чувстват непрекъснато тормозени от съмнение и сигурност.

Етап 6

В шестия етап считаме всичко в материалния свят за нереално. Започваме да вярваме, че реалността съществува в нашия ум и никъде другаде.

Гледаме живота си и изпитваме пълно отвращение. Започваме да събираме решимостта да изоставим кариерата, начина си на живот - неща, които ни пречат от истинската ни цел.

Етап 7

Нашите емоционални конфликти започват да се разрешават. Блокажите, затрудняващи потока на сърдечната чакра, се изчистват. Пуснати са остарели и повърхностни модели.

Етап 8

Започваме да се отдаваме на пътищата на вселенския източник. Ние разбираме, че има причина и рима зад пътищата на Вселената.

Нещо повече, започваме да забелязваме фини подробности за хората и емоционалната ни интелигентност достига своя блясък.

Етап 9

Усещането за прекъсване продължава на този етап. Уединяваме се от близки приятели, членове на семейството, защото честотата им не е в съответствие с нашата.

Започваме да уважаваме свободата на другите и се научаваме да изоставяме кармични отношения.

Етап 10

Всичко приключва на този етап. Вашата духовност достига окончателното си и стабилно състояние. Постигате самоприемане и вътрешен мир. Също така вашето висше съзнание Ви привежда в съответствие с истинската ви цел в живота.

След като преминем през всички етапи на светлинно активиране на тялото, най-накрая намираме смисъл в живота.

Източник

  www.Самосъзнание.com

Кой е принц Боян Мага и какво е открил Николай Райнов в рицарските подземия на Малта

Неиздаден ръкопис на отлъчения от църквата проф. Николай Райнов преобръща средновековната история на българите!

В подземните хранилища на рицарите йоанити на остров Малта се съхраняват древни ръкописи. От векове тези архиви са държани далеч от любопитни погледи. През 1933 г. благодарение на широките си международни контакти и влияние проф. Николай Райнов получава разрешение от Ордена на хоспиталиерите да влезе в библиотеката. Това, което го е отвело в Малта, е неистовият му интерес към едно друго, но много по-старо братство - това на богомилите.

Тайната стая под пода на единствената напълно запазена 

богомилска църква в катакомбите на град Яйце в Босна.

Според една градска легенда проф. Райнов донесъл подробни записки от тази командировка, които след смъртта му останали у сина му Богомил заедно с още документи, текстове и бележки – всичко това заключено в един мистериозен железен сандък. И за да звучи наистина като легенда, по подобие на ред други писателски архиви, смята се, че и съдбата на пазеното в този сандък е загадка.

Официално е прието, че богомилството се появява първо в България по времето на цар Петър I през X век и че основател на движението е поп Богомил, оттам и наименованието на учението, но за самия поп Богомил не се знае почти нищо. Други теории разсъждават, че поп Богомил въобще не е съществувал, а наименованието богомили идва от “мили на Бога”. Трети напомнят, че по време на разцвета на учението то не е било наричано богомилство, а неговите последователи били известни просто като “добри хора”. Самите богомили наричали себе си само християни.

За истинския основател на богомилското учение - Боян Мага, син на цар Симеон и брат на Петър I, официалната наука почти не говори. Това пише в книгата си “За богомилите от уста на ухо” проф. Дамян Попхристов, който в продължение на 17 години се занимава с изучаване на езотеричните школи. Той черпи сведения от богат доказателствен материал от български и чужди източници - апокрифни писания и евангелия, богомилски легенди, хроники, документи на инквизицията и на Ватикана, включително неиздадения ръкопис на Епископ Симеон “Богомилство и богомили”.

Единствените известни автентични източници са едно копие на “Тайната книга” на богомилите в превод на латински и “Каркасонският требник”. Двете книги оцелели благодарение на инквизицията, защото били използвани като веществено доказателство в процесите против богомилите. Оцеляла по чудо е и настолната книга на богомилите - “Тайната книга на Йоан”. Останалото са няколко богомилски легенди и това изчерпва почти всичко автентично, написано от самите богомили, пише проф. Попхристов.

Благодарение на онова пътуване в Малта отлъчения по-рано от Православната църква Николай Райнов продължава темата, на която са посветени известните “Богомилски легенди”.

Появява се и тезата, че проф. Райнов е истинският автор на ръкописа, назован “Богомилство и богомили”, подписан с псевдонима Епископ Симеон. Предполага се, че в този текст Райнов е направил опит за синтез на всичко онова, което е успял да види и прочете в библиотеката на малтийските рицари.

