Теодор Николов 11 януари, 2020
Откъс от беседата „Две правила“, държана от Учителя на днешния ден преди 87 години:
На какво се дължи грехът? – Знаем, че грехът е произлязъл от ябълката. На нея се дължат всичките нещастия и страдания. Ева се изкусила само при виждането на ябълката, т.е. от знанието, което е очаквала да придобие. Виждането има един резултат, а знанието – друг. Каквото знае човек, това вижда; това, което не знае, никога не може да го види…
Казвам: На мнозина съм говорил повече от 20–30 години и въпреки това очакват да дойде Христос на Земята, да ги спаси. Очаквате да дойде денят, в който изведнъж да станете добри. Хубаво е да живее човек с надежда. Тръгнали двама души на път: богат и беден. И двамата не носели хляб със себе си. Богатият казал: „Не съм свикнал да нося хляб със себе си. Деликатен съм, тежко ми е“. Значи той се страхува да не се осакати. Бедният казал: „Аз пък постоянно съм носил. Искаше ми се един път поне да изляза на разходка. Гърбът ми е охлузен от тежести“. Гърбът на богатия е здрав. Понеже гърбът на бедния е охлузен, за да оздравее, той не трябва да се товари с нова тежест. Тръгнат двамата на разходка. Единият със здрав гръб, а другият – с охлузен. Срещат един беден човек и го питат има ли нещо за ядене. Бедният казва: „Само сухи корички имам“. – „Не ям сухи кори.“ – „Ако не ям, ще умра. Сух, или не, ще ям. Иначе няма да издържа.“ Те продължават пътя си. Богатият очаква добрите условия, а бедният, без да очаква нещо, се натъква на лошите условия. Не се минава много време, богатият започва да куца, краката му не го държат. Бедният обаче е доволен от своите здрави крака. – Защо богатият остава насред пътя? – Защото не може да яде. Той очаква да дойде Христос, да създаде добрите условия на живота.
И вие, като говорите за Христос, очаквате благоприятните условия. Вие мислите, че като отидете на Небето, ще ви посрещнат ангели и светии и ще забравят вашите грехове. Те ще кажат: „Елате вие, благословени мои деца“. – Кой е благословен? – Който се учи…
Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте от онези богати, които не искат да им се охлузи гърба. Всеки казва: „Тази работа не е за мене“. Значи тази работа е за бедните… Казваш: „Аз не се интересувам от тези въпроси, остарял съм вече“. – Аз пък не се интересувам нито от младите, нито от старите. Младият е един чешит, старият е друг чешит. Като се говори за млад човек, разбирам такъв, който само яде, пие и се е веселил. Като се говори за стар, разбирам човек, който е ял, пил, веселил се и сега търси начин как да се изплати. Сега мисли, прави сметки, как да се справи с дълговете си. Вие мислите, че старият носи някаква мъдрост в себе си. – Никаква мъдрост няма той, сметки прави, има да плаща.
Казвате: „Млад е този“. – Млад е, но на чужд гръб. Това не е младост.
Млад е онзи, който дава половината от яденето си на своя ближен. Стар е онзи, който дава половината от знанието си на своя ближен…
В това отношение източната и западната философия си приличат. Разликата е само в това, че източната философия говори за самоусъвършенстване на човека. Важно е какво трябва да прави след това. Според моята философия, като се усъвършенства и няма какво повече да прави за себе си, човек трябва да работи за другите. Само тогава животът се осмисля. Не работиш ли за другите, нищо не си постигнал…
Ще минете през изпитания, независимо от това дали ги желаете, или не. Няма човек на Земята, бил той цар, княз, учен, философ, прост, невежа, който да не е минал или да не мине през изпитания и страдания. Каквото и да прави, нищо не може да го спаси от страданията. Едно се иска от всички: разумна философия и правилно разбиране на нещата. Каквото научите чрез тази философия, това е за вас…
Сега, да се върнем към въпроса за добрите и лошите условия в живота. Някой е недоволен от Господа за лошите условия, в които живее. На кого всъщност трябва да се сърдиш и от кого да бъдеш недоволен? Някога се сърдиш на Бога, някога на майка си и на баща си, а някога на самите условия. Може да имаш право да се сърдиш, но може и да нямаш право. Защо се сърдиш? Знаеш ли какво нещо е сърденето? Какво прави човек, като се сърди на Бога? Какво прави детето, като се сърди на майка си и на баща си? – Мълчи, не иска да говори. Щом се примири с баща си и майка си, започва да им говори. Като се сърди на Бога, и човек, като детето, престава да говори, не се моли вече и казва: „С молитва нищо не става!“ Това е детско разбиране. Ако не говориш на баща си, на себе си ще напакостиш…
И тъй, първото нещо е да се освободите от утайките, т.е. от наслояванията във вашия организъм. Те ви правят кисели и недоволни. Утайки има в ума, в сърцето и тялото на човека. Утайките в тялото причиняват болестите, в ума причиняват недоволството, а в сърцето – злото. Утайките в ума пречат на човека да мисли ясно. Като отидеш в невидимия свят, между разумните същества, няма да те питат откъде идваш, как си живял, какво си придобил, но ще те питат за какво си способен, какво можеш да работиш. Когато детето постъпва в първи клас, учителят не се интересува дали то е богато, или бедно. Той иска да знае, способно ли е това дете, може ли да възприема всичко, което му се преподава. За учителя е важно какво вътрешно богатство носи детето в себе си. Като влезете в невидимия свят, и там се ръководят от същото. Не искат да знаят от какво произхождение сте, колко сте богати, как сте живели. Там искат да знаят колко сте способни да възприемате знанието, което ви се преподава. И в този, и в онзи свят вие сте ученици.
Следователно, като ученици, отличителното нещо за вас е умът. Вие трябва да имате светъл ум, да възприемате правилно знанието.
Много от вас искат да влязат в Школата, да бъдат записани за редовни ученици. Като ви наблюдавам, виждам, че не можете да влезете в Школата. – Защо? – Не можете да учите… Ще кажете, че сте в Школата. – Извинете, още не сте ученици. Привидно минавате за ученици, но сте далеч от Школата. Вие не сте минали още изпитите на ученика…
Ако свиеш вежди пред злото, не си ученик. Някой ти направи зло, кажи спокойно: „Толкова му стига умът“. Докато си на земята, в обикновеното училище, всичко можеш да кажеш. Влезеш ли в Школата, от тебе се иска пълно самообладание. – „Тогава да не си губим времето напразно.“
Казвам: Ако не си използвал времето за развитието на ума, сърцето, душата и духа си, то е изгубено. Времето, използвано за развитието на човешкия ум, сърце, душа и дух, е спечелено. Това е мярката за времето. Разумно използваното време гради. Докато гради, човек се повдига. За да ви приемат в Школата, трябва да спазвате правилото: Не губи времето си! Това е надписът на първата врата, през която ще минете. – Кога не губи човек времето си? – Когато го използва за укрепване и развиване на духа, душата, ума и сърцето си. Не го ли използва така, той губи времето си…
Като се намериш в трудно положение, сложи ръката си на главата, на сърцето, на стомаха си и кажи: „Не губи времето си! Не се занимавай с празни работи! Не губи условията! Не мисли за изгубеното богатство! Не се страхувай от лошите условия, защото те носят такова знание, каквото никой не може да ти даде“. За какво трябва да мислиш? Помни: Най-тежките условия носят най-големите откровения.
В най-тежките моменти на живота си, когато нямаше отникъде изходен път, Йов получи най-голямото откровение. И Христос получи най-голямото откровение, когато беше на кръста. Имаше нещо, което и Той не знаеше. Когато се намери в безизходно положение и не можеше да разчита на себе си, Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си!“ И вие, като се намерите пред големи мъчнотии, кажете си: „Не си губи времето! Господи, в Твоите ръце предавам духа си“. Три дни след разпятието си, Христос разбра защо трябваше да мине по този път. На третия ден Той възкръсна. Когато човек мине през големи страдания и устои на тях, непременно ще възкръсне. И тъй, ако сегашният живот, наука, страдание, добро и зло, не станат причина да влезе човек в правия път, т.е. в рая, времето е загубено. Всичко в живота трябва да се превърне в условия, възможности и постижения за човека. Това значи да бъдеш ученик. Този е пътят на ученика за вътрешната Школа, за Школата на Всемирното Бяло Братство. Щом влезеш в Школата, ще дойде Възкресението…
Вие не сте дошли до фазата да виждате нещата ясно. Много неща съм ви говорил, но всичко трябва да се пресее, да остане само онова, което ви е нужно. И вие имате много желания, но те са лед, който ще се стопи и изчезне, както водата, която потъва в земята. Не съжалявайте за това, което ще изтече. Не съжалявайте за триците. За вас е важно брашното. За вас е важно времето, което сте използвали за ума, сърцето, душата и духа си. Не мислете защо идват страданията, несретите, нещастията. Не си губете времето да мислите за тях. Кажете: „Да бъде волята Божия!“ Щом сте дошли на Земята, вие сте придобили нещо. Физическият живот е условие за придобиване на духовния; духовният живот е условие за придобиване на Божествения. Само Божественият живот крие всички възможности за постигане на онова, което човешката душа желае…
Където и да срещнеш доброто, ще знаеш, че в него е Бог. Той е скрит и в цветята, и в плодните дървета, и в изворите, и в добрите хора. Виждаш едно плодно дърво. Бог в него ти казва: „Скрий се под сянката ми, да си починеш и да си хапнеш един плод“. Виждаш един извор. Бог в него ти казва: „Почини си и пий от моята чиста вода“. Добрият човек ще ти каже една блага дума. Нека всеки си отговори: вярва ли, че Бог живее в него. И аз си задавам същия въпрос. Не ме интересува дали Бог живее в другите хора. Интересувам се, дали Бог живее в мене.
Казвате: „Ти се различаваш от другите хора“. По какво? – „Не знаем, но намираме разлика.“ – Едно нещо ме отличава от хората, а именно: Аз зная положително, че без участието на Първата Причина нищо не можете да постигнете и никой не може да ви обича. Земята и Небето да се обърнат с главата надолу, но без Бога никой не може да ви обича. Ако не дадеш място на Бога в себе си, и ти сам не можеш да се обичаш…
Често вие се обезсърчавате и казвате: „Сгреших, окалях се“. – Коя жена, като маже и чисти къщата си, не се цапа? Нейната цел е да белоса къщата. Това е нейната награда. Че изцапала дрехата си, нищо не значи…
Дръжте в ума си мисълта, да служите на духа, на душата, на ума и на сърцето си. Ако им служите правилно, вие вървите в правия път на живота, към разрешаване на великата задача, дадена от Бога.
Всички пробудени души са поставени на голям изпит. От времето на Христос цялото човечество се намира пред същия изпит. Всички хора държат матура. Никой не може да избегне този изпит. Ако не го издържат, ще го повторят. Много от вас са държали матура, свършили са гимназия; други са свършили университет. Важен е обаче изпитът на живота, да влезете в житейското училище. Идва времето на този изпит. Той е сериозен; Всеки ще бъде сам в стая, без никакви речници, никакви помагала, никакво подсещане. Ще разполага с 10 часа и каквото напише през това време, то ще реши съдбата му. Ако напише работата си добре, ще му кажат: „Хайде, на добър път!“ Ако нищо не напише, пак ще му кажат: „На добър път!“.
Сега аз не говоря за изпитанията, които носи новата година. Те не са важни за мене. Аз говоря за онзи велик изпит, пред който е поставено цялото човечество още от времето на Христос. Желая на всички да издържите този изпит добре и като дойдете при мене, ще ви почерпя с нещо особено…
Кои бяха основните мисли в лекцията? – Първата основна мисъл: Не губи времето си. Втората основна мисъл: Служи на духа, душата, ума и сърцето си…
Помнете двете правила: Не губи времето си! Служи на духа, на душата, на ума и на сърцето си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар