Сериалът "Свети Паисий от Фараса към Небесата" е заснет от гръцкия режисьор Цамис. Проектът е създаден с благословението и участието на атонския манастир "Ватопед". В два сезона има 21 серии: девет в първия и 12 във втория, като всяка продължава по 50 минути. Всичко това е базирано на житието на стареца Паисий Светогорец, съставено от неговия ученик монах Исаак. Авторите са изучавали писмата на светеца, записите от беседите, всичко запазено, включително аудиозаписи на гласа му.
Снимките са се провеждали в Коница, на Синай, на Атон, на местата, където наистина е живял старецът Паисий. Хората, които са познавали стареца, са обяснявали на актьорите как е ходил, как е говорил, как се е усмихвал, как е приемал посетители. В сериала участват над 80 актьори. Преди работа са вземали благословение от свещеници, изповядвали са се. Почти всички 110 снимачни дни екипът прекарва на открито, качвали са се в планините, излизали са в морето, работили са в горещина, студ и буря.
Прокопис, който изигра главната роля на стареца, признаваше, че предложението да изиграе светец първоначално го е уплашило много. Питал се: "Как може обикновен човек да се заеме с такава роля?" Но когато решил, актьорът 4 години изучавал живота на стареца, слушат гласа му. Една седмица преди началото на снимките заминава за Атон. Всеки снимачен ден започвал с обща молитва. Актьорът казваше, че е усещал присъствието на стареца Паисий във всяка сцена и е чувствал чудесната му помощ през цялата работа. Главната задача не била някакво си външно сходство, макар че то се получило поразително, а актьорът да предаде любовта на старца към хората. Тази любов, заради която към келията му с години са вървели хиляди поклонници.
За този сериал ми разказа духовникът на женския Богоявленски манастир, на когото помагаме - отец Саватий. Гледах първата серия и беше нещо невероятно. Имаше един такъв любителски превод, хората сами го бяха направили, но беше нещо... Не бях виждал такова нещо. Това ме преобърна. Оказа се, че ето така може да се разкаже историята на един светец, така може да се предаде всичко! И първото желание, което изпитваш, е да се молиш.
По-нататък гледаш семейството на стареца Паисий и това е истинско училище за семейството. Тоест ние, които не сме израснали в православни семейства, които сами се опитваме по трохички да разберем, да пресъздадем всичко в днешните условия, тук виждаш истинско училище по молитва. Защото самият старец казваше, че майка им никога не ги е карала насила да сядат и да се молят. Как ги е научила, сама се е молила, и нейните деца са започнали да се молят заедно с нея.
И представяте ли си това да се предаде! Как е трябвало актьорът и режисьорът да го пресъздадат при положение, че в такава молитвена атмосфера всичко те подтиква към молитва постоянно.
Знаете, аз не се смятам за никакъв мисионер или катехизатор. Просто разказвам и споделям. Но конкретно за този сериал съм сигурен, че ще доведе хиляди хора при Бога. На хиляди хора ще напомни защо изобщо сме тук, кой е Христос и кои са Неговите светии. Това е много важно.
Нека разкажем и за самия старец Паисий, защото трябва да знаем и неговата история. Бъдещият светец се ражда през 1924 г. на 25 юли във Фараса, гръцко селище в Кападокия. Родителите му са Продромос и Евлогия. Искали да кръстят момчето Христос, но го кръщава преподобни Арсений Кападокийски, духовен отец на семейството им. Той настоял да му дадат неговото име и предрекъл, че детето ще стане монах и ще тръгне по неговите стъпки. Кръстили го Арсений. И това пророчество се сбъднало.
След броени седмици семейството завинаги напуска родината си. Земята им е заграбена от турците, а гърците се изселват от Мала Азия. На препълнения кораб някой стъпва върху бебето и то едва не загива. По-късно Паисий със характерния си хумор казваше: "Ако бях умрял веднага след кръщението, щяха да ме хвърлят в морето, рибите щяха да ме изядат и поне щяха да кажат благодаря". Така старецът подчертаваше, че не се смята за достоен човек.
Пристигат в Гърция, а с тях идва и преподобни Арсений Кападокийски. Още във Фараса той бил предрекъл, че ще проживее в Гърция 40 дни и ще умре на остров Корфу. Точно така и става.
Семейството на Паисий Светогорец след дълго местене се установява в Коница. Там са правени много от снимките. Арсений растял сред тази святост, имал свети родители, слушал разкази за светци, четял Евангелието, ходел в планината и се молел. На 11 години се качил на висока скала, решил да подражава на древните подвижници. Чак вечерта разбрал, че не си е взел нито храна, нито вода, и се наложило да слиза в пълен мрак. По-късно казваше, че тогава го е запазила Божията Майка.
На 15 години за първи път сериозно се усъмнил във вярата, защото познат на по-големия му брат го убеждавал, че Христос е просто забележителен човек, позовавайки се на Дарвиновата теория. Младежът отишъл в уединение да се моли. Мислел си: ако Христос наистина е Бог, да му даде знак. Нищо обаче не се случвало. Тогава момчето Арсений, бъдещият старец Паисий, казал: "Дори ако Христос е бил само праведен човек, пак си струва да Го обичаш, да жертваш себе си заради Него и не е нужна никаква награда за това. Христос е всичко".
След това, както самият Паисий разказваше, пред него се явил Христос, обграден от силна светлина. В лявата Си ръка държал отворено Евангелие и казал: "Аз съм Възкресението и Животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее". Всички съмнения изчезнали. Арсений отишъл при епископа и поискал разрешение да отиде в манастир. Отговорили му, че на 15 години е твърде рано. Скоро семейството му имало нужда от помощ, а след това започнала и войната.
Преди казармата Арсений отишъл в малката църква "Света Варвара" и помолил Богородица: "Нека на него самия му бъде трудно и опасно, само да не се налага да убива хора". През 1945 г. го мобилизират и го изпращат да учи за радист. Благодарение на тази специалност той не участва в битките с оръжие в ръка. Войниците го питали кои влиятелни познати са му помогнали да получи добра специалност, а Арсений отговарял с усмивка, че неговият покровител е Бог.
Службата обаче не била лека. По време на гражданската война, войниците веднъж прекарали 13 дни без храна, ядейки само диви кестени. През зимата Арсений изровил изпод снега 26 измръзнали другари и сам пострадал тежко - заболели му краката. В болницата се опасявали, че може да загуби краката си, но успели да ги спасят.
Когато трябваше да се отиде на опасна мисия, Арсений питал кой от войниците има жена и деца и се опитвал да замени семейния човек. А на втория радист не разрешавал да носи тежката радиостанция и акумулаторите, в случай на нападение той е трябвало бързо да се спаси.
Накрая подразделението им спира в планината близо до църквата "Св. Йоан Предтеча". Вечерта едно момиче, избягало от един офицер в студената планина. През нощта Арсений усетил, че трябва да отиде в храма. В преддверието намерил момичето и още една жена, те просто били вкочанени от студ. Той отворил църквата и ги спасил.
По-късно старецът Паисий сравняваше монаха с радист: радистът търси нужната честота, а човекът в молитва трябва да се настрои на честотата на Христос, тогава молбите стигат до Бога. Старецът казваше: "Бог чака да поискаме Неговата помощ и едва тогава се намесва. Господ уважава нашата свобода".
А ето и явяването на Атон през 1974 г. На вратата на заключената келия на стареца се почукало и отвън се чул женски глас: "По молитвите на светите наши отци..." - така поздравяват на Атон, за да влязат. Старецът Паисий се учудил как тук има жена, жена не може да бъде на Атон. Гласът казал: "Аз съм Евфимия". След три почуквания заключената отвътре врата сама се отваря. Пред стареца Паисий стои жена, обгърната в светлина, и се представя като великомъченица Евфимия.
Старецът не приел явяването без проверка. Той предложил заедно да се поклонят на Светата Троица и гледал как гостенката прави поклони. След това светицата отговорила на църковния въпрос, който мъчил стареца Паисий, и разказала за страданията си за Христос. Три дни след тази среща старецът почти нищо не можел да прави: не ядял, не пиел, само благодарял на Бога и Го славел. Под негово ръководство сестрите от манастира изписват икона на св. Евфимия във образа, в който му се явила.
Йеромонах Христодул признаваше, че отначало не вярвал на разказите, че животните слушали стареца. През юли 1971 г. отишъл при стареца Паисий. Около келията славеите пеели толкова силно, че пречели на разговора. Старецът Паисий помолил птиците да замълчат за малко, докато разговаря с хората. В същата секунда славеите млъкнали и дори не отлетели. За Христодул това станало отговор на всичките му съмнения, той направо се уплашил.
А актьорът, когото вятърът отнесе от скалата, този който изпитваше болка, лично се е срещал със стареца Паисий и до стареца тогава стояли 7-8 души. Един от гостите заявил, че не вярва в Бога и е дошъл на Атон само по молба на приятел. Старецът Паисий спокойно го предупредил, че наблизо има змия и трябва да внимава. Виждайки я, невярващият изкрещял: "Пресвета Богородице!". Старецът му обърнал внимание, че в момента на страх е извикал не майка си, а истинската майка - Богородица.
Сега вече е ясно защо червеношийката на снимачната площадка е влияела така на Прокопис. Защото в живота на стареца Паисий е имало една малка птичка, казваше се Олет. Старецът я викал, тя кацала на рамото му и вземала храна от дланта му. Актьорът знаел тази история и си спомнил за птичката, когато тя неочаквано кацала до него за подкрепа.
Веднъж при старца довели напълно сляпо 10-годишно момче. На въпроса какво би поискало от Христос, детето отговорило, че иска да стане добър човек. Старецът Паисий се трогнал толкова много, че още дори не бил започнал молитвата, а момчето вече прогледало и виждало всичко.
Ученик от атонско училище имал раков тумор, окото му било повредено. В събота преди операцията бащата довел сина си при стареца Паисий и помолил за молитва. Старецът ги успокоил и казал, че всичко ще бъде наред. Момчето го приели в болницата. Преди операцията лекарите направили пак преглед, а туморът го няма, изчезнал напълно! Въпреки че в документите пише, че туморът съществува. Това се случва в сряда, а в събота бащата отново идва на Атон със сина си, за да благодари.
Старецът Паисий Светогорец се представи в Господа на 12 юли 1994 г. в манастира "Св.
Йоан Богослов" и е канонизиран за светец.
Отново се връщаме към сериала. Първият сезон в Гърция беше събитие от национален мащаб. Гледали са го 2 300 000 зрители, а финалните сцени - 1,5 милиона души. Това е невероятно. Публиката между 15 и 24 години е била почти 50% - половината млада женска аудитория е гледала историята на светеца, отказвайки се от развлекателни предавания.
Сериалът "Старецът Паисий от Фараса към Небесата" вече е качен навсякъде. Задължително го намерете и го гледайте. *
