Първи януари става официално начало на годината с реформа на Гай Юлий Цезар

ЯН. 1 VENEZIA

magnifisonz.com / 

За пръв път официално 1 януари става начало на новата година през 45 г. пр. н.е. На този ден влиза в сила новият, реформиран от Гай Юлий Цезар календар. 

За реформата на календара Цезар ползва съветите на александрийският астроном Сизоген. Той пък разработва календара си, като взема за основа египетският слънчев календар и го усъвършенства.

Цезар добавя 67 дни към 46 г. пр.н.е. и така се наваксва разликата с астрономическите явления, натрупана с течение на времето от несъвършенствата в по-стария римски календар.

През средновековието отбелязването на началото на годината отново се губи като традиция. Някои народи се връщат към пролетното равноденствие, други започват да броят новата година от Рождество Христово. 

Връщането към 1 януари става с друга календарна реформа. Григорианският календар, който ползваме и днес, въвежда през 1582 година като начална дата на новата година първият ден на януари.

При завоюването на Египет римляните се запознават с новия за тях начин на времеизчисляване и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето, с европейската пролет, лято и т. н.

По нареждане на Юлий Цезар александрийският математик Созиген създава римския календар, наречен Юлиански. Въведен е в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.е. и така 1 януари става начало на годината.

В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.

Гръцкият астроном Метон (около 400 г. пр.н.е.) открива, че 235 синодични месеца съвпадат по продължителност с 19 слънчеви тропични години (имат 6 940 денонощия). Това е т. нар. цикъл на Метон, който показва, че ако първият месец на лунната година съвпада точно с първия месец на слънчевата година, то след 19 години се повтаря това съвпадение. Благодарение на откритието на Метон съгласуването на лунното изчисление с египетската слънчева година става лесно.

По-трудно се оказва съгласуването на лунния календар с Юлианския, тъй като 19-годишния период от юлиански години има не 6 939, а 6 936 денонощия и 18 часа. По такъв начин юлианската година изостава с 4 дни от лунната. Това изоставане има много малък период и след четири 19-годишни цикъла (76 години) лунният календар ще изпревари слънчевия с 19 дни, но Юлианският календар с прибавените 19 дни ще се върне назад. Затова след 76 години началото на лунната година съвпада точно с началото на юлианската. Изчислените по лунния цикъл фази на Луната, ще съвпаднат със същите юлиански числа и месеци, както преди 76 години. Така за 76 слънчеви години точно изтичат 76 лунни и 76 юлиански. По такъв начин следващата година от новия цикъл ще започне не само в един и същи ден, но и в един и същи час от денонощието.

Римският християнски монах Дионисий Малки определя, че годината на Христовото рождение съвпада със 754 г. от основаването на Рим. С това се слага началото на християнската ера от рождението на Иисус Христос.