Едгар Кейси е един от най-големите духовни учители на миналия век, чиито прозрения днес звучат актуално. Спящия пророк ни е оставил ценна информация за различни сфери на човешкото познание: за произхода на човека и миналите цивилизации, за тайните на прераждането и безсмъртието на душата, за човешката и планетарната карма, за холистичните принципи за физическо и духовно здраве... Кейси ни е завещал и най-голямото си богатство: знанието за духовните закони, управляващи Вселената, и дълбоките си прозрения за човешката природа.
Основни моменти във философията на Кейси
Преди да проучим теориите и моделите на човешкия опит, изложени от Едгар Кейси, нека определим основните теми, които неизменно присъстват в тълкованията му. Това са 12-те основни положения, които съставляват сърцевината на неговата философия, „дузината на Кейси“, така да се каже – най-важните принципи на живота. Някои от тях, като целесъобразността на живота и реалността на злото, са разгледани много по-детайлно в следващите глави.
Всичко е взаимосвързано – всичко е едно
Единството на всичко живо е основата, върху която се гради учението на Едгар Кейси. Веднъж той дори казва, че онези, които искат да изучат духовния закон, трябва да изучават принципите на единството в продължение на шест месеца, преди да продължат нататък. Очевидно е, че смисълът на единството е нещо повече от клишето, което небрежно подхвърляме – „Всичко е едно“, – след което продължаваме да живеем, вярвайки в повърхностните различия, а не в дълбоката реалност на единството.
Да наречем Кейси мистик, означава да видим делото му от гледна точка на единството, защото несъмнено същината на мистицизма е вярата в присъщата цялост на всички неща, които иначе изглеждат отделни. Мистицизмът означава да се прекрачи отвъд разграничението на качества като вътрешно и външно, светло и тъмно, добро и лошо, и да се съберат противоположностите. Както Кейси казва често: „Само в Христовото съзнание крайностите се срещат“. Смисълът на тези думи не е в поставянето на една религия по-високо от друга, а в необходимостта от поддържането на онова състояние на съзнанието, което живее като потенциал във всички нас.
Мистичният подход на Кейси обаче отива и по-далеч. Веднъж осъзнали, че единството свързва привидните различия в живота, ние трябва да приемем предизвикателството да се върнем в света на разликите и да приложим наученото като практикуващи мистици. Трябва да сме способни да внесем това усещане за единство във всичко, което правим – и това ни води към втория основен принцип.
Животът има смисъл
Тълкованията на Кейси ни напомнят, че животът има едно основно предназначение. Ние се раждаме, за да внесем съзидателния, духовен свят в ежедневния материален свят – „да внесем в крайното безкрая“. Нещо повече, всеки от нас се ражда с лична мисия, „предназначение на душата“, което по-подробно ще изследваме в пета глава „Пътуването на душата“. Според Кейси всеки човек е създаден с определени таланти, умения и склонности, които го подготвят за уникален „начин на съществуване“. Този начин на съществуване способства за духовното пробуждане на индивида – и в същата степен способства за благото на другите. Един от аспектите на предназначението на душата е да служим, да се стремим да дадем своя принос в света. Кейси често помага на хората да видят духовното предназначение на своя живот, формулирайки индивидуалната мисия на всеки, за когото се дава тълкованието.
Приемайте живота като приключение
Животът напомня игра в търсене на истината. Той е изследване в най-широкия смисъл на думата. Едгар Кейси кръщава своето холистично лечебно заведение Болница за изследвания и просвещение. А когато тя рухва финансово, Кейси и поддръжниците му започват ново начинание – Асоциацията за изследвания и просвещение. Самото име говори за ангажимента да се изследва експерименталната страна на концепциите на Кейси.
Едгар Кейси подчертава отново и отново, че се учим само като прилагаме идеите в живота си. Всъщност той често изтъква, че от учението му хората трябва да приемат само онова, което дава резултат лично за тях – а това те могат да определят чрез проучване и приложение. На онези, които искат да направят директен скок към мъдростта и просветлението, като си спестят практиката, той казва:
„Нека бъде очертана всяка фаза, която трябва да бъде изучена, всяка фаза, която трябва да бъде изследвана. Често се твърди, че работата Е програма за изследване и просвещение – но колко е изследването, което сте извършили? Не е ли то по-скоро представено като просвещение без особено изследване? Така че не слагайте каруцата пред коня! Това не дава много добри резултати!" 254-81
Не се съревновавайте; проявявайте състрадание
Нищо не ни отдалечава от чувството за единство – а оттам и от целта на душата ни – така бързо, както подтика да се състезаваме. Тук под състезание нямаме предвид участие в спортни игри, в които всеки отбор се стреми да отбележи повече точки от другия, а склонността да се сравняваме с другите и да залагаме на чувството за превъзходство – състезание, което парализира израстването на душата. Това е противоположно на състраданието.
Състраданието е способността да сме отзивчиви към другия и да усещаме присъщото ни единство. Тук става дума за съ-чувствие – не да поемаме отговорност за другия, а да бъдем отговорни (и откликващи) по отношение на него. Състраданието е служене на другите – не просто да се чувстваме свързани с тях, а да им помагаме по начин, демонстриращ това единство. Както казва Кейси:
„Защото, за да добиеш съзнанието и усещането, че си в Неговото присъствие, или да призовеш небесата, това ще е като да се облегнеш на ръката на някого, на когото си опитал да помогнеш. Защото каквото направите на брата си, правите го на Създателя си. Знайте, че това са неизменни закони. Бог е, и ти като дъщеря служиш на всевишния Бог, ти си Негова прислужница. Тогава действай като такава!"
Поемайте отговорност за себе си
Никой не може да оправи нещата вместо вас. Да, разполагате с помощ, но в края на краищата всяка душа отговаря за себе си и всеки от нас трябва, като използва свободната си воля, да допринася за целесъобразен здравословен живот. Този принцип за отговорност към себе си е крайъгълен камък в препоръките за холистично лечение на Едгар Кейси и е в центъра на неговия подход към духовното развитие.
Обикновено хората не приемат сериозно това послание за лична отговорност. Много по-лесно е да виним другите за неприятностите – всъщност се иска значителна зрелост да видим, че ние сами създаваме проблемите си. Въпросът, който Кейси би задал към всички ни, е: Как се справяте с предизвикателствата, ограниченията и препятствията, пред които сте изправени в живота си тук и сега? Често с прекалена лекота ние губим време и енергия, опитвайки се да припишем вината на някой друг – на родителите си или друг от семейството, на правителството. Поемете отговорност за своя живот и намерете силите и средствата, в себе си и извън себе си, които да доведат до разрешение.
Едгар Кейси особено ясно откроява значението на личната отговорност в тълкованията, предназначени за хора, страдащи от здравословни проблеми. Вместо да поемем отговорност и да се погрижим за себе си, изглежда толкова по-лесно да оставим някой друг да се погрижи за нас, особено лекарите и други здравни специалисти. Кейси категорично твърди, че макар лекарствата и хирургичната намеса да дават резултати, истинското изцеление – на тялото, ума и духа – ще настъпи само ако вземем ситуацията в свои ръце и изпълним онова, което се иска от нас.
az-jenata.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар