Искам да ви споделя нещо, което ме докосна. Винаги съм стояла зад клишето, че “личното” не е за масова употреба…, освен ако не засяга всяка трета жена в България….
Тази вечер, след като гледахме мюзикъла „Дон Жуан“, дъщеря ми ме помоли да отидем и на късната прожекция на филма “Прислужницата“….
Няма да скрия, че ме изненада. Не знаех какво точно представлява филмът.
Тя обаче знаеше…. Каза ми: “Мамо…, искам да го гледаме двете… заедно…”
Излязохме от киното…
И без да каже нищо, тя просто ме прегърна…И двете знаехме защо тази прегръдка е толкова силна и специална…
Препоръчвам този филм на колкото може повече жени и момичета над 16 години.
Да, има ужасяващи сцени на насилие. И двете криехме очите си…Поплакахме…Държахме се за ръце…Не се пускахме…
Гледайте го, заради червените флагове, за които рядко се говори открито…От срам…От страх какво ще кажат хората… Защото насилието не е задължително да бъде винаги физическо…
То може да бъде и само психическо, но да разруши човек със същата сила…бавно…тихо…безпощадно…без свидетели…
Насилникът рядко изглежда като насилник. Той може да бъде привлекателен…Любезен…Мил…
Интелигентен…Грижовен…Успял…Уважаван…С висок социален статус…Перфектният партньор в очите на всички…
И много често точно тези „перфектни“ мъже започват по един и същ начин.
Със създаване на емоционално привързване….
С период на засилено внимание и комуникация….
С уж грижа… за теб…
С близост…
С усещане, че си видяна, специална… различна…Да…Различна…
Различна, защото е усетил добротата ти…
Чистотата ти…
Уязвимостта ти…
Че не умееш да играеш игри…
Че си душевно чистоплътна…
Открита….
Че имаш нужда от любов…
От топлина…
Неизлекувани травми, често от детството….
Липсващ, починал, отсъстващ Баща…., може да е бил дори и съвършен и много любящ, но работещ далече, или пък такъв, вглъбен в кариерата си, мислейки, че материалното ти подсигуряване е достатъчно да си щастлива….
После идва рязкото отдръпване…
Топло… студено…
Днес си всичко… утре… нищо…
Държат те „висяща“…
В несигурност…В чакане…В постоянно чудене какво си направила погрешно… , че продължаваш да вярваш в димамиката за близост, която той сам е създал във времето, в усещането за вина. Обработват те бавно …. Опитомяват те… Свикваш с малкото… С тишината… С липсата… С трохите…
След това идват студът и мълчанието… И внушението, че ти си прекалена… Че искаш много… Че проблемът е в теб…
Вината започва да работи вместо тях… и за тях…
И точно когато си на ръба… Отново се появява топлината…. Близостта….Грижата…Думите… Докато не се изтощиш напълно. Докато не започнеш да се съмняваш в себе си повече, отколкото в него.
Той говори спокойно. Винаги е прав…. Ти.. Не!!!
Усмихва се…
Любезен е пред хората…
В началото дори и с теб…
Изтъква качествата ти….
Изглежда стабилен…
Грижи се…
Нищо „не ти липсва“… И точно затова никой не ти вярва…. Никой!
Филмът показва нещо, което обществото трудно приема, че истинското лице на една история често няма нищо общо с това, което се вижда отвън…
Жената е „лудата“…
„Нестабилната“…
„Прекалената“…
„Неблагодарната“…
„Истеричната“…
„Задушаващата“…
А той е търпеливият!
Стабилният!
Грижовният мъж, който „всичко прави за нея“!
Всичко…!
Само че истината е друга…
Той се храни с нея…
С гласа ѝ…
С енергията ѝ…
С объркването ѝ…
С чувството ѝ за вина…
С изтощението й…..
Някои мъже те употребяват и… изхвърлят….
Други…. се хранят с теб години…. Някой жени успяват макар и след години да излязат от спиралата… живи…
Други… никога…
И когато тя започне да се разпада, той изглежда още по-нормален…
Още по-силен…
Още по-убедителен…
И си ВЯРВА! Той си вярва, че е прав!!!
Тези мъже, правят всичко за да бъдат ЧИСТИ пред себе си и пред обществото! И си вярват, че са прави и че са чисти!!! Това са емоционално нестабилни и непораснали мъже…. Момчета… дори и в зряла възраст, те си остават момчета, спрели емоционалното си развитие някъде там …..в детството, травмирани от обикновено властен, контролиращ родител, насилие в семейството или други фактори. Те не порасват…. Остават си момчета, които проектират травмите си върху най-беззащитното, най-ранимото същество до себе си….. жена, дъщеря, сестра… Пред обществото са често екстроверти, искат признание, възхищение, но реално са интроверти, които се страхуват от близост…. За да не бъдат наранени, като защитна реакция нараняват чрез тишина, контролирана, безопасна за тях близост.
Най-страшното не е дори физическото насилие ( освен ако не умреш…), по-жестоко е психическото. Жестокостта да те смалява, обезценява, да те държи в тишината… Контролът…
Правилата, които той определя…
Наказанията, за да те “превъзпита“…Да си удобна…
Бавното заличаване, докато всички наоколо вярват, че жената е „в сигурни ръце” на перфектния мъж…
Когато излязохме от киното и дъщеря ми ме прегърна, разбрах защо е важно да се говори…
За да могат да осъзнаят момичетата…жените…,
че емоционалната зависимост не е любов!
Че интелигентността не е морал!
Че вниманието и грижата често е форма на власт и контрол!
И че насилието не трябва да свършва с тишина….. , а с глас…. с действие!
И че…. жените не полудяват без причина… Те полудяват, когато истината им дълго не е била чута…
А някои… не оцеляват… и истината им умира в тишината…. Заедно с тях…
Няма по-разрушаващ шум от този на неяснотата и на тишината…
Вероятно…..и вие имате дъщери.
Ако някой ден някой ги смалява, обърква, употребява и държи в тишина, бихте ли го оправдали?
И ако това беше тяхната история…на Вашата дъщеря, бихте ли останали безмълвни?
Аз съм горда майка на две вече пораснали момчета и една дъщеря. И да…., възпитавах синовете си да се отнасят към жените по начин, по който бих искала един ден някой да се отнася с дъщеря ми…с уважение, почтеност, внимание, респект, достойнство, доблест, отговорност….. любовта е следствие на изграденото доверие!
С дъщеря ми вървим по път, който води до изграждане на независимост, себеуважение и че любовта и щастието са състояние на себедостатъчност и обмен на стабилност, цялост, а не липса на емоционални нужди…. Да има свой път, мечти и капацитет да ги сбъдва..!!!
И ако дори само едно момиче, една жена успее да разпознае навреме знаците…
Тази вечер, този филм и тази прегръдка….. са имали смисъл…
Няма коментари:
Публикуване на коментар