Това е един от най-великите уроци, които съм научил в живота си. Ако можете да го овладеете без никакъв цинизъм, ще откриете, че опрощението е начинът на живот за вас. Даването е отговорът на въпроса: „Защо съм тук?” След като не можете да притежавате нищо и всичките ви привързаности пречат на изобилието да навлезе в живота ви, тогава всичко, което можете да правите, е да давате от себе си всички онези неща, които непрестанно циркулират и навлизат обратно в живота ви.
Повечето от нас са така затънали в стремежа да получат колкото се може повече за себе си и за своите семейства, че забравят необходимостта да поддържат всичко в движение. В треската ни към придобиване се оказва, че създаваме гневни отношения дори с непознати, защото изграждаме защити с очакването, че те ще ни отнемат нещо.
Помнете, че е невъзможно да създадете горчивина или омраза към другите, когато основната ви цел е да бъдете даващо човешко същество. Опрощението идва почти автоматично, когато се откъснете от потребността да получите нещо, а вместо това се фокусирате към протягането и достигането до другите. Иронията е, че колкото по-малко сте натрапливо обзети от получаването и сте по-готови да давате, толкова повече, изглежда, получавате.
Това, за което мислите, се разширява. Ако мислите ви са концентрирани върху получаването на всичко, което може да се получи, и побеждаването на другия, който според вас се опитва да ви победи, тогава непрестанно мислите, тревожите се и планирате въз основа на идеята за измамата. Мислите ви са фокусирани върху непочтеността на другия и грубостта на света. Това ще се разшири в живота ви, защото за това мислите. Ще откриете, че ставате все по-уплашени да не би някой да ви измами, ще се застраховате срещу тази възможност, ще наемате адвокати да ви предпазват, насъсквайки се срещу неприятелите. Буквално се поставяте в неприятелско взаимоотношение с всеки, когото срещнете. Естествено, това ще продължи да се разширява.
Сега да погледнем противоположния подход към живота ви. Мислите ви (вие) сега се изместват към нова перспектива. Изобщо не мислите за собствените си квоти, придобивките си, финансовото си състояние. Вместо това излъчвате онова, което имате вътре в себе си, а то е хармония и приемане. Тъй като изобщо не търсите как да спечелите нещо от някого, няма от какво да се страхувате. Да предположим, че човек, който е решил да ви измами, влезе в живота ви и срещне във ваше лице някой, който наистина го е грижа за него като човешко същество. Вероятността за измама драматично ще се намали, когато няма очакване за нея. Търсенето на хармония и сътрудничество и даването им на другите най-вероятно ще доведат до това, че и вие ще получавате същото отношение. Няма да привличате врагове, защото не се поставяте в неприятелска позиция към никой независимо какво ви изпраща. Даването става ключът към създаването на взаимоотношения, в които прошката е ненужна. Това наистина работи! Бъдете търпеливи с мен, преди да позволите на втълпения ви от културата скептицизъм да се промъкне на това място.
Разбира се, съзнавам, че в този свят има хора, които се държат нечестно. Знам, че ужасни криминални престъпления се вършат редовно. Знам, че много хора вярват, че трябва непрестанно да изграждаме все повече и повече затвори и да пъхаме там „този тип хора”. Но издигането на повече и повече затвори, в които да се изолират повече и повече хора, просто не работи. Удвоили и учетворили сме броя на затворите през последните десетина години и те пак са претъпкани. Отговорът ще дойде, когато открием защо имаме толкова много хора, които искат да взимат от другите, и когато започнем да работим върху коригирането на този подход към живота. Повишаването на собственото ни съзнание е единственият начин, по който можем да започнем това пътуване. Открил съм, че най-бързият начин да се обезоръжи някой, който се фокусира изключително върху онова, което може да вземе от мен, е нежно да му позволя да знае, че не живея по този начин.
Напоследък купих кола и след приключването на сделката открих, че дилърът е прибавил почти 200 долара в договора над цената, за която се бяхме договорирали. Открих това едва когато се прибрах вкъщи и по-внимателно прегледах окончателните документи. За мен случката беше идеална възможност да практикувам всичко онова, за което пиша в тази книга. Преди години вероятно щях да съм бесен, да се чувствам измамен и да имам неприятни стълкновения с продавача. Не и този път. Просто се обадих и изразих пред него мнението си за станалото и обясних, че според мен е действал непочтено при изготвянето на договора. Говорих и със собственика и отново изразих какво мисля без никакъв гняв или горчивина. Имахме приятен разговор, дилърът се извини, но каза, че не може да върне парите, защото бяхме подписали документите и в крайна сметка „сделката си е сделка”. Казах му, че не уважавам тази бизнес практика и оставих всичко да си замине. Не беше нужно да му прощавам, защото не изпитвах ярост от ситуацията. Зарекох се, че за в бъдеще ще чета по-внимателно договорите, преди да ги подпиша. И това беше всичко. Докато няколко дена по-късно не дойде следното писмо:
„Скъпи Уейн,
След като помислих още малко за нашия телефонен разговор, реших да възстановя тези 188,50 долара, за които става въпрос. Чувствам, че е било недоразумение, а не опит за подвеждане. Положителните чувства на клиентите ни обаче са много важни за нас и се надявам връщането на парите да бъде доказателство за това.
Ако мога с още нещо да ви помогна, уведомете ме незабавно.
Благодаря ви.”
Дарих върнатите пари за каузата „Спрете глада по света” и пет дена след това получих чек за 988,50 долара от Аржентина от авторските права на нещо, което бях написал преди 15 години. От тези пари дадох 600 долара, за да помогна на едни роднини, и шест дена по-късно също абсолютно неочаквано получих чек за 6269,50 долара от Мексико за нещо, което бях направил преди много години. За мен, говорейки откровено, наистина има нещо вярно в максимата „Каквото дадеш, ще ти се върне.”
Знаете, че има определени принципи, работещи във вас, за да ви поддържат живи и за да функционирате, като например слюнкоотделянето, храносмилането, отделянето и т.н. Знайте също, че принципите на изобилието, синхронът, откъсването и целостта работят във вселената. Всичко, което трябва да направите, е да се настроите към тях и да ги оставите да работят чрез вас точно така, както правят принципите, поддържащи физическото ви съвършенство. Когато самите вие сте в хармония, искате да дадете на другите тази благословия и тя е фокусът на живота ви. Тъй като сте енергия и всичко останало във вселената е енергия, това, което трябва да правите, е да поддържате нейния поток. Никакви блокади – само поток. Когато я изпращате към другите, тя ще се връща непрестанно. Помнете да давате заради даването и да поддържате циркулацията, когато даденото се връща, и скоро ще видите, че това работи в живота ви.
Ако се съмнявате в този принцип, той няма да работи в живота ви – съмнението ви го блокира. Всеки от познатите ми, който наистина го е подложил на проверка, открива, че работи чудесно. Що се отнася до мен, аз съм отвъд вярването – аз просто знам, че е вярно. Така рядко срещам онези, които биха могли да ме измамят. Когато ги срещна, реагирам с любов, а не с гняв, имайки разбирането, че те не могат да изпитат онова, за което говоря, докато са фиксирани върху получаването, а не върху даването. Качеството на техния живот е повлияно от мислите им за оскъдицата и опитите им да взимат от другите, вярвайки, че никога няма да имат достатъчно. Вярвам, че винаги ще имам достатъчно без значение какви са обстоятелствата в живота ми. Затова мога да давам и всичко се връща в живота ми почти чудодейно. Поддържам циркулацията на всичко, защото не искам да съм привързан към нищо. Хората просто не крадат от мен.
Това разбиране за даването ме осени много силно преди няколко години, когато започнах да подарявам големи бройки от книгата си „Дарове от Айкис”. Колкото повече давах, толкова по-добре се чувствах и толкова по-голямо изобилие навлизаше обратно в живота ми. Осъзнах, че даването и получаването са абсолютно едно и също нещо. Няма никаква разлика. Всеки подарък, който давах, ми носеше нещо друго. Когато започнах да практикувам даването, видях да се осъществява дълбока промяна.
Това не беше съзнателен избор да бъда по-голям филантроп. Аз все още се съпротивлявам, когато някой ми казва какво да давам. Това беше автоматична реакция на измененията, настъпили в съзнанието ми. Даването наистина обогатяваше живота ми по начини, които не бях очаквал. Една нощ, когато медитирах, видях, че в действителност сме тук единствено за да даваме и че любовта е единственото най-важно нещо, което трябва да се дава независимо от обстоятелствата.
Все още обаче имам големи трудности да се откажа от гнева, когато видя безчовечността на човек към човека. Вестникарската снимка на разярен млад мъж, който току-що е убил десет невинни хора, е много труден тест. Понякога се взирам в снимката, която всички сме виждали, и се питам: „Способен ли съм и на него да дам любов?” Опитвам се да видя този човек като малко бебе, да видя неговата невинност и факта, че и той заслужава любов независимо от престъпленията си. Без съмнение е трудно да се достигне до този момент, особено когато вие или ваш любим човек е бил жертвата. Нашата преценка за него не го определя, той вече е определен от собствените си мисли и действия. Джоуел Голдсмит, пишейки „Интермедия във вечността”, казва:
„Да обичаш съседа си както себе си следователно значи да му дадеш същото признание на божественост, каквото даваш и на себе си, независимо от привидностите на момента. Съседът може да е хваната в изневяра жена или крадец на местопрестъплението, но ние нямаме нищо общо с това. Това, с което имаме общо, е да обичаме съседите си, като познаваме истинската им природа точно така, както те биха обичали нас, Знаейки нашата истинска природа, независимо от външния вид на нещата, който може временно да е налице.”
Можем да започнем, като изпращаме любов и състрадание на онази част от себе си, която се бори с болката, тъгата и гнева. Когато можем наистина да бъдем там за себе си, сме способни да сме част от онази универсална енергия, онова по-висше съзнание, онази божественост, която е във всеки един от нас, и можем да я даваме дори на онези, които ни вредят, защото това е, което имаме в себе си. Тя е наистина във всеки един от нас – да бъдем любовта, ако й позволим.
Даването в количествата, за които имате смелостта, без никакви очаквания за възнаграждаване на усилията ви, е най-голямата стъпка, която можете да направите, за да внесете изобилието в живота си и да елиминирате потребността да прощавате. Парадоксално, но докато не го очаквате, ще получавате повече и повече. В крайна сметка ще откриете, че даването и получаването са едно и също нещо.
От книгата на Уейн Дайър “Ще го видиш, когато повярваш в него”
spiralata.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар