Ние започваме нашите обяснения с разглеждането на структурата, която притежава съществото, което наричаме човек, защото е много важно да знаем, какво всъщност представляваме. Така ще можем да разберем причините за много от нещата, които ни се случват.
Трябва да подчертаем, че микрокосмосът какъвто е сега е много по-различен от първоначалния микрокосмос. Сегашният микрокосмос е силно дегенерирал и личността, която се ражда в него има за задача да помогне за възстановяването му.И така, човекът е нещо много повече от това, което можем да видим с материалните си очи. Той представлява един микрокосмос, едно кълбо с радиус 8-9 метра, в което могат да се различат:
- Духовна искра или ядро
(Праатом, първообразен атом, пъпката на Розата) - Личност или нисш аз - една система от четири тела и тройно съзнание, които като цяло наричаме личност
- Дихателно поле или поле на изява
- Аурично небе, наричано още висш аз или кармично същество
- Седморно магнитно духовно поле (широко около 7 метра)
Ще разгледаме последователно всички тези части на цялосната човешка система.Ще започнем с личността (или нисшия аз), тъй като тя е най-тривиална от всичките.
Както казахме, личността представлява едно четворно тяло и едно тройно съзнание.
- главово съзнание (мислене и воля)
- сърдечно съзнание (чувстване и желаене)
- тазово съзнание (кръвни инстинкти)
Онези, които работят предимно с главовото съзнание могат да бъдат наречени интелектуалисти или окултисти,
онези, които работят предимно със сърдечното съзнание - религиозни или мистици,
а онези които работят предимно с тазовото съзнание можем да наречем материалисти.
Човек се ражда в една от тези три групи и не може да промени тази даденост през живота си.
Дихателното поле или полето на изява обгръща личността. То се изпълва със субстанциите и силите, които са привлечени от седморното магнитно поле на микрокосмоса. Всичко, което личността може да вдиша посредством дихателните си процеси трябва да е налично в дихателното поле. Тук трябва да уточним, че личността диша не само посредством белите си дробове и кожата, но и чрез чакрите. Чакрите са големи завихряния (не случайно се изобразяват като колела), които се намират на границата между етерното и астралното тяло. Те приемат астрална субстанция от дихателното поле и чрез въртенето си с определена скорост извличат съдържащите се в приетата астрална субстанция етери и ги вкарват в етерното тяло, а посредством него и в материалното тяло.
Ауричното небе обгръща дихателното поле. То е осеяно със "звезди" - това са магнитни силови центрове, които представляват опита на всички личности, живяли досега в този микрокосмос (* виж реинкарнация). Чрез живота си всяка личност добавя нови "звезди" или премахва стари. Ауричното небе наричаме и Липика, което означава "записвач". Това е натрупаната карма в микрокосмоса. Науката астрология дължи съществуването си на това аурично небе.
Съвкупността от всички силови центрове в ауричното небе образуват едно светлинно същество,ауричното същество, наричано често висш аз или кармично същество, защото е носител на кармата. Висшият аз и нисшият аз с свързани един с друг с магнитни силови линии. Посредством дихателното поле, всеки силов център, всяка "звезда" е свързана с определена точка в личността. Един голям поток от силови линии се влива в плексус сакралис и сакралната кост. Това е навитата там т.нар. змия-кундалини. Така висшият аз и нисшият аз са взаимосвързани. Висшият аз храни нисшия аз в пълния смисъл на думата, а резултатите от действията на нисшия аз "издигат" висшия аз. Какъвто е висшият аз - такъв е и нисшият аз. Но забележете: какъвто е нисшият аз, такъв е и висшият аз. Всичко това означава, че за да има някаква кардинална промяна в човека, тя трябва първо да бъде осъществена във висшето му аз. Като начало трябва да спрем да гледаме на това висше аз като на божествено същество, защото то не е такова. То е резултат от греховния път на микрокосмоса в този свят(виж двата природни порядъка).
Седморното духовно магнитно поле на микрокосмоса обгръща всички останали части на микрокосмоса. Състои се от седем пръстена, като всеки от тях е свързан със съответната космическа област в цялостното творение. В сегашното си паднало състояние в микрокосмоса е активен само най-вътрешния пръстен - седмият пръстен. Той е свързан със седмата космическа област - областта, в която живее природнороденият човек - т.е. ние. Ние я наричаме диалектика. Затова и всички опитности, които има микрокосмосът са свързани с тази седма космическа област.
Това магнитно поле привлича от заобикалящото ни пространство субстанциите и силите, които са необходими за микрокосмоса и отблъсква тези, които застрашават цялостта на микрокосмоса.
Духовната искра е математическият център на микрокосмоса. Тя е искра от Духа. Около тази искра в началото на времената е бил сътворен микрокосмосът. Тъй като е частица от Духа тя е директно свързана с него, тя носи Божия план, тя е безсмъртна. При голяма част от хората тази искра е латентна, т.е. неактивна. А много изобщо не знаят и дори не подозират, че в тях съществува такава искра. | |
Пространствено Духовната искра се намира там, където в материалното тяло се намира горната дясна камера на човешкото сърце. Това обаче не означава, че тази искра е в сърцето, тъй като тя е от друго измерение. Контактната точка на тази искра със системата на личността е гръдната кост. Посредством гръдната кост импулсите, идващи от Духовната искра могат да докоснат личността и тя да реагира по някакъв начин. |
Микрокосмосът отново трябва да бъде свързан с Бога. Това е най-голямото нещастие на човека - че е отделен от Бога.
Връзката на човека с Бога е прекъсната точно в тази Духовна искра. Голямата тайна на живота се състои в това: да се пробуди тази искра и по този начин да се възстанови първоначалната връзка с Бога.
Интернационална школа на Златния Розенкройц