Съществуват десетки спорове дали никому неизвестният ръкопис “Богомилство и богомили” е достоверен източник, дали наистина е написан от Николай Райнов и дали професорът въобще се е добрал до богомилски източници, ако изобщо такива се пазят в Малта. Според проф. Дамян Попхристов съвсем естествено е да има съмнения относно научната стойност на ръкописа, след като Николай Райнов не е публикувал всичко това официално.

Неотдавна в публичното пространство се появи текст, озаглавен “Богомилство и богомили”, с подзаглавие: “Тази книга е назначена за всички вътрешни. Секретно!”, както и уточнението “От Полярната Звезда - през Южния Кръст - към слънцето!” Там богомилството е разглеждано от съвсем ново окултно гледище. Авторът твърди, че основател на богомилството е Боян Мага, както казва и Учителя Дънов, и разглежда доста подробно неговия живот и дейност, а поп Богомил и другите са само разпространители на идеите на Боян. Книгата е разделена на две части - историческото развитие на богомилството и доктрината на богомилството.

Епископ Симеон разглежда богомилското като типично езотерично учение, което, както посочва проф. Дамян Попхристов, представлява възраждане на раннохристиянското, така нареченото апостолско християнство, едно своеобразно връщане към изконните му корени и дълбока същност.

Ранното християнство доста се отличава от официалния църковен канон, и то в съществени въпроси като прераждането и кармата, които присъстват в оригиналното учение на Исус Христос, както и в богомилското.

Разликата с популярните Му проповеди сред хората е съществена - на хората Той говори с притчи, а на учениците си разкрива окултната същност на учението си. Това е и учението, което след Христос проповядват и неговите апостоли по време на мисиите си. Тази практика се следва и от богомилите, които проповядват с притчи сред народа и непросветените, а само на най-висшите членове се разкриват ключовите тайни.

В богомилското общество има четири степени - Оглашени, Верни, Избрани и Съвършени. Оглашените са тези, които само слушат учението, Верните са приели вече учението и отговарят за наставляването на оглашените; всеки верен трябва да доведе поне трима оглашени и да ги подготви за влизане в общността. Това са двете степени за обикновените хора. Следващите две степени са вече само за посветените.

Неразбирането, подценяването и отричането на богомилското учение започва от самата му поява. То е смесвано и обърквано с много други подобни “еретични” учения, които са битували по същото време и са предизвиквали гнева на официалната църква - манихейството, павликянството, адамитството, масалианството и други. Характерно за богомилското учение е това, че в началото се е предавало на принципа на тайните общества - “от уста на ухо”, за да не се изопачи, опошли и профанира съдържанието и същността му, а и за да не попада на неподготвени хора. Ето защо много от него е останало нечуто и неразбрано от враговете му, пише Попхристов.

Богомилското общество се ражда през 928 г., като апостолите на учението достигат най-високите нива на властта както в България, така и във Византия.

Година преди официалното създаване на богомилството, през 927 г. при “неизяснени обстоятелства” умира цар Симеон. Той има 4-ма синове и една дъщеря. На престола обаче не се възкачва най-големият Михаил, а Петър, който е първият син на Симеон от втория му брак с Мария - майка също на Боян Мага, на Йоан и на сестра им Зоя. Проф. Попхристов пише за предположенията, че Йоан е бъдещият св. Иван Рилски, за когото пък също има твърдения за сходство с богомилите.

Основател на богомилството е Боян Мага - най-малкият син на цар Симеон, роден с християнското име Вениамин.

Момчето е изпратено да учи в Магнаурската школа, където тогава се преподават и изучават т.нар. магически науки – чисто езотерично окултно познание за трансмутацията на материята, базирано на Седемте принципа на Хермес Трисмегист, заимствано от египетските мистериални школи и обогатено от всичко най-добро, което е достигнало до Византия от най-дълбоката древност през Мала Азия и Далечния изток.

Под “маг” се разбира “мъдрец”, а не както често битува днес - “магьосник” или шарлатанин. Следователно Боян Мага е равносилно на Боян Мъдреца. Той дружи с двама сирийци и често пътува на изток. При завръщането си от едно от тези пътувания Боян носел на ръката си много особен пръстен от изумруд, какъвто се е давал само на висш посветен като отличителен знак.

По онова време точно в Сирия съществува голям окултен център, който направлява Западната традиция. В него са получили своето посвещение редица от най-видните учители като апостол Павел например, а доста по-късно и Кристиян Розенкройц. По това време този окултен център се ръководи от Великия посветен - Вотан.

