Мозъкът – като радио Ученият Наталия Бехтерева изследва човешкия мозък през много години. Тя казва: „Нашият мозък е като радиоприемник. Той може да улавя мисли, които вече съществуват някъде. А човекът е като антена. Някои улавят музика, други поезия, трети – нови идеи.“
Например композиторът Леонид Афанасьев след тежко ранение в болницата изведнъж чул музика – първо мислел, че радио свири, а после разбрал, че това е неговата музика в главата му. Така станал композитор. Същото се случва и при писатели или поети. Изведнъж посред нощ им идва мисъл, и човек тича за лист и молив, за да я запише.
А ако „вълната не се улавя“ – колкото и да седиш, нищо няма да напишеш. Бехтерева смятала, че на каква „вълна“ е настроен мозъкът, зависи от самия човек. Ако мислим за лошото и постоянно се ядосваме, нашият „мозък-радио“ улавя само негатив. Ако се радваме, движим се, разхождаме се, плуваме – мозъкът се настройва на положителни мисли и светът около нас става по-светъл. Тя казвала: „Емоциите са това, което помним цял живот. Не наградата, не поста, а например как татко свири на пианото, а ти се въртиш под валса.“ „След плуване или разходка човек става съвсем различен.“ Но най-важното за нея било да имаш цел.
Психологът Виктор Франкл, преживял концентрационен лагер, също казва: човек живее, докато има смисъл. Загубата на цел – това е почти смърт. Бехтерева се съгласявала: „Когато имам голяма задача, живея. Без нея – просто съществувам. Старостта не съществува, докато имаш цел. Човек не умира, докато сам не реши това.“
Заключение за деца: Нашият мозък е като радио. Той улавя това, на което го настроим. Ако имаш цел и радост в живота – живееш истински и ярко 
Няма коментари:
Публикуване на коментар