Истината няма път. Истината е да живееш, следователно, да се променяш
Брус Лий е артистичен псевдоним на американския (и хонгконгски) киноактьор Лий Юен Кам от китайски произход, смятани от мнозина за най-великата и най-влиятелна личност в бойните изкуства през 20 век.
Легендата Брус Лий е роден в Сан Франциско на 27 ноември 1940 г. (година на Дракона) по време на американски гастроли на родителите му актьори от Хонгконг, когато майка му Грейс Лий (с майка китайка и баща германец) ражда своя втори син Лий Юен Кам (в превод означава “Защитник на Сан Франциско”). Живеят сами в Хонгконг, защото баща му Ли Хой Чен, звезда на Кантонската опера, често играе в театрите в китайския квартал в Ню Йорк, докато семейството му е на около 5000 мили от там, в Хонгконг.
Придобил по-голяма известност мъртъв, отколкото жив, Брус Лий влиза в митологията на кунг-фу и става легенда на 20 юли 1973 г. на 32-годишна възраст, точно когато започва да се радва на истинската слава след последния си филм “Операция Дракон”. Тази толкова неочаквана смърт повдигна много въпроси, тъй като здравословното състояние на актьора никога не е подлежало на съмнение.
Почитателите му, които с помощта на видеото стават все по-многобройни, продължават да се вълнуват от причините, довели до смъртта му:
- от мозъчна едема – според медицинската експертиза;
- защото е разгласил тайните на кунг фу – според ред други;
- убит от представители на неприятелска школа по бойни изкуства – според мнението на трети.
Кинофилмите, които прави, включително последният му “Драконът идва”, извисяват традиционното хонгконгско бойно изкуство до нови върхове. По този начин той подготвя почвата за бъдещите си приемници като Чък Норис, Джеки Чан, Джет Ли, Стивън Сегал и Жан-Клод Ван Дам. Брус Ли създава стила джийт кун до.
Цитати от Брус Лий :
”Умът е като плодородна градина, в която всичко засято, цветя или плевели, ще порастне един ден.”
”Ако има Господ, той е вътре в нас. Ти не молиш Господ да получиш някакви неща, а от него зависи вътрешния ти мир.”
”Има много мързеливци по света. Те имат големи, тлъсти кореми. Говорят за ЧИ и нещата, които могат да направят, но не вярват нито в ЧИ, нито в себе си.”
”Обикновеното техническо познание е само началото на Кунг Фу, за да го овладее човек, трябва да усети духът му.”
”Аз не съм учител, аз съм учител-ученик, т.е. имам знанието на учител, но все още се уча. Не вярвам в думата ”учител”, за мен учител е равностоино на това вече да ти затворят ковчега.”
”Когато се огледам около себе си, винаги научавам нещо, и това е да бъдеш винаги себе си, да изразяваш себе си и да имаш вяра в себе си. Не излизайте навън с мисълта да намерите успешна личност и да я копирате. Това сега е много разпространено в Хонк Конг, сякаш винаги са копирали нечии маниери и са били превзети, но те никога не започват от корените и това е грешката им. Как тогава можеш да бъдеш себе си?”
“Ако обичаш живота не си губи времето, защото времето е това, което съставя живота.”
“Истината няма път. Истината е да живееш, следователно, да се променяш.”
”Постави в една стая всички учители и те ще бъдат съгласни за всичко. Постави техните ученици и те ще спорят за всичко.”
“Празнината не е вече празнота, то е свобода, съществуване. То е източника, от който произлиза всичко и в който сършва всичко. То не може да бъде видяно, докоснато или опознато, въпреки че съществува и се използва свободно. То няма форма, размер, цвят и въпреки това всичко , което виждаме, чуваме, чувстваме или докосваме е ”то”. То е отвъд интелектуалното познание и не може да бъде уловено от обикновенния ум. Когато изведнъж осъзнанем, че няма бариера и никога не е имало, човек осъзнава, че той е едно с всичко- планините, реките, тревата, дърветата, слънцето, луната, звездите, вселената. Няма вече разделение или бариера между мен и другите, няма вече отчуждение или страх. Осъзнавайки това стигаме до истинското състрадание. Другите хора и неща не са отделно от цялото, тъкмо обратното – всичко е едно цяло.”
“В основата си бойните изкуства означават честно да изразяваш себе си.”
“Не се страхувай от провала. Не провалът, а ниската цел е престъпление. Във великите опити е славно дори да се провалиш.”
“Мислите са материални.”
“По дяволите обстоятелствата, аз създавам възможности.”
“Това, което е, е по-важно от това, което трябва да бъде.”
“Няма граници. Има пречки, но ти не трябва да стоиш там, ти трябва да ги преодолееш. Ако те убие, убило те е. Човек трябва постоянно да подобрява нивото си.”
