Защо е ОПАСНО да говориш за здраве с познати и близки?
Думите, особено казани за здравето, не са само звукови вълни. Това са словесни портали, енергийни котви, които материализират вътрешното навън, активирайки вниманието на силите както на светлината, така и на тъмнината. Да говориш за благополучието си с любими хора, приятели или дори "съчувствени хора" може да изглежда естествено, но всъщност отваря магически канал, чрез който идват сили, които не винаги работят в твоя полза.
Има закон в магията и мистицизма: каквото се казва - се проявява. Когато кажеш "Боли ме.. ", оправяш го не само в ума си, но и в колективното поле, което започва да подхранва този образ. Колкото по-често повтаряш, толкова по-мощна е магията. Вибрациите на думите за болестта образуват информационна плътност, която привлича реалността, която искате да избегнете.
Защо е опасно да споделяш дори с най-близките? Защото не знаете вибрациите, които носят на по-дълбоки нива. Понякога неизказаният им страх създава астрален съюз с вас, в който болката ви започва да живее в тяхното поле и се връща при вас по-силна.
Колкото по-искрено споделяш, толкова по-дълбоко се отваряш, но без защита това се превръща в покана за нашествия. Искреността със себе си е по-важна от искреността с другите. Вътрешният диалог и молитвата не са просто безопасни форми, те са лечебни ритуали, в които се свързваш отново с Източника, вместо да пренасяш енергия през чужди енергийни полета.
Понякога човек се подобрява не от медицината, а защото е престанал да изразява болестта си с думи. Навлязъл е навътре в себе си и е благодарил на болестта като учител. Защото всичко, което се чува с почит и без страх, се трансформира.
Не си длъжен да докладваш състоянието на тялото си на никого. То е храм, а не поле за дискусии. Говоренето за здраве е вълшебен акт, който трябва да се произнася само в състояние на вътрешна чистота, в пространство на любов и доверие в Необятното.
Чувстваш ли нужда да говориш, първо се защити. Затвори полето си, огради се с формула и едва тогава избери думата, сякаш е семе, което може да покълне. Просто защото е така.
Това, което казваш за тялото, се чува не само от човека пред вас. Светът също го чува и започва да помага на думите ти да се сбъднат. Затова нека тези думи бъдат осъзнато заклинание за живот, а не неволна покана за болка.
От нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар