ASTRO-UNION Tyurkyan Mollova

 

Здравейте,

Напълно разбираемо е, че някои тук търсят чрез астрологията отговори за това „какво ще се случи“ във връзка с текущите събития в страната ни.

Искам да споделя няколко мисли от една по-различна гледна точка (Разбира се, тези размисли се основават на духовния прочит на наталната карта на България). Причината да усетя нужда да направя това може да бъде обяснена най-добре с думите на Махатма Ганди.

Внимавай в мислите си – те се превръщат в чувства.
Внимавай в чувствата си те се превръщат в действия.
Внимавай в действията си– те се превръщат в навици .
Внимавай в навиците си – те оформят ценностите ти.
Внимавай в ценностите си – те изграждат характера ти.
А характерът ти определя съдбата ти.

Да анализираме как характерът на българския народ определя съдбата на самата страна.

Духовната и емоционална еволюция на българския народ:

1. Мисъл: „Трябва да се борим за освобождение и равенство.“

→ Чувство: Надежда, сплотеност, идеализъм
→ Поведение: Съпротива, организираност, саможертва
→ Резултат: Народна република със силна държавност, но ограничена лична свобода

2. Мисъл: „Държавата е баща, тя се грижи за всичко.“

→ Чувство: Сигурност, но и потиснатост
→ Поведение: Подчинение, адаптация, липса на лична инициатива
→ Резултат: Външна стабилност, вътрешно напрежение (социалистическият период)

3. Мисъл: „Системата се смени, всеки вече е сам за себе си.“

→ Чувство: Безпокойство, обърканост, опиянение от свободата
→ Поведение: Емиграция, търсене на личен успех, икономически оцеляване
→ Резултат: Разпадане на социалната тъкан, неравенство (след 1989 г.)

4. Мисъл: „Никой няма да ни помогне. Всеки трябва да се спасява сам.“

→ Чувство: Обида, недоверие, колективна умора
→ Поведение: Отдръпване, аполитичност, загуба на солидарност
→ Резултат: Мълчаливо индивидуализиране и усещане за отчуждение

5. Мисъл: „Време е за промяна… но на кого можем да вярваме?“

→ Чувство: Смес от надежда и разочарование
→ Поведение: Дистанциране, мълчаливо недоволство
→ Резултат: Колективно съзнание, колебаещо се между апатия и търсене на посока

6. Мисъл: „Всичко е изгубено или опорочено – няма смисъл.“

→ Чувство: Цинизъм, безсилие, вътрешна апатия

→ Поведение: Отдръпване от обществените процеси, затваряне в личния свят, ирония и подигравка като защитен механизъм

→ Резултат: Пасивност, недоверие, страх от ангажираност; отчуждение и загуба на вяра в колективното

А дали наистина няма смисъл? Може би сме се отказали да го търсим, защото в последно време българският народ сякаш е увлечен в празни и повърхностни неща. Поп-фолк музиката доминира културната сцена, налагайки ценности като пари, власт и лъжи, които приспиват истинската същност на хората. В същото време ценностите се размиват, а материалното става по-важно от духовното.

Образователната система се разпада бавно, липса на интерес сред младите към историята, географията и т.н. и традициите. Младите все по-често не знаят корените си и нямат усещане за отговорност към обществото.

Вместо да поемат инициативи и да градят бъдещето си, много хора предпочитат да се отдръпнат, прикривайки безсилието си с цинизъм и апатия. Тази комбинация от липса на смисъл, слабост на ценностите и криза в образованието води до усещане за загуба и отчуждение сред народа.

Не казвам, че няма нищо добро, просто смятам, че е малко и недостатъчно. Въпреки това, именно благодарение на тези малки неща и усилията на добрите хора, ние все още сме на крака и продължаваме някак си напред.

И сега искам да ви разкажа една добре позната на всички приказка - тази на Хензел и Гретел.

Имало едно време беден дървар, който живеел в гората с двете си деца – Хензел и Гретел. Заради големия глад, мащехата решила да ги остави в гората. Хензел, като чул това, напълнил джобовете си с бели камъчета и по пътя към гората ги пускал зад себе си. Така, когато останали сами, децата намерили пътя обратно до дома.

Но мащехата ги отвела отново – този път Хензел пускал хлебни трохи. За жалост птиците ги изкълвали и децата са се изгубили. Докато се лутали, попаднали на къщичка, направена от хляб, захар и бонбони. В нея живеела зла вещица, която искала да ги изяде. Но умната Гретел я бутнала в горещата пещ и с брат си избягали. Намерили съкровища в къщата и с тях се върнали у дома при баща си, който бил много тъжен без тях.

На връщане Хензел и Гретел намерили пътя към дома, защото след като избягали от вещицата, видели познати места в гората. Слънцето им показало посоката, а едно птиче летяло пред тях и ги водело. След дълго вървене стигнали до къщичката на баща си, който ги прегърнал със сълзи от радост.

Дайте да я чуем тази приказка, като огледало – огледало на един народ, който твърде дълго е бил оставен „в гората“ да се оправя сам.

В тази история има баща, който е безсилен, и мащеха, която казва: „Няма място за всички, който е слаб – да бъде изоставен.“ Тази мащеха не е просто образ – тя е системата, която разделя, противопоставя и казва: „Оцелявай сам. Не чакай помощ.“ Гората – мястото, където народът е оставен сам, Хензел и Гретел не са изоставени само физически. Те са изоставени емоционално, ценностно, културно. И днес гората има нови форми: Поп-фолк музика, която приспива съзнанието – ритъм без смисъл, думи без дух. Корупция, превърната в нормалност – „всеки краде, защо и аз да не взема?“ Изчезване на семейните ценности – „Важното е да изглеждаш успял, не да бъдеш цял.“ Медиен шум – постоянен поток от новини, скандали, сензации – шум, който замества мисленето. Така мащехата шепне: „Не мисли, не чувствай дълбоко. Забавлявай се. Консумирай. Забрави кой си.“ Къщата от захар – сладките обещания на системата. Днес това са: „Ще заминем в чужбина – там е по-добре.“ „Ще получим пари по проекти – всичко ще се оправи.“ „Ще ни спасят изборите – този път наистина.“ Но в тази сладост се крие вещицата – механизмът на изтощаване. Когато народът се храни с илюзии, той започва да гори тихо отвътре, като във фурна. А после идва моментът на Гретел - Гретел не чака герой. Тя използва инстинкт – яснотата на духа. И вместо тя да изгори – вещицата гори.

Ако продължим да спим… Ще живеем в чужди мечти, докато реалният ни дом пустее. Ще превърнем корупцията в битова шега, а кухата култура – в стандарт. Ще останем деца в гората, които чакат някой да се върне за тях. Ако си спомним кои сме… Ще започнем да хвърляме камъчета на паметта – език, чест, дом, земя, достойнство. Ще видим, че вещицата не е външен враг, а вътрешна капитулация. И тогава ще излезем от гората – не като жертви, а като хора, които са се завърнали при себе си.

„Камъчетата на Хензел“ – камъка на паметта, без които народът остава завинаги в гората Хензел хвърля камъчета, за да помни пътя. Народът също има своите камъчета. Ако ги изгуби – вече няма кой да го изведе обратно. Камък 1: Езикът - Когато народът започне да заменя думите си с чужди, а да се срамува от собствения си глас – първият камък вече е изгубен. Народ без език става тълпа от потребители, не общност от души.

Камък 2: Паметта „Не гледай назад, живей за днес“ – казват вещиците на системата. Но който не си помни раните, ще ги повтори. Историята или се носи като корен – или се забравя.

Камък 3: Семейството като свещено, не като формалност. Когато домът не е място за събрана душа, а просто място за спане – вътрешното племе се разпада. Където няма топлина, там лесно се влиза с пропаганда.

Камък 4: Справедливостта (Държавата като живо чувство, не като институция.) Когато корупцията се превърне в шега, а честният човек – в „будала“, камъкът се рони. Народ, който не се гневи на неправдата, е готов да приеме всяка форма на робство.

Камък 5: Културата като памет на духа. Не става дума за концерти и фестивали. Говорим за тихата вътрешна култура, онази, която казва: „Аз не падам толкова ниско. Не всичко е за продан.“

Камък 6: Уважението към ръцете и труда. Когато ръчният труд се нарича „просто работа“.

Камък 7: Вътрешната искра – вярата, че животът има смисъл. Не религия, не лозунг. Искрата. Ако тя угасне, никой не тръгва обратно по пътя. Защото път за човек без искра няма.

Когато народът пази своите камъни – гората става просто пейзаж, не съдба. Когато ги изгуби – дори да стои на пътя, ще мисли, че е изгубен.

Ако не опазим ценностите си и „замърсим“ душите си, ни очакват дълбоки трансформации – чрез мощни природни явления, сериозни финансови кризи и изпитания чрез болести. В момента, както споменах по-горе, ако сме все още на крака и що-годе добре, това е благодарение на тези, които вършат добро. Всичко, което сте чели в новините през последните две години, или сте виждали по телевизията (убити животни, пострадали деца и жени, катастрофи и др.), беше откъс от това, което предстои.

Пазете децата си / децата ни, пазете животните си / животните ни, бъдете добри, добрината е добра и не затваряйте очи пред злото.

Само така ще бъдем защитени.

—  чувствам се обнадеждено.