— НЕ СИ ТУК, ЗА ДА НЕ СЕ СТРАХУВАШ —
Фразата, която най-много привлече вниманието ми от книгата, която чета в момента.
Става дума за това, че не си тук, за да си казваш: „Не се страхувам.“
Тук си, за да продължиш пътуването си.
Героинята на тази книга се страхуваше да извърви самотния си дълъг маршрут. И страхът, постепенно превръщащ се в доверие и желание да опознае красотата отвън и отвътре в себе си, ѝ помогна. Да се върне към животa.
Новата година премина. От тези дни ме обзе необяснима празнота. Неочаквано. Пустота. Подобна сякаш на разочарование. Или на чувство на загуба. Сякаш се бях изгубила.
И аз наблъсках това чувство в себе си. Като нещо срамно и нежелано. Или се борех с него, сякаш е мой враг. Или пък се водех от емоциите на тази господарка, потапяйки се в блатото на чувството за безполезност на съществуването си.
Но тази Празнота стана мой Гост.
Празнотата - Гост.
Тук съм, за да те преживея, Празнота.
Поток от невероятна, но комфортна сила премина през мен. И край. Без осъждане, просто приемайки, го преживях.
Празнотата започна разговор с мен. За това, че предишният път е приключил, завършила съм делата си. Сега трябва да се „прегрупирам“. Сега си тук, на Земята, за други дела. За предаване на други настроения. Нужна си. Нужна си в друга работа.
Всичко това звучеше като прозрения. Като проблясъци на осъзнаване.
И всичко това предизвика вътрешно „да“, многобройно, възхитително „да“.
Но... След това възникнаха „но“-та. Но няма да смогна, но не съм достатъчно способна (и изобщо умея ли?), може би това е всичко, което мога...
През цялото време се ограничавах. Затварях се и потисках тази енергия в себе си, не разбирайки защо ми е необходимо това разкрило се знание.
И тогава се случи ситуация, която предизвика моето възмущение. Преди около две седмици. Подробностите са забавни. Беше повод за Живот. Причина да продължа разговора със себе си.
Казах си: „Тук и сега съм, за да те изпитам, Възмущение!“
И отново, отново, отново оставях тези вълни да преминат през мен.
Те преминаваха и едновременно с това оставаха в мен, трансформирани в жизнерадост и решителност, в смелост и в „въпреки всичко“.
Започнах новата си работа без „ако“ или „може би“, в чието съществуване толкова много се съмнявах. И която безкрайно търсех с гладна, жадна душа.
И тази Празнота, и това Възмущение - това бяха моите Гости, моите Помощници, моите отговори на въпроси, енергии, изпратени отгоре. Нищо друго. Нищо по-малко.
Затова, каквото и да чувствате сега, нека мине през вас: това негодувание, този гняв, това раздразнение, това отчаяние, чувство на безнадеждност, вина или тревожност.
Нека преминат свободно през вас.
И тогава те ще поговорят с вас.
С енергия, която разкрива вашия потенциал.
С осъзнаване на вашата свобода, чистота.
Със светлината на факла, насочена навътре.
С пътя, който се разкрива пред теб.
С чувство, което успокоява сърцето ти, разгорещено от противоречия.
С разбиране: защо се случи това, защо с теб, защо сега, защо тук, какво ще направиш за тези, които са близо и далеч с теб.
С възможности, които ти дойдоха като дарове, на твоето внимание.
Не дойдохме тук, за да не се страхуваме, да не правим грешки, да не се обиждаме, да не се възмущаваме и да не се разочароваме, да не губим и да не се отказваме, да не се срамуваме и да не се чувстваме виновни.
Не дойдохме тук, за да „НЕ“...
Дойдохме, за да потърсим ново „ДА“...
Понякога скрито в най-неочакваните опаковки.
Пожелавам ти щастие!
© Нина Сумире
Превод: Стелиян Рашков
Няма коментари:
Публикуване на коментар