Юлия Станимирова | 28 януари 2018
Снимка: pixabay.com / mohamed_matar1987
Тревожна новина. Светът страда от остра липса на любов. Към другите хора, към нас самите. До какво ще доведе това? До пълна апатия и до това да забравим, че сме живи същества, които чувстват.
Често търсим причините за нещастието ни в останалите или в това да намерим човек, с когото да се обичаме. Обвиняваме другите, но никога не търсим вината в себе си. Голяма грешка. Защото всичко започва от самите нас. От нашето отношение. Най-вече към себе си.
Когато един човек е неспособен да обича себе си, няма как да предложи обич на някой друг или да очаква същото. Любовта има много измерения и трябва да усвоим всичките. Би било най-логично да започнем от себе си, нали? Да се научим да се приемаме такива, каквито сме, да не ни е страх да отстояваме позициите си, да не се променяме, за да угодим на някой друг или цялото общество.
Защото ако трябва да се променим, за да получим нечие одобрение означава, че никога няма да го получим и удовлетворението никога няма да е пълно. Трябва да се научим да не се вслушваме в хорското мнение, защото винаги ще има поне един, който да осъди постъпките ни. Винаги ще има поне един, който иска да пречупи личността ни.
Да повярваш в себе си е трудно, но наистина полезно. Това качество не трябва да се бърка с прекалено високото самочувствие, а с това просто да уважаваш себе си и да вярваш, че заслужаваш нещо по-добро в бъдеще.
Обичай се, но не бъди егоист. Не обичай само себе си. Раздавай обич на всички около теб. Много хора казват, че привличаш това, което ти самият даваш. Раздавай обич. На себе си, на хората около теб. Обръщай внимание на малките неща. Раздавай. Обичта е безплатна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар