Философията на Едгар Кейси - 2

Гледайте напред, а не назад

Едгар Кейси има силен усет за история, особено историята такава, каквато е представена в Стария завет. Според него настоящето и бъдещето не могат да бъдат разбрани извън контекста на миналото. Колкото и силно да вярва в този светоглед обаче, той е шокиран, когато в тълкованията спонтанно се заговаря за прераждане – в случая прераждане като човешки същества, а не в други форми на живот. Идеята, че всички ние сме имали предишни животи, е напълно чужда на консервативната система от християнски убеждения на Кейси и трябва да минат години, преди да приеме тази концепция.

Аспектът на прераждането в духовната философия на Кейси за мнозина все още е основно препятствие. Макар през последните десетилетия процентът на хората на Запад, които приемат (или поне допускат) идеята за прераждането, да е нараснал, това все още е виждане на малцинството и се смята за част от източната религиозна мисъл. Един аргумент против прераждането е, че като система от вярвания има негативно въздействие, тъй като насърчава хората да се занимават с миналото, и се превръща в лесно оправдание да се отложи днешната работа върху духовното развитие.

В пета глава ще проучим по-внимателно концепцията на Едгар Кейси за прераждане и карма (тоест закона за причината и следствието, управляващ прераждането). Тъй като голяма част от немедицинските му беседи съдържат солиден материал за прераждането, не можем да очакваме да обхванем „главното“ от Едгар Кейси, ако не се занимаем с тази противоречива тема. Изненадващо обаче Кейси поставя ударение върху бъдещето. Прераждането и миналите животи имат за цел да помогнат на индивида да разбере настоящето, както и мощното въздействие, което минало и настояще оказват върху бъдещето. Вместо да насърчава у индивида обсебеност от това кой и къде е бил преди стотици години, Кейси му помага да разбере как всичко това води към бъдещето.

Въпреки че никога не е използвал този термин, изглежда, че Едгар Кейси се интересува по-скоро от преинкарнация, отколкото от реинкарнация.* По същество той казва винаги да гледаме напред, а не назад. Да осъзнаем, че и преди сме били тук. И което е по-интересно, да осъзнаем, че отново ще бъдем тук. Затова в този живот трябва да взимаме решения, които ще благоприятстват създаването на възможно най-добри резултати в следващия живот.

*Преинкарнация е термин, който се среща в някои произведения в жанр фентъзи и научна фантастика. Идеята е, че героят се преражда назад във времето. – Б. пр.
Разбира се, водени от тази логика, може да стигнем твърде далеч и обсебени от мисълта за бъдещето, да изгубим връзка с настоящето. Тълкованията на Кейси обаче като че ли винаги държат прагматичен курс през подобни капани. Живейте в настоящето, учи той, но имайте грижа за бъдещето не само защото това е светът, който ще наследят децата ви, а и защото вие също може да сте част от него.

Идеалът е в основата на всяка промяна

Мотивите, целите и идеалите заемат централно място в психологията на Едгар Кейси. Със своите нагласи и емоции ние придаваме форма на материалния си живот. „Съзнанието е строителят“, казва често той. Зад всяка нагласа и емоция обаче винаги има мотив. Ако искате да промените нещо, трябва да започнете на нивото на мотивацията. После трябва да решите каква е целта на промяната – това, което Кейси нарича идеал. Веднъж щом установите целта/идеала си, нещо отвътре се намества едва ли не магически. Това наместване на намерението ви дава възможност да започнете да виждате и да откликвате на живота по напълно нов начин. С изясняването на мотивите на свой ред се фокусира вниманието ви. Започвате да виждате неща за себе си и другите, които допреди това са ви убягвали. И ориентирани към целта на живота си, виждате възможности за творческо изразяване там, където преди сте виждали само препятствия.
Разбира се, има много идеали, които благоприятстват духовното израстване и доброто здраве – любов, радост, свобода, истина. В съзвучие с първия от дванайсетте принципа (Всичко е взаимосвързано – всичко е едно) Кейси насърчава хората да възприемат идеала за единство, мотивацията да се отнасят към света от позицията на своята свързаност с него, а не от позиция на различията. А с единството идва намерението да постъпват по начин, носещ полза не само на самите тях, но и на всички, които имат отношение към ситуацията. Желанието на човек да използва заложбите си, за да служи на хората, се превръща в естествен импулс.
В психологически план смисълът на здравното тълкование е да се предизвика реципиентът да открие мотивация за оздравяване, по-висша от простото желание да му олекне. Ако да оздравеете, означава само да можете да правите онова, което сте правили преди, то има голяма вероятност отново да се разболеете. За да промените нещо, включително здравословното си състояние, по наистина траен начин, се иска фундаментална промяна на житейската ориентация. Трябва да намерите нова визия за целта на живота си и да възприемете нов идеал.

Времето е едно

Здравият разум твърди, че миналото не може да се промени, а бъдещето е непознаваемо. И все пак понякога нещо в нас се обажда, сякаш да го опровергае. Понякога леко, едва доловимо, ни се загатва за дълбоките тайнства на времето – например в предчувствие по време на сън или дежавю. Ако обръщаме внимание на вътрешния си свят толкова, колкото и на външния, откриваме указания за това, че времето е по-сложно, отколкото сме мислели.
„Има само едно време – разбирате ли? – казва Кейси. – Това е факт..." (294-45). Нужна е радикално нова представа за времето, ако се надяваме да разберем как е устроена вселената и как да посрещнем практическите предизвикателства на духовността. Какви обаче са шансовете действително да разберем механизмите на времето? Съвременната физика предлага главозамайващ анализ на времето, в което времеви рамки от релативистично естество се движат с различна скорост и дори по-озадачаващо – може би дори се движат назад. Възможно ли е това да е едно от нещата, които има предвид Кейси, когато казва „Има само едно време“?
Или да вземем желанието на човека да живее във вечността. Какво всъщност означава вечност? Дали това е желанието да живеем много, много дълго – може би вечно? Едно различно разбиране се явява, когато изоставим опростената представа за времето като права, опъната между далечното минало и безкрайното бъдеще. Вечността е в много по-голяма степен свързана с качеството на преживяването ни на настоящия момент. Именно това преживяване на безкрайността прорязва всеки миг във времето. Само си представете как би се променил животът, ако пренасочим енергията, вложена в тревоги за бъдещето, към усилия да се пробудим за вечността на този момент.

Успехът не се измерва с материални стандарти

Измерването на успеха на душата е нещо, което ни се изплъзва. Не можем да използваме едно и също мерило за външния и за вътрешния живот. Както казва Едгар Кейси, не бива „да се опитваме да измерваме духовните неща с материални критерии, нито МАТЕРИАЛНИТЕ неща с ДУХОВНИ критерии“ (254-60). С други думи, възможно е външните условия на живот да говорят за пълен неуспех, но вътрешно той да е отбелязал реален духовен напредък.
Въпреки че подобно виждане за относителната природа на успеха противоречи на западното преклонение пред постиженията, дори светът на бизнеса днес е започнал да се възползва от някои духовни и холистични практики, защото обещават определени външни резултати – справяне със стреса посредством медитация или взимане на по-добри решения на стоковия пазар чрез търсенето на напътствия в сънищата. И все пак външният успех не означава непременно равностоен духовен растеж.
Следвайки тази логика, можем да стигнем и по-далече – понякога именно неуспехите ни в практически, материален план ни подтикват да погледнем дълбоко в невидимия свят на нашия духовен живот. Тази аномалия важи и за живота на Кейси. Колко често изглежда така, сякаш се е провалил в опитите си да постигне нещо. Историята на живота му е пълна с разочарования, дори катастрофи (фотографското му студио изгаря два пъти), но когато четем биографията му с внимание, насочено към духовния успех, виждаме, че понякога външните поражения са го подтиквали да задълбочи търсенията си чрез духовните си дарби. Той често подчертава това пред хора, изживяващи привиден неуспех. И често като ясновидец съзира възможния вътрешен успех дори когато външният свят е в хаос.

Куражът е много важен за духовното израстване

Колкото и важни да са висшите стремления и идеали, ние трябва да направим нещо с тях – а това изисква кураж. „Този, който няма идеали, е за съжаление; този, който има идеали, но му липсва кураж да живее според тях, е за още по-голямо съжаление. Знайте това." (1402-1)
Куражът като духовно качество действително има ключова – често недооценявана – роля за израстването на душата. Медиите ни предлагат повърхностни, търсещи сензацията образи на куража. Той е изобразяван като един вид безразсъдна дързост. Истинският кураж обаче е нещо друго. Латинският корен на думата courage е cor, което означава „сърце“. Куражът в нас се пробужда не в отсъствието на страха, а когато сме лице в лице с него. Куражът е решението, че има нещо по-важно от страха, който изпитваме.