ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ФАКТИ ЗА НАЙ-ДРЕВНАТА ПИСМЕНОСТ

PAVEL SERAFIMOV - THE TRUE BULGARIAN HISTORY

В училищата ни се преподава, че първите свои азбуки, които нашите предци са използвали, за да документират важни неща са глаголицата и кирилицата. Нашите историци  знаят добре, че има данни за друга, доста по-стара писменост, но не отдават нужното внимание на информацията, която предлага работата “Панонскa Легендa”. Там е казано съвсем ясно, че в дълбока древност, доста преди времето на Кирил и Методий е съществувала особена азбука.

За нея е знаел добре византийския император от фригийски произход Михаил III. Той е човека, който подпомага делото на солунските братя. Ето и думите на произлизащия от средите на траките благородник, документирани в “Панонскa Легендa”: „Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ,  нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи (древни) времена, та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ.”  [1] c.12.  

  

Изразът най-първи (древни) времена не е особено ясен, но със сигурност се касае за епохите от преди IX век – периода, в който живее Михаил III. Не е казано и кой е изнамерил въпросните букви от най-старо време, нито пък е добавено защо тази древна писменост е подходяща за българската реч. Най-логично е да приемем, че въпросната азбука е принадлежала на дедите ни от времето на Античността.

Като имаме предвид, че бретонеца Вилхелм [2] c.147 и монаха Фулко [3] c.374 считат дедите ни за същия народ, който през Античността е познат под името траки, а и това, че старите българи са отъждествявани с най-големия тракийски народ -мизите в продължение на 1100 години, то въпросната писменост от най-старо време би трябвало да е тракийска.

Логиката трябва да се следва, но има един препъни камък. Касае се за твърдението на наши и чужди учени относно това, че народа на Орфей не е имал своя азбука. Смята се, че при надписите от Ситово, Езерово, Дуванлий, Браничево, Кьолмен, Самотраки, Гордион, Тияна и т.н. са използвани гръцки букви. Хората защитаващи виждането,  че траките заемат писменост от гърците, не уточняват, че по тракийските епиграфски паметници се срещат различни по стил букви.

Ако нашите деди бяха заели писменост от южните ни съседи, то буквите от Ситово, Кьолмен и други места щяха да си приличат, но реалността показва, че във всеки регион писмените знаци имат свои особености. В таблицата по-долу може да се види богатството на форми в буквите от тракийските епиграфски паметници. Това показва, че нашите предци са притежавали азбука дълго време и дори са успели да я развият в няколко варианта. Най-големия брой разновидности показва буква Е, която впрочем изразява един от най-често срещащите се звуци в българския език.

За различните стилове букви срещащи се в тракийските надписи специалистите не обичат да говорят. Липсва и желание да се дискутира по въпроса – кой е създал най-старата азбука на Балканите?

Данни има предостатъчно, но те са в контраст с общоприетите теории, в които гърците са представени като просветители на другите народи. Хитро, тихомълком се пропуска факта, че не съществува нито един стар автор, според когото старите гърци някога са създавали писменост.

Херодот определя йонийците като първите хора от територията на Гърция боравещи с писменост [4] I.58. Да обаче бащата на историята е казал на друго място, че йонийците са по произход пеласги, т.е. народ, чиито произход е напълно различен от този на гърците [4] I.56, VII.94. Добавено е и това, че пеласгите (а и коренните жители на Атина - също пеласги) са били погърчени в по-късни времена [4] I.57. *

Реално, пеласгите са част от тракийската общност. Това е и причината Георги Сотиров да нарече най-ранната писменост трако-пеласгийска [5] c.144. Някои прогресивни учени като проф. Калин Поржанов (цитиращ  Ал.Фол),  използват термините трако-пеласги, трако-пеласгийска общност [6] c.28-29. Именно (трако) пеласгите са тези, които занасят писмеността на Апенинския полуостров, по-точно Лациум -“…ex quo apparet aeternus litterarum usus. in Latium eas attulerunt Pelasgi.” [7] Plin.VII.193.

Важно е да се знае, че от трако-пеласгите произлиза Паламед, за когото Плиний твърди, че време на Троянската война е добавил буквите ZΨΦX към старата азбука [7] Plin.VII.192. Причисляването на стария герой към трако-пеласгийската общност не е само мое лично виждане. Въз основа на подробни проучвания, проф. Уйлям Риджуей стига до заключението, че Паламед не е грък, а принадлежи на пеласгите обитавали Аргос [8] c. 211.

                                                                         Древен надпис от връх Драгойна 

http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/Dragoina%20nadpis%2003-11%20(218).JPG

Виждаме, че  не само липсват каквито и да било свидетелства относно това гърците да са създавали азбука, но дори хората, които са преработвали старата писменост и са добавяли нови букви, не са гърци по произход, а принадлежат на коренното балканско население, т.е. става дума за наши предци. Как в такъв случай може да се говори изобщо за гръцка азбука? Hе е ли това само умело лансирана и упорито поддържана пропаганда?

http://freesofiatour.com/blog/wp-content/uploads/2014/07/orpheus_painter3.jpg

http://freesofiatour.com/blog/the-thracian-community

“Учените”, твърдящи, че траките са безписмени пропускат важни сведения от старите исторически извори. Пример може да се даде с Алкидамант, който е пределно ясен определяйки Орфей като човека, който е изобретил азбуката [9] с. 465.

Диодор Сицилийски смята, че тракиеца Лин е дал имената на буквите в гръцката азбука. Старият автор е уверен, че Лин (братът на Орфей) е написал (преди времето на Троянската война) творба, в която възпял деянията на бог Дионис, други важни герои, описал е дори своя живот [10] Diod.Sic.III.67.

Диодор разказва и за това, че подобно нещо - създаване на поеми и биография е направил и Орфей, като добавя и важната подробност, че първата азбука е носела името пеласгийска [10] Diod.Sic.III.67.

Същият автор е уверен, че троянеца Тимет е написал работа известна като “Фригийска Поема”, в която са запечатани древната реч и древните букви [10] Diod.Sic. III.67

За плочици с тракийска (трако-пеласгийска) писменост от времето на Орфей споменава също Еврипид [11] Eur. Alc. 966-959.

От голямо значение е сведението на Аполодор  за това как Агамемнон, Одисей и Диомед принуждават един пленен троянец да напише послание с фригийски букви - Φρυγίοι γράμμασι, за да злепоставят Паламед, на когото завиждат [12] с.77.

В “Държавата”, познатата на всеки специалист работа на Платон, се говори за книги на Орфей и Муcей (Музей) [13] Plat. Rep. 2.364 e.

Павзаний също съобщава за творби написани от Мусей (Музей)  - хим на Деметра [14] Paus. I.22.7  Този герой е син на тракиеца Евмолп – човекът въвел Елевзинските мистерии в Атина.

Корнелий Тацит дава сведения за това, че има предания, в които тракиецът Лин, а също пеласгите Кекропс и Паламед са посочени като създатели на най-ранната азбука [15] Tac.An. XI.14

Доста интересна информация получаваме от работи на живелия през IV в.пр. Христа Алексис, според когото Лин притежавал книги, с които се опитал да образова Херакъл [16] c.459.

Зенобий разказва една интересна, но слабо популярна история, от която научаваме за конфликт, при който Кадъм убива Лин поради това, че Лин разпространява азбука различна от кадмейската [17] с.223.

Подлагайки на анализ сведение на Страбон, Георги Сотиров уточнява, че на стария автор са били известни книги та фригийци и мизи (наречени по-късно българи) още от преди Троянската войнa [5] с.142.

За писания на Дардан – праотецът на трояните говори Плиний Стари, който уточнавя, че творбите на древния герой са били скрити в гробницата му [18] Plin.XXX.2.

Дионисий Скитобрахион твърди, че Лин е създал работа разказваща за живота на бог Дионис, допълнил и други предания [19] c.190.

Както се уверяваме - съществуват планини от информация за писменост у траките и то още преди Троянската Война. Обърнете внимание - за Орфей и Лин дори се твърди, че са създатели на азбуката. Плиний пък определя пеласгите като разпространители на азбуката в Лациум – областта, в която е разположен Рим.

По необясними причини, учените твърдящи, че траките са безписмени, пренебрегват свидетелствата на Алкидамант, Алексис, Аполодор, Диодор Сицилийски, Дионисий Скитобрахион, Еврипид, Зенобий, Павзаний, Платон, Плиний Стари, Страбон, Тацит.

Реално, има още един cтар автор, който макар недиректно определя (трако)пеласгите като първия народ боравещ с писмеността. Това е Херодот - бащата на историята. Напомням, че според него йонийците са първите усвоили азбуката [4] I.58, а йонийците от негово време са погърчени пеласги [4] I.57.

     Монументален фригийски надпис от VIII век преди Христа

Някои съвременни изследователи като Джейн Елън Харисън са на мнение, че писмеността ползвана от Лин и Орфей е от същия тип като писмеността от остров Крит (от времето на Бронзовата епоха) [20] с.467. В това виждане има логика понеже тракийското присъствие на Крит е неоспоримо както от гледна точна на археологията, така също и от гледна точна на ономастиката.

Критските названия Пергам, Гортиния, Даво, Прайсос, Ида, Сетоя, отговарят на тракийските Пергам, Гординия, Даос-дава, Прасиас, Ида, Сети-дава. Самото име на столицата на острова – Кносос е сродно на нашия топоним Книшава. Той е дефиниран като тракийски по произход от Иван Дуриданов [21] c.77.

Един от първите учени, които определиха траките като стари поселници на Кносос е Бердржих Хрозни [22] с. 219-220. По-късно, холандския изследовател Петер ван Сусберген откри тракийски топоними, етноними и лични имена, документирани с Линеар А и Линеар Б [23] с.26-39. Като пример могат да бъдат посочени Арей, Питак, Диза, Бузо, Гета, Бата, Котис, Одрис.

Има обаче една важна подробност, която трябва да се спомене. Така наречените линеарни писмености, които Харисън свързва с Орфей, не се зараждат на остров Крит, а са донесени от Балканите. Това важи и за предшестващата ги минойска йероглифна писменост. Преди доста време, още през 70-те години на ХХ век, бе установено, че знаците от Градешница, Караново и т.н. показват прилики с най-ранното критско писмо  [24] с.155-158.

Знаци от най-древната писменост - тази от Балканите по Sh.M.M.Winn
http://www.prehistory.it/ftp/img_winn/fig_4.jpg
http://www.prehistory.it/ftp/winn4.htm

С напредването на археологичните проучвания стана ясно, че в земите обитавани от траките е възникнала най-древната писменост, от която се развиват използваните на Крит Линеар А, Линеар Б и т.н. [18], [19], [20]. Те от своя страна показват голяма близост с глаголицата, а дори и със старобългарските руни. Това е индикация за общите им балкански корени.

 Сравнение на знаците от неолитната/халколитната балканска писменост с Линеар А, Линеар Б и глаголицата

 Сравнение на старобългарските руни със знаците на критската писменост от Бронзовата епоха

Като имаме предвид всички тези данни, чудя се, колко безочлив трябва да е някой, за да определи далечните ни предци като безписмен народ. Как е възможно уважавани учени да пренебрегват толкова много важни свидетелства? В продължение на около половин хилядолетие, редица гръцки автори говорят за тракийски книги, това просто няма как да е временно объркване. Западни изследователи публикуват работи за връзката между микенската и минойска писменост със знаците от Градешница, Караново, Вълчи Дол, Винча, Тартария и т.н., а у нас тази важна информация е почти неизвестна, никой не и прави труда да я разпространи.

От една страна ценните данни биват игнорирани, от друга се излиза с безпочвеното твърдение, траките са безписмен народ. На какво се базира това твърдение? Нали в науката това, което се каже, трябва да се докаже? Ако професионалистите не се придържат към основните изисквания на науката, то имат ли правото да се наричат учени? 

Не мога да разбера каква е причината за неглижирането на постиженията на дедите ни? Не мога да разбера и каква е причината за прехласването на нашите специалистите по народите, които реално почти са унищожили културата ни, приписали си положителни неща извършени от предците ни, а името на народа ни са очернили с безброй лъжи? Защо е нужно да се кланят на чужденците, които са ни ощетили и същевременно да отричат, че сме наследници на Орфей, Залмоксис, Спартак и Ситалк?

Та нима ние нямаме с какво да се гордеем? Не само най-ранната писменост е изобретение на далечните ни предшественици. Те са изнамерили колелото, с което се поставя началото на транспорта на суровини и стоки за обмен. Дедите ни първи започват да обработват златото, издигат най-старите градове на Европа. От нашите земи се започна разпространението на организираното земеделие и скотовъдство.

На тракиеца Дионис Ариан приписва полагането на основите на индийската цивилизация. Ирландците определят дошлите от Тракия болги като хората прогонили лъжата и измамата и създали първите закони на страната. Според Хиполит религията на галите е основана на учението на Залмоксис, вярва се, че друидите са инструктирани лично от обожествения тракиец, за чиято мъдрост и лечителски способности разказва Платон. Родения в земите ни Спартак даде надежда на угнетените и им показа, че няма вериги, които да не могат да бъдат счупени, стига да има воля и желание за това. 

Постиженията и заслугите на дедите ни са огромни и е редно това да бъде признато, като същевременно бъде обяснено кой и защо е очернил името на народа ни, кой е горил книгите ни, кой е посял разделение сред нас организирайки промиване на съзнанието на милиони наши братя и сестри от Румъния, Македония и др. места.

Достойните, преданите на Родината изследователи трябва да запалят факла и да покажат истината, която ще ускори възраждането на България. Вече няма време за изчакване, няма време за съмнения. Длъжни сме да уважим паметта на дедите си, които се жертваха, за да ни има нас. Длъжни сме и на младото поколение, на което трябва да предадем духа на истинските българи.

Използвана литература:

1.И.Дуйчев, Изъ старата българска книжнина -I,  Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство, Второ поправено и допълнено издание, Хемусъ А. Д. за книгопечатане и издателство, Печатница Р. Младеновъ, София, 1943;

2. LIBI, IV, Съст. М.Войнов, В.Гюзелев, С. Лишев, М.Петрова, Борислав Примов
Редактори В.Гюзелев, С. Лишев, М.Петрова, Б. Примов, БАН, София, 1981;

3. Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971;

4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

5. Г.Сотиров, Чие писмо е Линеар Б?; http://www.ivanstamenov.com/files/linearb.pdf

6. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

7. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

8. W.Ridgeway, The Early Age of Greece, Cambridge Uniersity Press, C.J.Clay & Sons, London, 1901;

9.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

10. Historical Library of Diodorus the Sicilian, publ. in Vol. II of the Loeb Classical Library Edition, 1935 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html

11. Euripides, with an English translation by David Kovacs, Harvard University Press, Cambridge, 1994;

12. P.Ceccarelli Ancient Greek Letter Writing: A Cultural History (600 BC- 150 BC), Oxford University Press, Oxford, 2013;

13. Plato, Plato in Twelve Volumes, Vols. 5 & 6 translated by Paul Shorey. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1969;

14. Pausanias, Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918;

15.Tacitus, publ. in Vol. IV of the Loeb Classical Library edition of Tacitus, 1937 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Tacitus/Annals/11A*.html

16. Sarah Burges Watson, Muses of Lesbos or (Aeschylean) Muses of Pieria?  Orpheus’ Head on a Fifth-century Hydria http://grbs.library.duke.edu/article/viewFile/14541/3887

17.G.Shape, The Origin and the Structure of the Greek Tongue in a series of Letters, pr.William Richardson, London, MDCCXXVII;

18. The Natural History. Pliny the Elder. John Bostock, M.D., F.R.S. H.T. Riley, Esq., B.A. London. Taylor and Francis, Red Lion Court, Fleet Street. 1855.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:phi,0978,001:30:2

19.Karen Ní Mheallaigh, University of Exeter, UK , THE ‘PHOENICIAN LETTERS’ OF DICTYS OF CRETE AND DIONYSIUS SCYTOBRACHION, Published by Cambridge University Press,  The Cambridge Classical Journal (2012) 58, 181–193 

20. J.E.Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991;

21.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

22.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952;

23.P.van Soesbergen, Thracian Personal, Ethnic and Topographic Names in Linear A and B. – Kadmos, 18, 1979;

24. Вл.Георгиев, “Траките и техния език”, БАН, София, 1977;

25.H.Haarman, Einführung in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010;

26.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011;

27. Р.Ръгли, “Изгубените Цивилизации на Каменната Ера”, Бард, София, 1999

* Херодот определя пеласгите като най-старите обитатели на Атина, а за това, че не просто Атина, но и цялата Атика е обитавана от траки още в най-дълбока древност научаваме от Страбон –“Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus…” http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

Свидетелството на Страбон е поредното доказателство, че пеласги и траки са едни и същи хора, или по-точно – две групи делящи един  и същ произход.