mysticism and reality

сряда, 11 февруари 2026 г.

Сергей Лазарев 🌿 Когато обидата и агресията напуснат душата, организмът спира да се разрушава и започва да се лекува.

Калина Пенева

През десетилетията на своите изследвания аз отново и отново стигам

до едно и също заключение:

обидата и агресията не са просто емоции – те са състояния на душата, които определят съдбата на човека.

Обидата никога не е безобидна.

Тя се ражда тогава, когато любовта престане да бъде безусловна

и се превърне в очакване, привързаност, претенция.

Човек обича.

После се привързва.

После започва да се страхува да не загуби.

После изисква.

А когато животът не отговори – се появява обидата.

Обидата винаги казва: „Не ми дадоха това, което смятах за свое.“

Агресията – отказ от живота

Агресията е следващата стъпка.

Това вече не е просто болка, а вътрешен бунт срещу живота.

В моята система агресията означава:

отхвърляне на случващото се

отказ да приемем Божията воля

загуба на любовта като опора

Агресията може да бъде насочена:

навън – към хората, света, обстоятелствата

навътре – към себе си, под формата на вина, самокритика, самонаказание

Но резултатът винаги е един: душата започва да се разрушава.

Най-дълбокото откритие в системата е, че обидата и агресията не могат да бъдат победени с борба.

Те могат да бъдат само преобразувани –

чрез осъзнаване, приемане и връщане към любовта.

Истинското изцеление започва, когато човек каже:

„Избирам да запазя любовта, дори когато ме боли.“

Там, където любовта се връща:

обидата се разтваря

агресията губи сила

съдбата се поправя

Любовта не прави човека слаб.

Тя го прави неуязвим.

ОБИДА, АГРЕСИЯ И ЗДРАВЕТО НА ЦЕЛИЯ ОРГАНИЗЪМ

Душа → енергия → тяло.

С течение на годините стигам до ключово прозрение: тялото никога не боледува първо.

Първо боледува душата.

Обидата и агресията създават дълбоко вътрешно напрежение.

А това напрежение не изчезва –

то се спуска надолу и започва да разрушава организма.

Как душата се превръща в болест

Процесът протича така:

В душата се натрупват обиди, гняв, претенции

Появява се постоянно вътрешно напрежение

Нарушава се енергийният баланс

Страда нервната система

Органите започват да поемат удара

Появява се болест като сигнал за опасност

Тялото не наказва,

то се опитва да спаси душата.

Връзка между състоянията и органите

В системата на Лазарев органите са част от единна жива система,

която реагира на вътрешното ни състояние.

Най-често се наблюдава:

Дълготрайни обиди →

сърце, кръвоносни съдове, кръвно налягане

Потиснат гняв и раздразнение →

черен дроб, жлъчка, стомах, панкреас

Самоагресия, вина, самонаказание →

бъбреци, хормонална и репродуктивна система

Агресия + страх →

нервна система, имунитет, автоимунни заболявания

Когато душата е в конфликт,

тялото влиза в режим на защита.

Възстановяването започва,

когато човек започне да:

осъзнава обидата

пуска претенциите

приема случващото се

връща любовта в сърцето си

се случва нещо дълбоко:

нервната система се успокоява

мускулите се отпускат

хормоналният баланс се възстановява

имунитетът се засилва

органите започват да работят хармонично

Тялото получава сигнал: „Опасността е преминала.“

Когато обидата и агресията напуснат душата,

организмът спира да се разрушава

и започва да се лекува.

С Н. Лазарев

3 причини рязко да прекратите приятелството – дори ако е стар приятел

За приятелството не се говори толкова, колкото за любовта. Но всъщност то не е по-малко важно. Просто по-рядко му се правят признания. По-малко се пише поезия за него.

А именно приятелите са тези, които ни познават в преходната възраст, в моментите на падение, в разцвета и в объркването. Чрез тях ние виждаме отражение на самите себе си – и затова загубата на приятел често боли повече от раздялата с любим човек.

Но както и в любовта, и в приятелството се появяват пукнатини. Те не идват от бурни кавги, а подмолно: от поглед, станал по-студен, от фрази, които преди не се казваха.

И идва моментът, в който разбираш: нататък не можете да вървите заедно. Не защото някой е станал лош. А защото пътищата ви вече не съвпадат.

„Истинският приятел е този, който влиза, когато целият свят излиза“ — казва Уолтър Уинчъл.

А какво да правим, ако именно този човек е първият, който си тръгне?

Понякога трябва да прекъснем приятелство. Дори ако датира от детството. Дори ако този човек знае всичките ви прякори от училище и е бил свидетел на първата ви целувка. Нито продължителността на приятелството, нито неговата „възраст“ са гаранция, че ще остане живо.

Ето три ситуации, в които паузата вече не помага. Където единственият изход е точката. Дори да боли.

1. Приятелят се е променил до неузнаваемост

Хората се променят. Това е нормално. Всички съзряваме, попадат ни нови обкръжения, срещаме преживявания, които преобръщат съзнанието ни. Работа, преместване, връзки, загуби – всичко това ни моделира.

Но понякога промените са толкова радикални, че човекът, когото познавахме, изчезва. Физически е същият – същият глас, същите жестове. Но по същество – различен.

Престава да се шегува, губи топлината си, говори само за пари, кариера и полза. Или пък обратното – потъва в езотерика, чете астролози и спира да вярва в логиката. Това само по себе си не е лошо. Просто вече не е същият човек, с когото сте делили вечерите в кухнята, спонтанните пътувания и откровените разговори.

„Човекът не е камък – той се движи. Но не всички движения са в една посока“, казва психологът Роло Мей.

Ако осъзнаете, че до вас стои непознат, и вече не се разбирате дори на най-основно ниво – понякога е по-добре да признаете: приятелството е приключило. Дори ако спомените са топли, дори ако сте се заклели да сте „винаги заедно“.

Страшно е да го признаеш. Появява се мисълта: „Ами ако опитаме да го върнем както беше?“. Но това е като да се опиташ да сложиш нова част в стара картина. По-добре е да запазите спомените светли, отколкото да ги съживявате насила.

2. Неспазване на уговорка – дори да е „дреболия“

Приятелството се крепи не само на симпатия, а и на доверие. А доверието е договор – макар и често мълчалив. Не предавай, не подлагай, не разказвай лични неща на другите.

Понякога обаче се правят и ясни уговорки – като онзи случай, когато двама приятели се влюбват в едно и също момиче и решават „по мъжки“ да не се борят за нея. А после единият… просто го прави. И дори не казва.

Някой ще каже: така става, любов, чувства, живот. Но проблемът не е в самото действие, а в избора: човекът е решил, че личната му изгода е по-важна от приятелството. Не е дошъл да поговори, не е обяснил. Просто е направил каквото е искал. И ви е поставил пред свършен факт.

„Лоялността към дребното е основа на лоялността в голямото“, казва Гьоте.
И това в приятелството е особено вярно.

Ако човек нарушава уговорка, макар да изглежда „дребна работа“, той къса невидима нишка.

Днес ще издаде чужда тайна, утре ще ви подведе, а вдругиден ще каже: „Хайде де, това не е нищо“. И всичко ще е „нищо“, докато не стане последната капка.

Въпросът не е в самата ситуация. А в това как човек действа, когато има избор. И ако е избрал против вас – това е сигнал. Не винаги означава веднага да късате. Но със сигурност е време да сте нащрек.

3. Когато приятелството е станало едностранно – вие давате, вас използват

Има вид приятелство, в което единият все дава. Пари, време, ресурси, кола, нерви. А другият – само взема. И го прави толкова ловко, че в началото дори не го забелязвате.

Всичко изглежда като: „Нали си ми приятел“. Да помогнеш, да закараш, да заемеш пари, да гледаш детето, да оправиш лаптопа, да препоръчаш в компанията. А после, когато вие имате нужда – човекът е зает. Или ви казва: „Слушай, не съм ти длъжен“.

Ако това се случва системно, не случайно – уви, това не е приятелство. Това е използване под прикритието на приятелство.

„Истинският приятел не идва, когато всичко е наред, а когато всичко се разпада“ – казва Аристотел.

И наистина – приятелят не е просто ползвател на времето и ресурсите ви, а участник в живота ви.

Понякога такова „приятелство“ продължава с години. Особено при онези, които се страхуват от самота. Които са израснали с мисълта, че „по-добре някой, отколкото никой“. Но тук е важно да си зададете честен въпрос: По-леко ли ви е след среща с този човек? По-топло? По-спокойно? Или се чувствате изцедени, празни, използвани?

Ако е последното – време е да прекратите. С благодарност за хубавото. Но категорично.

Прекратяването на приятелство не е задължително скандал. Понякога е просто признаване на факт: били сте важни един за друг, но вече не сте близки. Понякога – това е защита на собствената ви енергия, достойнство и зрелост.

Защото да държите старо приятелство от чувство за дълг е като да носите обувки, които ви стягат, само защото сте ги носили миналия сезон.

„Близостта не е въпрос на честота на срещите, а на дълбочина на връзката“ – казва психотерапевтът Ървин Ялом.

Ако връзката вече я няма – трябва да го признаете. И да не се страхувате да останете сами. Защото след това със сигурност ще дойдат други хора. Може би съвсем различни от предишните. Но затова пък – истински.

https://webmiastoto.com/

КАШАТА В ГЛАВАТА

Енергийно изчистване и трансформация

КАШАТА В ГЛАВАТА

Много е трудно да я видите, защото сте в нея. Мнения, оценки, концепции, различни светогледи, придобити през живота, картината за света като цяло. Всичко, което сте се изчели и изгледали. Може би са влезли в различни религии и учения, научили сте различни енергийни практики и са взели под внимание нечии умни мисли. Всичко това е КАША. И колкото повече елементи има, толкова по-трудно е да се ориентирате в живота.

Умът бързо свиква с този начин на натрупване и иска още и още. С нетърпение попивате нови знания, но не знаете къде да ги използвате. Рейки енергиите не пускат корени, Таро вече не е интересно след месец, Теософията е остаряла и вие не знаете какво да правите по-нататък.

От много знания идва много скръб. Ако докоснете нещо и го превърнете в своя част, вие сте принудени да го носите вътре и да го поставявяте навсякъде. И сега вече сте владелци на собствения си мироглед и можете да го излъчвате навсякъде. Това обаче е механичен подход, неосъзнат, той ви носи по вълните на общия хаос.

Освобождаването от това е дълъг процес, при условие че разбирате необходимостта от освобождение. След като веднъж се докоснеш до високите сфери и усетиш цялата простота, в която е възможно да живееш, започваш да се освобождаваш от ненужното. И има толкова много излишно, че се разтоварваш и разтоварваш с години. Да станеш проста част от общия дух на човечеството е заветна мечта. Да имаш само ярка звезда в съзнанието, в която се съдържат всички преживявания и нищо повече. Няма предишни знания, умения, всичко вече не е същото и е оставено далеч назад. Чистотата на възприятието е това, което ви привлича сега. Да възприемате явленията и събитията директно, сякаш ги виждате за първи път. И след взаимодействието веднага да забравяте за него, разглеждайки вече друга вселена вътре в човека.

Точно това се случва с всички сега - зануляване и освобождаване от стара информация. Просто се изтрива от паметта и подсъзнанието. А вие си мислите: имам склероза.

В кашата трябва да остане само един елемент - вашата същност, сияеща във висините и различаваща с абсолютна точност всичко, което се случва на този свят.

Това се случва сега, защото навлязохме в нова ера, там нищо старо няма да пусне корени.

Людмила Румянцева

Превод: Стелиян Рашков

вторник, 10 февруари 2026 г.

ГАЗЛАЙТИНГ - най-тихата форма на психологическа манипулация

Психолог Светослава Стефанова

ГАЗЛАЙТИНГ - най-тихата форма на психологическа манипулация

Днес ще пиша дълго, защото е ВАЖНО!

Газлайтингът не е просто лъжа. Ей така, без да иска... Не е и обикновен спор.

Това е системно подкопаване на твоята реалност - дотам, че започваш да се съмняваш в собствената си памет, преценка и емоции.

Газлайтващият човек не те напада директно. Той те обърква!!! Разклаща вътрешния ти компас. Кара те да се съмняваш в себе си - и точно там печели контрол над теб.

Това е психологическа техника на влияние, често използвана във връзки, семейства, работна среда и дори терапевтични псевдо-отношения!!! Защото има клиенти, които ходят на терапия, без да искат промяна.

Как действа газлайтингът на практика