Епифизата е колкото грахово зърно и прилича на шишарка

епифизаНаричат я още пинеална жлеза, намира се в геометричния център на мозъка. Шишарките са често срещано изображение в свещеното изкуство и архитектурата по света. Това издава преклонение пред епифизната жлеза.
Езотеричното познание описва епифизата като свързващо звено между физическия и духовния свят. В нея се сливат силите на духа и тялото. Наричат я „трето око“ или вътрешно зрение. Декарт е бил убеден, че тя е „съд на душата“. Питагор и Платон пишат за нея с преклонение. Като символ на просветлението „третото око“ се изобразява между веждите на Буда, Шива и др., където е шестият енергиен център. Лао Дзъ нарича епифизата врата между небето и земята и насърчава концентрацията върху нея, за да се усети единството с всичко в Творението. Според древните вярвания „третото око“ е атрибут на боговете и с него те виждат цялата предистория на Вселената, надничат в бъдещето и проникват във всички кътчета на мирозданието, черпят знания направо от космическия разум.
Отваряне на „третото око“
В хода на еволюцията „третото око“ е станало антена, която дава свръхсетивни способности. Тази идея се поражда от подвижността на жлезата – тя се върти като очите. С „третото око“ се свързват ясновидството и извънтелесният опит. Духовни практики го развиват с дихателни техники и фокусиране на вниманието между веждите. Мнозина, поели по пътя на усъвършенстването, определят за своя първа задача именно отварянето на „третото око“. Но за това са нужни години духовна работа.
Има косвени доказателства, че епифизата е свързана с по-особени способности на човека. При някои хора духовните практики пораждат необясними психично-информационни умения. Поради хормонално пренастройване на организма им черепът изтънява при темето и остава само кожа – като фонтанелата при бебетата. В своите сеанси древни прорицатели и магове използвали деца и девственици. Твърди се, че епифизата е свързана с половите функции и въздържането от секс я активизира.