ВОДАТА Е ПОРТАЛ — НЕ ПРОСТО ДУШ
Ние влизаме под душа, сякаш влизаме в поредната функция на деня, механично, на автопилот, с мисълта вече някъде напред, а истината е, че в този момент тялото влиза в контакт с ЕЛЕМЕНТ, който не просто докосва кожата, а среща цялото поле, което носим със себе си, всичко неизказано, непреживяно, задържано, притиснато навътре.
Водата не пита.
Тя ПОЕМА.
И когато падне върху тялото, тя не мие само физическото, а започва да разхлабва онова вътре, което сме стягали цял ден – напрежението, контрола, страха, нуждата да издържим още малко. В този смисъл ДУШЪТ НЕ Е ХИГИЕНА, А ПРЕХОД, момент, в който можеш да оставиш нещо да си тръгне, без да го анализираш, без да го обясняваш, без да се бориш с него.
Под водата тялото си спомня, че не е машина, че не е функция, че не е длъжно, и ако останеш там малко повече, ако не бързаш, ако не превръщаш и това в задача, започваш да усещаш как нещо се разпуска отвътре, как дишането става по-дълбоко, как умът губи хватката си и се отдръпва, защото ВОДАТА ВОДИ, не ти.
Това не е момент за техники, това не е момент за мислене, това е СВЕЩЕН РИТУАЛ, дори и да не го наричаш така, място, в което тялото се връща в себе си, а душата си поема въздух, и понякога точно там, под водата, без думи и без усилие, започва ИЗЦЕЛЕНИЕТО.
Ако усещаш, че това вътрешно разпускане не е просто момент, а ПРИЗИВ ЗА ПО-ДЪЛБОКА ПРОМЯНА, знай, че на 1.03 се отваря АРЕНАТА НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО – пространство, в което този преход не остава случаен, а се преживява осъзнато, телесно и докрай.

Няма коментари:
Публикуване на коментар