събота, 8 февруари 2020 г.

Книга за дравето - П. Дънов



2.3. Болести 

Най-хубавото нещо на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието. Дето не е Бог, никакво страдание не съществува. Благата на живота идват чрез страданието. Ако можеше без страдания, първо Христос щеше да спаси света без страдания. Велик е онзи, който носи съзнателно страданието. Ние със своето неразбиране си причиняваме страданията. Най-малката нечиста мисъл е в сила да наруши хармонията на твоя живот. Най-малкото нечисто чувство и желание нарушава чистотата на твоя живот. Когато научим дълбокия смисъл на страданието, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. 

Страданията са метод, чрез който природата си служи за смекчаване на грубите чувства на човека. Като страда известно време, човек постепенно отстъпва и започва да мисли, да влиза в положението на бедните, на страдащите. Без страдания жестокостта, грубостта на човека не могат да се смекчат. Страданията са пътища, чрез които природата изхвърля нечистотиите от човешкия организъм. Като знаете това, благодарете за страданията, защото без тях щяхте да се отровите. 

В страданието всякога се печели. Който не страда, той е в застой. Който страда- расте. Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? Чрез страданията човек се изправя. Когато Бог иска да застави хората да го познаят, дава им страдания. Какво е предназначението на болестите? Когато някое живо същество злоупотребява със силите, които са му дадени, природата му изпраща болест, с която го ограничава. Значи, болестта не е нищо друго, освен временно ограничаване свободата на човека или на живите същества изобщо. Неразположението, ограничаването не са нищо друго, освен болезнени състояния. Днешните хора се безпокоят за дребни неща. Те не подозират, че болестите крият известни блага в себе си. Всяка болест е задача за човека. Който реши задачата си, той сам изважда благото, което е скрито в болестта. Ако роптаят, благото се крие от тях. Колкото повече роптаят, толкова повече болести ги нападат. 

Болестите правят човека нежен, деликатен. Хора, които много са боледували, развиват в себе си благородство, деликатност, нежност. Които малко или почти никак не са боледували, са груби, жестоки натури. Аз не говоря за нервно болните. Тия болести са от друг характер, те нямат органически произход. Нервните болести не облагородяват човека. Напротив, те го ожесточават. Болестта е живо нещо. Като влезе в човека и намери съответна храна, тя остава да живее в него. Ако не намери храна, заминава си. Следователно махни всички условия, които хранят болестите, и ще бъдеш свободен от тях. 

Всяко неразположение внася утайки, излишъци, инертна материя в организма, които трябва да се асимилират по някакъв начин, за да не заболява човек. Ето защо природата е допуснала болестите като метод за лекуване. Болестта не е наказание, но подтик, подбудителна причина, която кара човека да изхвърля всичко нечисто от себе си. Често провидението праща на човека голямо страдание, за да го избави от друго, по-голямо нещастие. Ако искаш да оздравееш, трябва да дойдеш до дъното на всички страдания. Страданието е метод за пречистване. Ще минеш през огъня, за да се очистиш. Ако не добиеш абсолютна чистота, ти не можеш да намериш това, което търсиш. И без страдания можеш да се очистиш, но ако си по начало абсолютно чист. Щом си нечист, ще страдаш. 

След всяка болест, след всяко страдание, човек придобива известна опитност, която го повдига. Колкото по-тежка е била болестта, толкова по-силен е станал той. Инфлуенциата е почистване за Коледа, треската е почистване за Великден. Те са две пречиствания. Болестите имат възпитателно значение за човека. Те каляват организма и продължават живота му. 

Забелязано е, че хора, които през детството си са боледували, са калили организма си, направили са го по-издръжлив към болести, към страдания. Чрез болестите вие изплащате задължения. Щом турите в себе си желанието да служите на Бога, той плаща заради вас и вие така оздравявате. Човек, който страда постоянно, по-лесно може да издържа на болести, отколкото онзи, който не е боледувал. 

В злото има повече сила, а в доброто има повече мекота. Силата е съединена с мекотата. Ако вие манипулирате заедно с доброто и злото и ако речете да отделите доброто от злото, ще си създадете една болест, която е неизлечима. Ако се изключат болестите от живота на хората, те ще се натъкнат на едно много по-голямо зло, отколкото сега, когато страдат чрез болестите. Болестите смекчават хората. Набрала се е много излишна енергия в човека и тя по някакъв начин трябва да се регулира. 

Казваме, че Бог живее у нас, но имаме ревматизъм. И ревматизмът остава. Казваме, че Бог живее у нас, но имаме тумор. И туморът остава. Господ не може да живее в едно тяло, където има язва или друга болест. Когато тялото стане абсолютно чисто и свободно от всички болести, може да влезе Духът и да живее там. При сегашните условия, щом ти е размътен умът, щом те болят краката, ръцете, главата, Господ е далеч от теб. 

Какво представлява болестта? Неорганизирана материя, неорганизирана сила, неорганизирана мисъл. Болният трябва да се откаже от нещо, но не от въздух, а от ядене. Той трябва да яде по-малко и да избира храната си. Болестта му е дадена именно за възпитаване на стомаха. Дайте на болния една печена ябълка, няколко ореха и едно малко парченце хляб, препечено на огъня. На другия ден вместо ябълка, дайте му една печена круша. Причината за всички болести, за всички недъзи, за всички несрети в живота е духовна, а не физическа. Ако искате да бъдете здрави, не допускайте в ума и в сърцето си нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство - последните са паразити и не бива да се оставят в главата ви. Излезе ли ви някой цирей, ще знаете, че злото излиза чрез него. Всяка лоша мисъл, лошо чувство или постъпка се проявяват във вид на ревматизъм, на цирей или друга болест. Чрез хремата и кашлицата човек чисти дробовете си и цялата дихателна  система от вътрешни утайки. Огненицата подлага всички нечистотии на изгаряне. Щом заболее един от органите на човека, целият организъм страда. 

Равновесие има само тогава, когато всички органи са здрави и задоволени. Болестите и работоспособността на човека зависят от трептенията на неговия мозък. Здравето се възстановява чрез човешката мисъл, а се поддържа чрез човешките чувства. Болестите в света идват периодично. При това колкото повече се увеличават престъпленията по отношение на любовта, толкова повече се увеличават болестите и аномалиите в човешкия живот. Щом приложите закона на любовта в домовете, обществата и народите, веднага болестите ще намалеят. Аз не говоря за човешката любов, но за Божията, която повдига духа на човека и разрешава всички въпроси.
Сканирано и предоставено от www.spiralata.net 

Няма коментари:

Публикуване на коментар