неделя, 9 август 2026 г.
ИЛЮМИНАТИТЕ ДЪРПАТ КОНЦИТЕ НА 15 ТАЙНИ И ЯВНИ ОРГАНИЗАЦИИ
ИЛЮМИНАТИТЕ ДЪРПАТ КОНЦИТЕ НА 15 ТАЙНИ И ЯВНИ ОРГАНИЗАЦИИ
Много години политици, звезди и олигарси са определяни като членове на мистичното тайно общество Илюминати. Привържениците на тази теория смятат, че Илюминатите контролират всичко, което се случва в света, тайно от нас.
Ето на кои организации се предполага, че Илюминатите дърпат конците.
15. Ватикана. Ватиканът и католическата църква стоят начело на всяка теория теория на заговора, свързана с властта на Илюминатите.
14. Сатанистите. Има твърдения, че сатанистите принадлежат към Илюминатите и дори Сатаната ги контролира.
13. Движението "Нова ера" - "Ню Ейдж". Основната идея е, че трябва да се създаде единна световна религия, за да могат хората по-лесно да бъдат контролирани.
12. "Четвъртия райх". Тази теория предполага, че привържениците на Хитлер не са изчезнали, а действат иззад кулисите, управлявани от Илюминатите.
11. Уол Стрийт. Според тази теория онова, което се случва на Уол Стрийт, се контролира от Илюминатите. Всеки икономически бум и кризите внимателно се планират, за да разберем ние, глупавите овце, кой твори нашето финансово бъдеще.
10. Големите нефтени компании. Целта на Илюминатите е в да контролират нефтените кризи, периодично да повишават и понижават цените, за да създават паника сред населението.
9. Фармацевтичния отрасъл. Когато хората са зависими от аптеката, по-лесно се контролират. Лекарите измислят психически разстройства и фалшиви болести, нарочно изписват на пациентите си много лекарства. Лекарствата превръщат хората хората в слаби и болни, а това означава, че те няма да могат да се противопоставят на онова, което се случва в света.
8. Рептилоидите.
7. Световния еврейски заговор. Много голяма група в света обвиняват евреите за злото, което се твори в света.
6. Комунистите. Според тази теория "световното марксистко-комунистическо движение е създадено от Илюминатите". Ленин, Троцки и Сталин са ръководени от "Ордена на Илюминатите", по-точно от плана на създателя му Адам Уайсхаупт, и от "Световното масонство" на Алберт Пайк.
5. Ордена на Източните тамплиери. Не са случайни слуховете за връзките на тамплиерите с Илюминатите. Този орден съществува цяла вечност и много окултни символи произлизат от него.
4. Бохемската гора. В тази гора с площ 2700 акра веднъж годишно се събират най-влиятелните хора на Земята. Те обличат костюми, общуват помежду си с таен код и извършват секретни ритуали. Свързват ги с Илюминатите.
3. Орденът на белите рицари на Христа - тамплиери. Тази организация е филантропско направление в масонството, но има малко общо с рицарите от времената на кръстоносните походи. Този орден днес неведнъж беше замесван в подозрителна дейност със съмнителни личности.
2. Череп и кости. Членове на организацията са студенти от Йелския университет; тя е създадена през 1832 г. и се асоциира с Илюминатите и други организации. Членовете на "Череп и кости" са обвинявани в сътрудничество с ЦРУ.
1. Масоните. Има слухове, че масоните са свързани с Илюминатите и тайно ръководят държавите, политиката, индустрията, развлеченията и финансите.
Бъдете сигурни, че в последните дни ще настъпят много трудни времена.
"Бъдете сигурни, че в последните дни ще настъпят много трудни времена. Хората ще обичат само себе си и парите. Ще бъдат горди, надменни, груби и непокорни на родителите си.
Ще бъдат и неблагодарни, безбожни, безсърдечни и изпълнени с омраза.
Думите им ще бъдат жестоки и няма да имат самоконтрол или състрадание. Такива хора ще мразят всичко добро. Ще бъдат подли, безразсъдни и надути.