Точно в този център и Боян получава своето посвещение лично от Вотан и заменя рожденото си име Вениамин с Боян. За него вече няма тайни, животът тук на земята е само момент от вечното съществуване във Вселената по законите на Божествения Разум. А този Разум е един и същ, непознаваем, вечен, неизменен, непресекващ, всеобхватен. Ето защо всички посветени, независимо в кои времена живеят, при какви условия, в каква среда, сред какви народи, имат едно и също Познание, абсолютно еднакво по своята същност, но в зависимост от различните условия предавано с различни думи.

Боян Мага се връща в Константинопол вече посветен!

Промяната не е само в пръстена на ръката му. Способностите му бързо стават достояние на много хора. В различни византийски източници се говори за пронизващия му и смразяващ поглед, за преобразяванията му и способността му само за един миг да “се пренася от единия край на царството в другия”.

След смъртта на баща му Симеон, Боян е извикан обратно в Преслав, за да бъде съветник на по-големия си брат Петър, който току-що е коронясан. Боян е само на 17 г. От този момент той става непосредствен свидетел на всички заговори и интриги в българския двор. Идва момент, когато предлагат на самия Боян да вземе престола и той решително отказва, като според историята, написана от един от първите апостоли на богомилството Симеон Антипа, Боян казал, че “е цар на друга държава и земна корона не може да носи”. Тогавашният патриарх Стефан, който впоследствие става един от първите ученици на Боян, му отстъпва за усамотение манастира “Св. Параскева” в столицата Велики Преслав.

На 12 април 928 г. Боян Мага вика при себе си поп Богомил, съобщава му за пристигането на двамата сирийци със специална мисия и му разкрива намерението си за следващия ден. На 13 април в подземната зала, точно под олтара на църквата “Св. Параскева”, се събират при Боян Мага 21 човека. Сред тях са поп Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гаврил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки, Петър Осоговец, Теодор Преславски, боляринът Светомир Македонец. Поп Богомил довежда и една жена - Макрина - която ще остане в историята под името Михаил Унгарец.

Тя е първата жена-съвършен, а е само на 16 години, “недокосната от мъж” до мъченическата си кончина. В подземието са и двамата сирийци, които са от окултното общество, наречено “Северно сияние”.

Тази среща е началото на богомилското движение – това е моментът, в който Боян Мага посвещава присъстващите в основните моменти на своето учение, това са бъдещи апостоли на движението.

Пръв и най-ревностен сподвижник на Боян Мага, негова дясна ръка, най-активен радетел, проповедник и разпространител става поп Богомил, затова и учението остава известно с неговото име, макар че по времето на Боян Мага никой още не използва названието “богомили”.

Фактът, че началото е поставено именно от хора на властта, и то не някъде из полето и горите, а в столицата, е очевиден показател за целта на движението. То не е властолюбиво и антихуманно, но същевременно не е никак безобидно по отношение на официалната власт и църква, а благодарение на високия си морал се оказва и доста силно и всеобхватно сред народа.

Жените при богомилите имали право на висше посвещение и можели да достигат до най-високите степени в йерархията. Това разбиране е постижение, ненадминато и до ден днешен, защото дори в наши дни не може да се каже, че жените са напълно равнопоставени с мъжете, особено в религиозен план. И при католиците, и при източноправославните християни жените не могат да заемат висши духовни постове.

Предполага се, че богомилите са и едни от първите, които полагат специални грижи за сакатите.

В Средновековието недъгавите обикновено били гонени и изолирани, изхвърляни, забравяни, а дори и съзнателно избивани, за да не пречат и да не “подяждат” здравите.

А богомилите събирали помощи за тях.

Учението на богомилите се движи около властта не само в България, а и във Византия, където влиянието им достига чак до императора. След серия от заговори и интриги на престола в Константинопол застава законният император Константин VII Багренородни (945-959). Управлението му е време на относително спокойствие и мир, пише проф. Попхристов.

Боян Мага и Константин Багренородни се познават добре, учили са при Николай Мистик в Магнаурската школа.

Императорът приема няколко пъти в двореца си Боян и сам става богомил. Това е най-голямото завоевание на Боян Мага – ако Византия влияе на България чрез съпругата на Петър царица Ирина, то сега България започва да влияе на Византия, и то не как да е, а чрез самия император.

Константин става не просто редови богомил, а презвитер. В лицето на Константин VII богомилите намират мощен защитник във Византия срещу атаките на църквата и получават сигурна подкрепа за дейността си. Постепенно представители на учението, по данни на проф. Попхристов, се издигат значително - Никита Странник (виден богомил и сподвижник на Боян) е назначен от Константин VII за главен магистър и управител на византийските колонии на изток, Василий Византиец (един от първите апостоли) е назначен за главен управител на императорския двор, Светомир Македонец (също виден богомил) става началник на наемните войски.

Някои теории може да се различават по отношение на произхода на богомилството, разпространението му, влиянието му и т.н., но общо взето, от екзотерична гледна точка мнението е единодушно - богомилското учение е дуалистично и това е главното, което го отличава от официалната християнска догма.

По определение дуализъм означава изповядване на две божества, които еднакво се почитат, или просто казано - двубожие. Двете божества са независими едно от друго - това са двете начала - материя и дух, добро и зло и т.н. Самата дума е от латински - dualis - и означава двойствен. Според богомилите съществува един върховен Бог, но след него са две същества - първородният Сатанаил, творецът и владетелят на материалния свят, и Христос - на духовния свят. Богомилите почитат само единия бог - добродетелния.

Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност. Първоначално е съществувал един предвечен, вечносъществуващ свят със седем небеса, в който е пребъдвал Бог-Отец - Абсолютният Дух на Битието. В този вечносъществуващ свят със седем небеса, като помощници на Бога, е съществувала ангелската йерархия с безброй ангели, разделени на девет чина или степени, всички подчинени направо на Бога. Като началник на всички стоял Сатанаил, първият Син на Бога, чрез когото Бог създал всички стихии, а чрез тях и видимия свят.

В началото на Сътворението Бог и Луцифер (каквото е името на Сатанаил, преди Бог да го изгони на земята) напълно си сътрудничат.

Луцифер създал много неща и решил да създаде и човек – взел глина и направил едно човешко тяло, но то не мърдало. Луцифер нямал силата да го оживи и помолил Господ да му помогне. Тогава Господ дал душа на човека и човекът оживял. Така се появило на земята делението между смъртното тяло, създадено от Луцифер, и безсмъртната душа, дарена на човека от Господ.

Учителя Петър Дънов неведнъж говори, че “човек е разделен между Бога и дявола. Тази е причината, където човек върши и добро, и зло. До кръста човек принадлежи на Господа, а от кръста надолу – на дявола. Така са мислели и някои от старите богомили.”

Друго разминаване с официалната догма е възприятието за кръста. Според богомилите той няма никакво значение, свързано с християнската вяра, защото в този контекст той е само един уред за мъчение, на него не се е извършила никаква мистика. Според тях да почиташ кръста е все едно “да почиташ въжето на обесилия се”.

Богомилите признават само една молитва - “Отче наш”, защото тя е единствената молитва, излязла директно от устата на Исус Христос и директно завещана от Него. Наричат я “Свята Молитва”. Тя е “универсалната” молитва, защото с нея се молят дори и ангелите. Всички други молитви според богомилите са “празно многоглаголстване”.

Освен че не признават част от твърденията на официалния църковен канон, богомилите директно се обявяват срещу църквата с нейната поквара и лицемерие, както и срещу държавата като апарат, който узаконява неравенството, потъпква свободата и правата на хората. Затова богомилското учение е подложено на преследване и в крайна сметка богомилите са изгонени от България.

Независимо от цялата им “тайнственост” хората винаги ги разпознавали, тръгвали веднага след тях и ги молели да им дадат благословията си. Никой не може да даде логично обяснение на какво се дължи това неналожено уважение, но хората безпрекословно и доброволно им го давали, защото знаели от опит, че точно тези странни хора, които се появяват изневиделица сред тях и също така “магически” изчезват, умеят добре да лекуват.

Богомилите церили хората не само с билки и отвари, но и с ръцете си, понякога дори без да ги докосват, или като гледат много съсредоточено право в очите им; лекуват и най-тежките болести, дори “връщат” мъртвите, те умеят да успокояват с благи думи, а мъдрите им съвети по всякакви въпроси са направо незаменими. Те са грамотни и начетени, посочва проф. Попхристов, не се смущават от нищо и от никого, могат да говорят на всякакви теми, красноречието им е завладяващо, езикът достъпен, познанията впечатляващи.

Те наставляват, без да насилват, привличат последователи, без да изискват, в спорове се намесват по най-справедливия начин, без да се натрапват, в беда помагат с каквото могат. След разговор с тях човек се чувства и успокоен, и заинтригуван, и ободрен до щастие. Те събуждат любопитството на околните, но никой не може да каже и една лоша дума за тях, никой не се е оплакал, че са му откраднали нещо или са го излъгали, никой не ги е виждал пияни, никой не ги е чул да крещят и ругаят, никой не е бил обиден от тях, никой не ги е видял да се бият или да се замесват в скандали, но около тях все пак витае нещо загадъчно и необяснимо – те привличат като магнит, имат особена сила.

самосъзнание.com

АТИЛА - най-великият БЪЛГАРСКИ ИМПЕРАТОР

„Вероломните получовеци“ и техния вожд Атила

"За древните римляни нашествията на хуните по границата на империята са били истинска катастрофа. Номадските племена на хуните са прекосявали и плячкосвали цялата източна част на Европа, както и централна Азия. Местните жители са ги наричали „вероломни получовеци“, а техния вожд Атила е имал прозвището „бич Божи за Земята“. Наричали са ги още „нецивилизовани, изглеждащи като животни, ужасни“. Дълго време след края на войните с хуните, те са били обвинявани за разпадането на Римската империя и за тъмните времена които са последвали разпада. Според Сузане Хакенбек, археолог от Кеймбридж този поглед към хуните е едностранен, прекален и по-скоро се е превърнал в клише. Хакенбек е анализирала останките на близо 200 души живели през пети век в днешна Панония, Унгария. Като изследват намерените кости и съдържащите се в тях елементи, Хакенбек и нейните колеги правят изводи за това, че в този район всъщност хуните са живели заедно с местното население. Откритията им са изненадващи. Въпреки че хуните са воювали с Рим, обикновените хора по границата между двете империи са съществували относително мирно заедно и дори са се кооперирали в много дейности. В различните кости, намерени при древни погребения в Панония са открити различни елементи, доказващи различен начин на живот – при едни, че са били земеделци, при други, че са номади."

Четейки тези редове, се изумявам, как мозъците не само на цялото човечество, но и на т.н. учени от престижния Кеймбриджски университет, са промити с недомислици и фалшификации, напълно изчистили от общочовешката история името българи и тяхната огромна многохилядолетна държава Велика България

Така наречените кембриджски учени изглеждат жалки папагали на постулатите, насаждани 1500 години в историята на Западна Европа и света. Историята за хуните е фактически история на българите-хуни. Тази история е изцяло заличена от определени ретроградни глобалистки сили, защото е в пълен разрез с техните цели за световно господство. В противен случай не би било възможно „разумното“ човечество да приеме, че „Великият културен Запад“ е бил тотално подчинен на Велика България. И така човечеството е напълно зомбирано през тези 1500 години, българските и други извори за българите са изгорени, историята фалшифицирана и днес няма и помен от истината за древните българи и най-великият неин император Туки Атилле, Атила. Прозвището му „Бич Божий“, идва от прякора му на трек-български език „Урус Баг“ (Бичът на Господаря, Бич Божий). Но смисълът му съвсем не е пейоративен, какъвто ни го предава преиначената история и тези нескопосани „учени“. Българският владетел е носил като атрибут за царствена власт царски бич. А в случаят съществителното е придобило образ на метафора заради величието на Господаря. Някой трябва да им каже да четат българските летописи, които излизат вече на бял свят, като светата истина. И нека престанат да ни унижават, да ни смятат за никакъв дребен народ, че сме били малка и незначителна държава, каквато сме сега. Историята на Велика България е величествена, както ничия друга история на никоя друга държава и народ по земята!

Своят най-голям разцвет Велика България е достигнала при император Туки Атилле (433-453 г.) от българския царски род Дуло. Синът на Монджук, внукът на Алъп-бий, с над десет имена – Атилле Туки Къй Ардар (Артур) Айбат Аудан-Дуло Тай-Мадук Колъйн Кобландъй и др. се е родил в Годината на Коня (406 г.) в крепостта Ашла (днешен гр. Казан, Волжска България, Русия) и станал единственият управник на Земята, на когото се подчинил целят тогавашен свят (Европа, Азия, Африка). На Атила му се отдало да създаде най-съвършената и справедлива държава в историята на човечеството, режима на военната демокрация, поради което станал герой в приказките и легендите на всички народи по света. Във всички страни на света се утвърдил българският култ на духа на бурята и воинската слава Баръйн-Кубар-Джамгъйр-Самъйр, защото той по заповед на Тангра (Бог), дарил Атила с меча на победата (описан и в гръцки идзвори). Поради това на запад членовете на военните съсловия получили названието „баръйни“ („барони“), а на изток „самъйри“ („самураи“).

За Атила е категорично ясно, че е от българския царски род Дуло. Хон-Българската империя, която той, синът на Монджук Ищяк Мермер, онаследява от чичо си Руджа Джураш Масгут (Руа), като продължител на Втората Хон-Българската династия, основана от прадядо му Булюмар, е най-голямата и велика държава в цялата човешка история за всички времена. Данък на Атила са плащали от Андалус („Къзъл Ибер“ – Испания), Тулус – Франция, Алтънбаш – Италия, Кермек – Германия, Цяла Средна (Среден Дунав, Панония, Баил, Авар-суба) и Източна Европа (Русия, Украйна, Беларус, Прибалтика, Скандинавия), Мала Азия, Близкият изток, Сибир и Средна Азия, до Индия-Пакистан-Белуджистан (Българ-истан), Китай, Камчатка и Аласкай (Аляска). Така нареченият Списък на българските ханове, открит от Попов и започващ с неизвестния митичен Авитохол, не е коректно интерпретиран. Митичното и тайнствено име „Авитохол“ е името на Атила. Родното име на Атила е Туки, в Алтайските диалекти, откъдето идва рода Дуло, е наричан Тукал, „-Тохол“. А „Ави-“ е промененото Абий, Абай, което означава на трек-български „Голям“, „Велик“, „Старши“, „Бате“, „Байно“ оттам и днешното ни обръщение „бай“ – еди кой си… Т.е. „Авитохол“ означава „Великият Туки“, „Великият Атила“. Това име е разпространено чрез древни българкски преселения и сред северно-американските индианци. Да си спомним романтичният образ на сина на Великата Мечка – Токай Ихто, запечатан от Майн Рид.

Хан Аспарух (Аспаръйк на български тюрки) е далечен потомък на рода на Атила, получил прякор Атилкьосе (Безбрадия Атила), наречен на своя велик предшественик Атила. Той нямал брада, очевидно има генетични остатъци от хонското му (слабо окосмено) начало (на Булюмар).

Атила получил блестящо българско, римско и гръцко образование. В младостта си е учил в Рим и Константинопол. Знаел съвършено родния си трек-български език (български тюрки), старонемски, лантински, гръцки, новоагилски (праславянски), персийски, знаел отделни фрази по арабски, китайски, индийски, берберски, етиопски, унгарски. Той заповядал на всички източни воини да говорят на трек-български, а на всички воини в Баил (Централна Европа) – на новоагилски, поради което тези езици се разпространили в техните региони и до днес.

Атила не се месил във вътрешния живот на покорилите му се страни, държави, народи, но метежниците и изменниците унищожавал бързо и безмилостно. Никога хуно-българската войска не е закачала мирното население, ако не й създават проблеми. Най-спокойните райони на Българската империя били Китай, където управлявала българската династия Сянби-Тоба (Държавата Северен Вей, 386-534 г.), Африка, където български наместник бил кралят на готите-вандали и алани Гензерих, също Индия и Персия. Но в Средна Азия и Западна Европа подържането на българските порядки изисквало значителни усилия. С цел, подчинените на Велика България две Римски империи да не помислят за отделяне, Атила им отнел всичките погранични области със силни крепости, военните кораби и главните пътища. За съжаление, българският наместник в Западната Римска Империя Аеций (Хайджи Яучи), вуйчо на Атила , бил подкупен от лабъйтския (юдеите талмудисти) Дом Надан и започнал тайно да действа срещу „императора на целия свят“. Под техен диктат и инструктаж Аеций действал кооварно с подставени лица, които тласкал към метежи срещу хуно-българската власт. Опитвайки се да развали женитбата на Атила за сестрата на западно-римския император Валентиниан ІІІ Гюннария (Хонория), поради опасението, че във вид на зестра на Атила, можело да бъде дадена част от империята, Аеций тласнал към метеж военноначалника Будар и краля на вестготите Теодорих. Метежниците разчитали да разбият Атила при град Орлеан. Но разузнаването на Атила било превъзходно. Предварително узнал за намеренията на метежниците императорът в 451 г. се отправил с огромна 700-хилядна армия.

Хон-българите на Атила удържали славна победа в двудневната Каталунска битка на 22 и 23 юни 451 г. Когато погребали своите другари, съгласно френските легенди, български оркестър от 1000 кубъйзисти изсвирил в чест на загиналите прощален химн. След погребението в лагера на Атилле пристигнал Сонгебан и докладвал, че е пленил 200 хиляди римляни. Всички пленени били присъединени към войската на Атилле. Той бил толкова доволен от победата над метежниците, че опростил обикновените римски войници. По-късно този корпус от пленени римляни се сражавал за император Джангиз (Дингезих), сина на Атилле.

Западните историци свели битките на 22 и 23 юни 451 г. в една битка и съчинили приказката за поражение на Атила. А последвалите събития по никакъв начин не доказват, че Атила е бил победен на Каталунското поле. През 452 г. Атила след като успял да си върне задържаната в Рим Гюннария и наказал няколко хиляди италиански дезертьора, превзел най-мощната европейска крепост Акавъйл (Аквилея) и окупирал цяла Италия от Милано до Калабрия. Император Валентиниан ІІІ и Папа римски Лъв му отворили портите на Рим паднали на колене, целувайки ботушите му. Когато Атила влязал в столицата, срещу него излязла невестата му Гюннария. В своята походна юрта, вдигната около портите на Рим, Атилле извършил българския обряд на бракосъчетанието. Засипвайки булката със златни и сребърни монети, императорът на целия свят се уединил с нея в юртата. За тези събития в песен за Атилле разказва съчинение на чичо му Баръйс скоро след смъртта му през 453 г…

След войната разбитият Хайджи Яучи се покорил на волята на своя кансюбиги и Атилле заповядал, баръс-българите или булгите („белгите”, „белгерите”, „българите“) да заемат северната част на Кермек (Западна Европа, Белгия), марангите (франките) – Тулуш (Франция, Тулуза), худците, аланите и кандалите (готите, аланите и вандалите) – Къзъйл Ибер (Иберийския полустров, Испания) и Кимет (Северна Африка, тук), тулунглите (тюрингите) – брега на Бесер (Везер), бурджантайците (бургундите) – Алъйп Бурджан („Алпийска България”, Швейцария), саксините („саксите”) – южната част на Кара Сувар (междуречието на Елба и Одер), алан-кубарите („лонгобардите”) – северната част на Алтънбаш (Италия)… Всички народи на света живеят и сега, където им указал или разрешил да живеят Атилле Урусбаг („Бич Божий”). И не е имало както преди него, така и след него, по-велик властелин от него. Всичките царствени династии на Кермек са основани от неговите деца…

Атила не е бил обикновен управник на света, той е създал съвременния свят и неговите най-велики страни. Със своя указ франките да заемат територията на Галия, който бил изпълнен по-късно в началото на VІ век, Атила създал съвременна Франция. Като преселил анатъйшските (ютландските) англи и българите-саксини (сакси) в Ег (Улуг)-Бурджан (Великобритания), Атила създал Англия. Като съкратил през 451 г. територията на Западната Римска империя до размерите на Апенинския полуостров, Атила създал Италия. С указа от 451 г. „За границите на Кермекската провинция на Велика България“, Атила създал Германия в съвременните й граници. За своя чичо Баръйс Атила създал провинцията Байлак – съвременна Полша; за своята майка Бинаджи – провинция Керен – съвременна Австрия; за своя шурей Бел Бургундски – провинция Бари – съвремена Швейцария; за своя брат Абраш – провинция Халан – съвременна Холандия; за своя шурей Бали – провинция Чек-Българ – съвременна Чехия; за своя тъст Марджан Искем, любител на медовата напитка – провинция Суджак – съвременна Хърватия и др. Атила дал имената на Сибир, Китай, Афганистан, Балистан (Палестина), Индия, Иран, Мароко и много други страни и държави. Занимавайки се със създаването на съвременния свят Атила писал стихове на трек-български (български тюрки, тюркски), гръцки и латински език. Негова настолна книга била „Илиадата“ на Омир, преведена от чичо му Баръйс на трек-български език.

Крайно време е всички да научат святата истина за Велика България!

самосъзнание.com

Комплиментът: изкуството, което създава усмивки

Как реагирате, когато някой ви направи комплимент? Дали ви става неудобно и измърморвате стеснително „благодаря“, или се усмихвате широко в знак на искрена благодарност за комплиментът и позитивната оценка?

Даването и получаването на комплименти и позитивна обратна връзка е подценяван, но изключително важен елемент в комуникацията, който може да преобрази взаимоотношенията ви.

Даването на комплименти е дар, който казва на другия човек, че виждаме най-доброто в него. По този начин той сваля бронята и се отваря за комуникацията и отношенията ни.

Само опитайте – направете комплимент на трима души днес и забележете разликата в начина, по който разговаряте. Толкова е лесно и просто, но защо пестим хубавите си думи за другите?

В нашето общество, сме свикнали да гледаме критично към себе си и другите. Търсим недостатъци. Искаме да ставаме все по-добри и добри. Стремим се към съвършенство. Но пропускаме нещо много важно. Пропускаме щастието.

Защо всъщност комплиментите са нещо толкова ценно в света, в който живеем? Проучванията показват, че даването и получаването на комплименти влияе положително върху имунната система, намалява стреса и дори помага при безсъние.

Добротата е награда сама за себе си

Според психолозите, хората, които са мили към другите живеят по-дълго. Това до голяма степен се дължи на по-ниските нива на стрес, по-хармоничните взаимоотношения, които проявата на доброта поражда сама по себе си. Защо още даването и получаването на комплименти е толкова важно?

Ще имате повече енергия

Когато забелязваме положителните неща около себе си това повишава нашето настроение, дава ни прилив на ентусиазъм и на енергия. Когато слушаме и говорим негативни неща това ни държи в хроничен стрес, натоварва адреналиновата ни система и ни изтощава. 

Подарявайте комплименти, където и да сте

Колко пъти сте ходили в ресторант и сте опитвали невероятно вкусно ястие? Вероятно ви се случва често. А колко пъти отидохте да поздравите готвача за уменията и старанието? Е, вероятно отговорът на този въпрос е – рядко. Когато оценяваме труда на другите хора ние ги стимулираме да се развиват, подхранваме здравословната им самооценка и им помагаме да са по-щастливи. 

Разпръснете малко слънце

Факт е, че комплиментите ни карат да се чувстваме добре. Както и усмивките! Когато направите комплимент получавате усмивка в замяна. Особено когато давате истински комплименти на хората.

Отделете време да бъдете мили и да потърсите нещо хубаво, за което да направите комплимент. Положителната обратна връзка може да подхрани всяка връзка. Това дори може да помогне да се „излекуват“ определени проблеми и пукнатини в отношенията.

Направете комплимент, създайте усмивка!

https://frida.bg/

Как начинът, по който седим издава характера ни

Езикът на тялото е необятно изкуство и малцина владеят умението да разчитат неговите закодирани послания. Съществуват утвърдени закономерности, които подсказват неща за характера на човека срещу нас. Без дори да проронва дума, можете да разберете повече за седящия на стола човек, защото позата и разположението на краката му говорят за личността му. Неслучайно кралските особи, политиците от световен ранг, актьори и секретни сътрудници минат през школата на поведение, като начинът, по който седят заема голяма част от техните образи.

Човекът предава своите емоции и настроение не само словесно, но и вербално: чрез жестове, мимики и пози. Езикът на тялото е отличен инструмент да покажем на събеседника как се чувстваме в дадения момент. Оказва се, че седящята поза и разположението на краката също разказват за характера на човека. Някои от най-присъщите за повечето хора пози можете да видите на изображението по-долу. Изберете своя начин на седене и вижте какво значи той.

Поза А

Това е типичната поза на креативните и харизматични хора. Човек, който седи в тази поза не обича дългите размишеления и никога не стои на едно място. Умее да се възползва от своя чар, който му помага да намери решение в много ситуации. Изключително общителен човек.

Поза B

Тази поза е присъща на мечтателите и на хората с богато въображение. Такъв човек обича да строи въздушни кули, но в същото време живее добре със собствената си вътрешна хармония. Прекрасно комуникира с хората около себе си и почти няма врагове. Добър слушател и верен приятел.

Поза С

Безпокойство и непримиримост – това са силите, които движат човека, седящ в тази поза. Неговите мисли са по-бързи от действията и думите, затова често събеседниците не успяват да смогнат на начина му на комуникация. Често това е и причината за пораждането на леко недоверие към него, а от своя страна, ако хората насреща му не са със същата динамика и черти на характера, той бързо се отегчава.

Поза D

Това е позата на рационалиста и високоинтелектуалната личност. Пунктуалност, ред и прецизност са най-силните оръжия на този тип хора. Те са перфекционисти. Не умеят да лъжат и да сплетничат, отнасят се с резервираност към околните и не изпадат в излишна информация. В дома на тези хора винаги цари идеален порядък.

Поза Е

Човек с огромни амбиции, кариерист, гонещ резултати. Такъв човек поставя пред себе си цели, достига ги, без да се церемони пред нищо. Това са отнася за абсолютни всички сфери от живота му. За хората, седящи в такава поза е много важно да поддържат стабилни отношения с околните. Но често хубавите моменти минават незабележимо край този тип хора, тъй като те винаги бързат след поредната поставена цел.

https://frida.bg/