Уран вече е директен - в следващите седмици, до 26.04, ни очакват много обрати : в любовта, във финансите, в пътя, по който вървим. По - точно - по който вървяхме досега.
И хората, с които бяхме близки, познати, удобни един на друг. Основна тема до април са именно отношенията, начинът, по който си взаимодействахме един с друг. В личния живот, в работата, в обществото. Става окончателно разминаването ни в основните ценности - какво е важно за мен, какво - за теб. Имаме нужда всички от повече конкретика и взаимно приемане. Там, където основата е здрава - влезли сме в партньорство осъзнато, движени от по - високи цели, не само, за да битуваме заедно, а, за да градим и да се развиваме, да израстваме във взаимност и доверие, в този вид отношения идващата свобода и нови възможности носят повече общуване, приятелство, обновяване емоционално и материално. Повече пространство и време за нещата и хората, които обичаме. Ще имаме възможност да развиваме себе си, да бъдем и да общуваме с близките, с децата си. По - ясно ще ни е какво правим и защо. Без обиди между нас и околните. Ще подхождаме с повече търпение и приемане, с повече житейска мъдрост ( особено около 4, 18.03, 8 и 14.04 ). Следвайки принципа "Искаш да си прав или искаш да си щастлив?".
Разбира се, ще ни е особено трудно да не се поддаваме на своята импулсивност и дори арогантност спрямо околните ( в дните около 8, 16, 27.02 ) - свикнахме да нарушаваме правила и морални норми, но сме много възмутени, когато другите постъпват по същия начин с нас. Е, ще имаме много поводи до края на април да осъзнаем или доброзорно да приемем реалността : нашето развитие и реализация, нашето бъдеще, са пряко свързани с начина, по който участваме в живота. Вместо да продължаваме да си хабим силите, енергията, времето, в криене на истинските си мотиви и цели, в изолиране от околните, в подценяването им : те нищо не разбират, те са заблудени, аз/ние сме прави, вместо да продължаваме да си играем на "ние срещу тях", време е да поемем отговорност за собствените си постъпки. Защото все по - често в следващите седмици ще се оказва, че проблемът не е в другия, в друговереца, в чужденеца, нито дори в партньора, а в нас. В липсата ни на постоянство и практичност. В липсата на уважение към себе си и към човека отсреща - обвиняваме го в нашите собствени пропуски и грехове. А истината е все по - видима и за другите, и за нас : не сме искрени със себе си. Не си признаваме, че вече сме различни. И ще трябва да се откажем от старото, от познатото и удобното за самите нас статукво. Каква е цената на промяната, която стартирахме - всеки в своя живот и всички заедно.Нека не оставяме децата ни да плащат за нашите избори. И нека не изоставяме ценностите и мечтите си. Тяхното сбъдване е съвсем близо. И, оказва се, важното за нас е важно и за околните ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар