Защо се влюбвате в точно определен човек? Отговорът от психиатъра Карл Густав Юнг

 

Почти всеки човек поне веднъж в живота си е изпитвал странното усещане, че е срещнал „точния“ човек. Понякога това се случва напълно неочаквано.

Виждате някого за първи път и изведнъж се появява чувство на близост, доверие или привличане, което трудно може да бъде обяснено с логика.

Дори когато приятелите ви попитат какво толкова сте открили в този човек, често не успявате да дадете ясен отговор. Просто чувствате, че между вас има нещо особено.

Именно този феномен е занимавал един от най-влиятелните психолози на XX век – Карл Густав Юнг. Според него любовта не е просто въпрос на външност, характер или съвпадение на интереси. Зад нея действат много по-дълбоки сили, които се крият в несъзнаваната част на човешката психика.

Юнг смята, че във всеки мъж и във всяка жена съществува вътрешна противоположност. В мъжа присъства женско начало, а в жената – мъжко.

Тези вътрешни образи не са просто резултат от личния ни опит, а произлизат от много по-дълбоки пластове на психиката. Те са част от онова, което Юнг нарича колективно несъзнавано – общо наследство на човечеството, в което се съдържат универсални архетипи, символи и модели на поведение, формирани през вековете.

По този повод той пише:

„Всеки мъж носи в себе си вечния образ на жената – не образа на една или друга конкретна жена, а определен женски образ. Този образ представлява отпечатък или архетип на опита на всички женски предци, своеобразно хранилище на всички впечатления, натрупани от жените през вековете.“

Женският образ в душата на мъжа Юнг нарича анима, а мъжкия образ в душата на жената – анимус. Според него те оказват огромно влияние върху начина, по който избираме партньорите си.

Защо любовта понякога идва като гръм от ясно небе?

От това следва, че в душата на всеки човек съществува онази „втора половинка“, която хората толкова силно се стремят да открият във външния свят. Това означава и че всеки носи в себе си образа на партньора, когото би могъл да обича и с когото би бил щастлив.

Ето защо любовта често идва внезапно, „съдбовно: и човек трудно може да обясни избора си.

Когато човек се влюби, много често му се струва, че е открил някого напълно уникален. Всъщност според Юнг част от силата на това привличане идва от факта, че несъзнателно разпознаваме в другия нещо, което вече съществува вътре в нас. Реалният човек пред нас съвпада с определени черти от нашия вътрешен образ и това поражда усещането за съдбовност, за особена връзка и за дълбоко разбиране.

Ние не виждаме само човека такъв, какъвто е. Виждаме и собствените си мечти, надежди и представи, които несъзнателно проектираме върху него. Партньорът започва да изглежда по-красив, по-мъдър, по-благороден и по-близък до идеала, отколкото е в действителност. Не защото сме наивни, а защото психиката ни участва активно в изграждането на този образ.

Психолозите наричат това проекция.

Ние несъзнателно прехвърляме върху другия свои очаквания, мечти, идеали и представи за съвършения партньор.

Именно затова любовта често изглежда толкова магична в началото.

Голямата илюзия

Тук обаче се появява и най-големият проблем.

Никой реален човек не може напълно да съответства на вътрешния идеал, който носим в себе си.

Нито една жена няма да бъде напълно идентична с анимата на мъжа. Нито един мъж няма да бъде напълно идентичен с анимуса на жената.

Съвпадението винаги е частично.

Защо хората се опитват да променят партньора си?

Много конфликти в отношенията произлизат именно от това.

Всеки човек носи в себе си определена представа за идеалния партньор. Несъзнателно той очаква другият да се доближи до този образ.

Започват критики, разочарования, опити за промяна.

„Ако беше малко по-внимателен…“

„Ако беше малко по-романтична…“

„Ако беше малко по-силен…“

„Ако беше малко по-нежна…“

Но колкото повече се опитваме да променим другия, толкова повече се отдалечаваме от него. Защото не общуваме с реалния човек, а със своята представа за него.

Възможно ли е изобщо истинско щастие?

Юнг не твърди, че любовта е обречена. Напротив, той смята, че истинската близост започва тогава, когато престанем да очакваме другият да запълни всички липси в нас.

Колкото по-добре опознаваме собствената си душа, толкова по-малко изискваме от човека до себе си да бъде съвършен.

Любовта става по-зряла, по-спокойна и по-истинска.

Какъв е изходът?

Според Юнг и според много духовни традиции човек трябва да насочи част от вниманието си навътре. Вместо постоянно да търси липсващото в другите, да започне да опознава себе си.

Колкото по-добре разбираме собствената си душа, толкова по-малко очакваме някой друг да ни направи цели и завършени. Започваме да осъзнаваме кои са нашите истински нужди, страхове и желания. А това променя и начина, по който избираме партньорите си.

Юнг вярва, че когато човек се срещне със своята анима или анимус и започне да ги опознава, той става по-цялостен. Тогава много по-лесно разпознава кой реално му подхожда и кой не.

Но тук има един любопитен парадокс.

Когато най-накрая престанете отчаяно да търсите своята „друга половина“, когато спрете да очаквате някой да запълни всички празнини във вас, тогава често ставате способни да изградите най-здравата и истинска връзка.

Защото вече не търсите човек, който да ви допълни.

Търсите човек, с когото да споделите живота си.

https://webmiastoto.com/