За първи път Брус се снима още като бебе в „Момчето от Голдън Гейт“ (1941). Трудно е да се изброят всички филми, в които той участва като дете заедно с родителите си, но първият филм в който играе главната роля, е “Началото на едно момче”. Макар че родителите му следят да се снима в киното само през ваканциите, знанията на младия Брус са твърде объркани и носят белезите от смяната на много училища. Спокойната и охолна семейна обстановка не задоволява младия човек и той проявява особен интерес към улицата и подземния свят. Властен по природа, той обича да се налага като шеф на уличните групи, където споровете често се разрешават с юмруци.
Когато на 13-годишна възраст за малко не му счупват черепа, болезненият опит го насочва към сериозни практически занимания с бойни изкуства. Баща му, фанатичен почитател на телесната хигиена, ежедневно се занимава с гимнастиката тай чи чуан на монасите даоисти. Запознава с нея своите деца, и то от ранна възраст. Брус започва своите занимания с бойни изкуства при майсторът на Винг Чун – великият Ип Ман. Учи при него около една година, след което започва паралелно с тези уроци да взима и частни от най-изявеният по онова време боец в Хонг Конг- сифу Вонг Шун Люн(ученик на грандмаййстор Ип Ман и негов помощтник).
Статуя на Брус Лий в Хонг Конг
На 18-годишна възраст Брус Лий заминава за САЩ, по времето, когато неговият първи филм „Сирачето Ах-Сам“ му спечелва известен авторитет в Хонгконг. Първите му години там са трудни – студент по философия във Вашингтонския университет в Сиатъл, сервитьор в кафене и преподавател по кунг фу и карате. През 1964 г. се оженва за Линда, която му ражда 2 деца – бъдещите киноактьори Брендън и Шенън.
На шампионат по карате в Лонг Бийч тв продуцентът Уилям Дозиър забелязва Брус. Тогава Лий е ръкводител на школа по карате, в която се обучават филмови звезди, между които Стийв Маккуин и Джеймс Кобърн. Договорът е сключен и младият азиатец играе главна роля в тв сериал „Зеленият стършел“ (1965-1967).
По време на турне в Хонгконг Брус Лий се запознава с продуцента Реймънд Шоу. Убеден, че успехът му в САЩ е само въпрос на време, той отказва всякакви договори. През 1971 г., уморен да чака покана от Холивуд, се съгласява да участва в „Големият бос“, чийто продуцент е Шоу. Този филм се радва на невероятен касов успех в Далечния изток. Тогава той се завръща в Хонгконг и снима „Яростта да победиш“. Следва още по-голям успех. Така става и с третия филм „Яростта на Дракона“. Интересът към него в Холивуд нараства и по всяка вероятност жадуваният успех щеше да дойде след четвъртия му хонгконгски филм “Операция Дракон”.
На 10 май 1973 г. при дублаж на филма актьорът получава последователно 2 припадъка. Веднага го пренасят в болница в Хонгконг, където изследванията установяват, че “нещо в мозъка не е наред”. Подробните изследвания не донасят нищо конкретно и той продължава работата си в киното. На 23 юли актьорът има среща с продуцента Реймънд Шоу в дома на актрисата Бети Тинг-Пей, за да обсъдят сценария за новия филм “Смъртоносната игра”. Брус започва да се оплаква от главоболие. “Дадох му таблетка еквадзежик, лекарство против главоболие – си спомня Бети. – След това Брус отиде да си полегне в спалнята. “Няколко часа по-късно той продължава да спи и не реагира, дори когато Шоу се опитва да го събуди с леки плесници. Извикват лекар, който установява смъртта на актьора. Часът е 21 ч. и 45 мин.
В протокола от аутопсията се споменава за следи от канабис в стомаха на актьора, но се добавя, че този лек наркотик, който би могъл да се сравни по ефект с чая, не е могъл да причини смъртта. В стомаха на Брус Лий е намерено единствено съдържанието на таблетката еквадзежик. Протоколът заключава, че Брус не е починал нито от отравяне, нито от мозъчен кръвоизлив, тъй като няма спукани кръвоносни съдове, а от едема, дължаща се на свръхчувствителността му към съставка на погълнатото лекарство.
Направени са му 2 погребални церемонии – в Хонгконг, за семейството му, където се събират около 30 000 души, и в Сиатъл, където актьорът е погребан на тревист хълм срещу езерото Вашингтон – неговото любимо място за отмора. В Сиатъл Джеймс Кобърн произнася надгробна реч, а сред присъстващите е Стийв Маккуин. Американският актьор казва: “Сбогом, братко. За мен бе чест да споделя с теб този кратък период от времето и историята. Като приятел и учител ти успя да обединиш в едно у мен физиката, духа и психиката.” След тези кратки думи той хвърля белите ръкавици, с които е носил ковчега. С шепата азиатска пръст, донесена от Хонгконг, приключва земният живот на Малкия дракон и започва легендата за него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар