Има въпроси в астрологията, които изглеждат уредени, малко или много приети, зачертани от списъка на нерешените проблеми. Уран управлява Водолей. Нептун управлява Риби. Плутон управлява Скорпион. Всеки ученик по астрология научава тези постулати съвсем в началото и преминава нататък - към по-сложни теми. Но какво ако тези отговори са дадени прекалено бързо? И какво ако в недрата на един от най-важните академични каталози на древни астрологически ръкописи - Catalogus Codicum Astrologorum Graecorum (“Кодифициран каталог на астрологични ръкописи на гръцки език” - бел. на автора), известен като CCAG - съществува нещо по-различно. Текст, приписван на автор с псевдонима Зороастър, в който се крие система от съ-управители на знаците, толкова странна и толкова ясна, че ни кара да се запитаме дали елинистичните астролози не са виждали по-далеч, отколкото са си признали?
Поясът на знаците - какво означава да бъдеш управител
Преди да влезем в самия текст, трябва да разберем какво означава понятието “управител на знак” в елинистичната традиция, защото то не е просто техническо понятие. В древните текстове планетата, която управлява даден знак се казва, че носи знака на пояса си. Точно така - като герб на туника, като отличителен знак на военна униформа, като щит с цветовете на дома, който представляваш. Знакът е домакинство. Планетата е неговият прокурист, негов пълномощник, негов представител пред боговете и хората. Когато казвали, че Арес (Марс) управлява Овен, не разбирали само астрологичното съответствие между бурната природа на Марс и енергичността на Овена. Древните вярвали, че Марс “носи Овена на пояса си”, бидейки избран е да представлява делата на Овена, да изпълнява задачите му и да бъде част от неговото домакинство (владение).
Текстът от CCAG - Зороастър и съ-управителите
В каталога съществува кратък, но изключително интригуващ фрагмент, приписван на Зороастър. Това разбира се, не е пророкът в “Авеста” (свещената книга на зороастризма) а на авторитетен астрологически псевдоним, зад който се крие елинистичен автор, чиято самоличност не знаем. Робърт Шмидт, в работата си по превода на елинистичните текстове, обръща специално внимание на системата от този фрагмент, защото изложените в нея съ-управители не са планетите, каквито ги познаваме - а боговете, и ето кои са те:
Овен - Арес (Марс) и Плутон (Хадес)
Телец - Афродита (Венера) и Имерос (Бог на копнежа и желанието, брат на Ерос)
Близнаци - Хермес (Меркурий) и Нефела (Нимфа на облаците)
Рак - Слънце и Луна
Лъв - Слънце и Аполон
Дева - Хермес (Меркурий) и Муза
Везни - Афродита (Венера) и Антерос (бог на взаимната любов, брат на Ерос)
Скорпион - Арес (Марс) и Ате
Стрелец - Зевс (Юпитер) и Хера (Юнона)
Козирог - Кронос (Сатурн) и Рея
Водолей - Кронос (Сатурн) и Артемида
Риби - Зевс (Юпитер) и Посейдон (Нептун)
Плутон съ-управлява Овен - не там, където го очаквате
Системата дава Плутн като съ-управител на Овен - не на Скорпион. Това е първото нещо, което кара внимателния читател да спре и да прочете отново. Хадес - богът на подземния свят, когото съвременната астрология свързва с Плутон, е поставен не в тъмния, воден, интровертен Скорпион, а в огнения, пробивен, мъжки Овен. Защо? Нека помислим над това. И Овен, и скорпион са марсови знажи, но Овен е кардинален, огнен, мъжки, принцип на чистото действие и непосредствената сила. Хората, родени с неговия отпечатък (знак на асцендента, на Луната) говорят директно, твърдо, не обичат заобикалки. И не обичат да губят време в колебания или обяснения. А Хадес в гръцката митология, не е бог само на смъртта и подземния свят. Той е Владетелят на Отвъдното в неговата най-абсолютна и неоспорима форма. Неговото владение е неизбежно, защото рано или късно в царството му влизат всички, без изключение. Никой не се пазари с Хадес. Никой не го подкупва. Неговата власт е пълна, пряка и окончателна - качества, много по-близки до Овен, отколкото до Скорпион.
Скорпионът е фиксиран, воден знак - той има дълбочина, склонен е да изчаква, да действа, след като прояви търпението да дойде подходящ момент. Вместо Хадес - Ате е избрана да съ-управлява заедно с Марс в Скорпион. Името й в съвременния свят е почти забравено, но в гръцкия пантеон носи огромна тежест. Ате е богинята на заслепението и помрачението на разума - онзи съдбовен миг, в който човек или бог извършва фатална грешка, воден заедно с Марс от страст, гордост или отмъщение, без да вижда ясно последствията. Тя е спомената в “Илиада” - самият Зевс я хвърля от Олимп, след като тя го кара да вземе катастрофално решение. Тя е неотлъчна от Немезида и отмъщението. Нека поставим Ате в Скорпион и да видим дали пасва. Скорпион - знак на дълбока емоция, ревност, отмъщение, психологически сложни мотиви, невидими манипулации и дългосрочни планове за изравняване на сметките. Ате - богинята на заслепяващото желание, на отмъщението, на онова тъмно вътрешно помрачение, което кара човека да действа по начин, за който по-късно плаща висока цена. Пасва много добре, не мислите ли?! Дори по-добре от Плутон в много отношения. Ате в Скорпион ни дава тъмната, емоционална, самоунищожителна страна на знака - онзи Скорпион, който жили себе си, за да ужили и другия. Онзи, в чийто свят отмъщението е по-важно от оцеляването.
Нептун в Риби - съвпадение без изненади
За Риби текстът дава Нептун като като съ-управител на Юпитер и тук съвременният астролог може да издиша с облекчение, защото поне едно от трите предполагаеми владения на трансценденталните планети е потвърдено. Текстът не казва Нептун - казва Посейдон. А Посейдон е нещо по-конкретно от планетарния символ Нептун — той е богът на морето, земетресенията и дълбините, господар на онова, което е под повърхността и над всяка измеримост. В Риби това има смисъл: знакът на безбрежното, на разтварянето на границите, на сливането с нещо по-голямо. Посейдон носи знака Риби на на пояса си и изпълнява делата им, представлява водни дълбини, живее в тяхната безформеност.
Урания - неназованата муза
И така, стигаме до може би най-странното и най-завладяващото място в целия текст. За Дева - знак, управляван от Хермес (Меркурий), текстът посочва като съ-управител “Музата” - без допълнително уточнение коя, просто - Музата. Деветте музи са добре познати: Калиопа на епическата поезия, Ерато на любовната лирика, Мелпомена на трагедията, Терпсихора на танца, и Урания - Музата на астрономията и астрологията. Може би умишлено текстът не казва коя муза. Може би просто защото за автора е очевидно. Или пък защото всичките девет музи са просто "Музата" в определен контекст. Но фактът остава: единствената Муза, чието име носи пряка връзка с астрологията, се казва Урания, и нейното име е същото като това на първата трансцендентална планета - Уран. Но тук ще спрем, защото така свършват фактите. Текстът казва само "Музата". А за Уранос - богът на небесния свод, родоначалника на олимпийските богове, титанът, свален от Кронос - няма посочено нищо.
Какво ни казва всичко това - и какво не ни казва
Трябва да бъдем честни. Тази система в никакъв случай не доказва и не загатва, че елинистичните астролози са познавали трите трансцендентални планети. Те не са имали телескопи и не са наблюдавали Уран, Нептун или Плутон на небето. Тяхната система от седем планети е пълна, затворена и философски обоснована. Но този фрагмент може би показва нещо друго - нещо по-деликатно и по-интересно. Може би показва, че елинистичните астролози са разбирали принципите достатъчно дълбоко, за да поставят точните богове на правилните места, дори когато небесните тела, носещи техните имена, все още не са билиноткрити. Хадес в Овен не е случаен. Ате в Скорпион не е случайна. Посейдон в Риби не е случаен. А Музата в Дева - остава като отворен въпрос, чиято красота е именно в това, че е отворен.
Във втората част на тази статия ще ви предоставя пълния превод на оригиналния текст от CCAG - фрагментът, приписван на Зороастър. Ще видите системата такава, каквато е в ръкописа: всеки знак, всеки бог - без редакция и без интерпретация. Само текстът. И тогава можете сами да решите какво виждате в него. Статията ще бъде публикувана в групата “Приказки за астрологията”.
Настоящият материал е изготвен самостоятелно, при използването на следните източници:
Robert Schmidt, “Transcendence and the Outer Planets” course, 1997, https://www.robertschmidtastrology.com
Robert Schmidt, “The astrological record of early sages”, 1995