Вместо да обичат Бога, ще обичат удоволствията." 2 Тимойтей 3:1-4
Според Сведенборг това пророчество за „последните дни“ от Второ писмо до Тимотей описва духовния залез и пълния упадък на дадена духовна епоха в човечеството.
Според Сведенборг съществуват две основни форми на любов, които Бог е предназначил да управляват съзнанието ни: любовта към Бога и любовта към ближния. Когато те са водещи, човешкият живот е в съответствие с небесния ред.
Трагедията на „последните дни“ настъпва тогава, когато този Божествен ред се обръща с главата надолу. Вместо небесната любов, надделяват двете адски любови: себелюбието и любовта към света (материалното и удоволствията).
Сведенборг обяснява, че когато човек поставя себе си на първо място, той превръща собственото си „аз“ в свой бог. От това изкривяване неизбежно извират всички изброени пороци — гордостта, надменното отношение, непокорството на родителите, липсата на състрадание и омразата. Себелюбието възприема всеки друг човек не като брат, а като съперник или обект за лично използване.
По отношение на удоволствията и парите, Сведенборг поддържа, че те не са зли сами по себе си, но стават разрушителни, когато станат водещи и се превърнат в крайна цел, вместо да се използват за добро.
Когато удоволствието измести Бога, вътрешният духовен човек (Аза или духа) бива напълно блокиран, а външният, сетивен човек поема пълния контрол. В това духовно състояние външно хората могат да запазят формална социална маска, но вътрешно са напълно лишени от Божествената светлина и топлина. Така описаното състояние в пророчеството е директна последица от скъсването на връзката с Небето, при което адският приток нахлува в човешкия ум.
Да не почиташ родителите си в духовния смисъл на Сведенборг означава да отхвърлиш с презрение и надменно отношение всичко духовно, морално и ценно, предадено от предишните поколения и от Небето. Човек, воден от себелюбието, гледа на авторитета на родителите си като на ограничение на личната си свобода и удоволствия. Той отказва да приеме, че е длъжник на някой друг за своето съществуване, знания или добродетели.
Така непокорството към родителите се превръща в най-прякото отражение на непокорството към Бога и отхвърлянето на Небето. Когато изчезне признателността към тези, които са ти дали физически и духовен живот, изчезва и самата способност да обичаш някого извън самия себе си.
Както се отнасяме с майка си, така ще се отнася с нас ЖИВОТЪТ.
"Както се отнасяме с майка си, така ще се отнася с нас ЖИВОТЪТ.
Който е във връзка и хармония с майка си СВЕТИ.
Който отхвърля майка си, обикновено отхвърля и партньор.
Който се смята за по-висш от майка си, несъзнателно не му се позволява пълноценен живот.
Който не уважава майка си, няма да уважава и партньора си.
Безполезно е да се работи върху отношенията на двойка, докато единият от тях не е в хармония с майка си.
Няма да допуснем прегръдките или любящите връзки да текат в хармония, когато връзката с майката е разкъсана.
Не можем да допуснем да изживеем цял живот от негодувание за собственото си възприятие, което не ни е дало любов.
Всичко, за което я обвиняваш, животът ще се погрижи да го видиш във себе си, в любовта или близките си връзки.
Майка ти е каналът на твоето съществуване, тя със сигурност е имала по-труден и самотен живот, отколкото можеш да си представиш.
Тя вероятно не е имала нивото на осъзнаване, което имаш, нито възможността да се излекува, която имаш ти.
Вие избирате да нарушите болезнения модел или да повторите същата програма.
Промени моделите на мислене, които от поколения предизвикват емоционални конфликти.
Когато работите за излекуване на връзката с майката, всички ваши отношения започват да текат, включително партньор, успех, здраве, погледът на децата ви, това са енергии, които текат с нашата майчина връзка.
Да излекуваш майката,означава да осъзнаеш, че винаги си обичан, както тя те обича.
Помирението с майката е огромна благословия!"
Взето от
Иван Димов
09.08 МЕРКУРИЙ ПРЕМИНАВА В ЛЪВ
Меркурий e планетата на мисълта и комуникацията. С навлизането й в сияйния Лъв, животът се изпълва с енергия и усещане за сила. Сега може да говорите с гордост и да дадете шанс на най- смелите си идеи. Начинът на комуникация ще бъде по-артистичен и открит. След седмиците на скрити анализи и емоции идва време мислите ви да излязат на светло. Дори да се наложи да бъдете под прожекторите, няма да се притеснявате, че заявявате ясно
амеренията си.
Заедно с това нараства вероятността да заплените аудиторията с усмивка и чар. Вътрешната ви увереност и усещането за величие може да увлече и другите. Думите ви ще вдъхновяват, но само с премерена доза гордост. Влиянието на чувствителния Рак съвсем скоро ще се появи, когато Марс навлезе в този знак. Тогава настоятелните ви думи и действия може да създадат пасивна агресивност. За съжаление има и други огнени енергии, които биха ви изненадали като лятната буря. Меркурий в Лъв носи жизненост и стремеж към големи цели. Засега ще са на фокус ще е голямата картина. Детайлите едва ли ще ви безпокоят сега. С тях ще се занимавате след две седмици, когато Меркурий премине в прецизния знак Дева. Дотогава дайте свобода на своята артистичност, разказвайте истории, които да звучат убедително и създавайте ведра обстановка.
Вероятно ще усещате нужда да говорите от сърце и хората да слушат това, което имате да им кажете. В следващите дни общуването ще става много по-ясно и можете по-добре да изразите себе си. Думи ще има в изобилие и често ще създават силни емоции. Представете грандиозните си планове пред близките, които са засегнати от промените или пред по-широка публика
Кой вътре в мен иска да остане?
Кой вътре в мен иска да остане?
Ако прераждането е затвор, то той не се пази от външни сили.
Не от архонти, не от системи, не от божествен съд.
Той се пази от вярата, че е естествен.
Вярата, че страданието е учител.
Че болката е неизбежна.
Че цикълът е закон.
И докато вярваш в това — ще продължаваш да се връщаш за уроци, които никога не завършват.
Не защото не си ги научил.
А защото не са уроци.
Те са модел.
Модел, който се повтаря, докато спреш да му вярваш.
Истинският въпрос не е „как да изляза“.
Той е:
„Кой вътре в мен иска да остане?“
Коя част от теб се страхува от свободата?
Коя част нарича повторението „растеж“?
Коя част те кара да търсиш вратата — и да не я отваряш?
Докато не разпознаеш този глас, ще продължаваш да вярваш, че затворът е навън.
А той е вътре.— 
чувствам се прекрасно.
чувствам се прекрасно. ✨ ДОГОВОРИТЕ НА ДУШАТА – АМИ АКО НИЩО В ЖИВОТА НИ НЕ Е НАПЪЛНО СЛУЧАЙНО?
ДОГОВОРИТЕ НА ДУШАТА – АМИ АКО НИЩО В ЖИВОТА НИ НЕ Е НАПЪЛНО СЛУЧАЙНО?Има една древна духовна идея, която променя начина, по който гледаме на живота: че душата не идва тук случайно. Че преди първата глътка въздух, преди първата прегръдка, преди първата загуба и първата любов вече съществува посока. Не готов сценарий, в който всичко е предрешено, а своеобразен договор на душата – намерение да преминем през определени срещи, уроци, избори и преживявания, чрез които да опознаем по-дълбоко себе си.
Според тази гледна точка душата не избира непременно най-лесния живот. Тя избира онзи, който съдържа възможност за развитие. Понякога именно хората, които най-силно са ни разтърсили, се превръщат в повратни точки. Понякога една раздяла ни връща към себе си. Един провал ни измъква от път, който отдавна не е наш. Една загуба разрушава представата ни за сигурност и ни принуждава да открием сила, за която преди не сме подозирали. Това не означава, че страданието трябва да бъде идеализирано или че нечия жестокост е „предопределена“ и следователно оправдана. Напротив. Всеки човек носи отговорност за решенията си. Може би животът създава срещата, но характерът решава какво ще направим в нея.
Ако съществуват такива душевни споразумения, вероятно най-интересната част е забравата. Да се родим, без да помним защо сме дошли. Защото каква смелост би имало, ако предварително знаехме, че всичко ще се оправи? Какво би означавала вярата, ако виждахме целия път? Как бихме разбрали любовта, ако никога не рискувахме да бъдем отхвърлени? Човешкият живот има тежест именно защото вървим през него без карта в ръката.
И все пак сякаш понякога картата проблясва. Познавате ли онова странно усещане, че вече сте били някъде? Че човек, когото виждате за първи път, ви е необяснимо близък? Че определено решение е правилно, въпреки че умът ви няма достатъчно аргументи? Сънища, силни предчувствия, необясними привличания към места, хора или занимания… Духовните традиции често ги възприемат като малки процепи в забравата – мигове, в които не си спомняме целия път, но разпознаваме следващата крачка.
Може би затова има периоди, в които животът започва да се съпротивлява на стария ни начин на съществуване. Врати се затварят. Планове пропадат. Хора си тръгват. Нещата се забавят точно когато сме решили, че трябва да стане „сега“. Егото го нарича провал. Душата понякога го разпознава като праг. Не всяко препятствие е знак да продължаваме да натискаме. Понякога е покана да сменим посоката, да оставим старата си версия зад себе си и да влезем в следващия етап по различен начин.
И тук идва едно от най-трудните осъзнавания: може би целта на живота никога не е била просто да бъдем постоянно щастливи. Щастието е прекрасно. Трябва да умеем да го приемаме, да го пазим и да му се наслаждаваме. Но животът съдържа и други свещени човешки преживявания – смелост, прошка, състрадание, зрялост, достойнство, истина, освобождаване, способността да започнем отново. Душата не измерва живота само по удобството му. Тя го измерва и по това колко по-съзнателни сме станали вътре в него.
Ами ако човекът, когото обвинявате, всъщност ви е показал границата, която никога не сте умеели да поставяте? Ами ако загубената възможност ви е отклонила от нещо, което не е било ваше? Ами ако повтарящият се модел в живота ви не е наказание, а урок, който чака различен избор? Ами ако онова неспокойно чувство, че „има още нещо“, е начинът, по който душата ви напомня да не се отказвате от себе си?Може би договорът не е подробен списък със събития. Може би е по-скоро обещание: че ще срещнем определени кръстопътища, но изборът на посока ще остане наш. Свободната воля не противоречи на предназначението. Тя е начинът, по който предназначението се превръща в живот.
И вероятно най-дълбокият договор на душата няма нищо общо с това колко ще постигнем, колко ще притежаваме или колко хора ще ни одобряват. Може би той звучи много по-просто:
Ще забравиш за известно време кой си.
Ще търсиш любов там, където няма любов.
Ще се опитваш да заслужиш собствената си стойност.
Ще губиш посоката си.
Ще падаш.
Ще ставаш.
Ще се разделяш.
Ще обичаш отново.
И един ден ще започнеш да разбираш, че онова, което цял живот си търсил отвън, винаги е чакало да бъде разпознато вътре в теб.
Тогава въпросът постепенно се променя. Вече не питаме само: „Защо това ми се случи?“ Започваме да питаме: „Какво иска това преживяване да събуди в мен?“
И понякога точно там започва истинското спомняне. Не спомняне на някакъв мистичен документ, подписан преди раждането, а спомняне на собствената ни същност. На онзи вътрешен глас, който е бил там през цялото време и тихо е повтарял:
„Не си дошъл тук, за да изживееш чужд живот. Дошъл си, за да се върнеш към себе си.“
С любов 
и светлина ,
и светлина ,
Абонамент за:
Публикации (Atom)