За него „удобна бедност“ била онова тихо състояние, в което човек не страда — има храна, покрив, стабилност —
и точно това се превръща в неговия затвор.
„Мизерията те бута да действаш, но удобната бедност те приспива.“
Рокфелер често разказвал историята на един млад съсед:
На 20 години започнал работа в банка.
Добра заплата, чай в офиса, никакъв риск.
Всички казвали: „Умен избор.“
Петнайсет години по-късно —
същото бюро, същите страхове,
ужасен от мисълта да започне нещо ново.
„Той не беше беден,“ казвал Рокфелер, „но беше спрял да расте.“
Когато няма неудобство, няма и движение.
Няма ли страдание, няма и растеж.
Когато бил на 16г., Рокфелер можел да остане счетоводител — с постоянен доход и сигурен живот.
Но напуснал, за да се хвърли в петролната индустрия.
Мнозина го нарекли луд.
„Комфортът е отрова,“ писал той.
„Тя действа бавно, но убива сигурно.“
Най-коварното при удобната бедност, според него, е, че обществото я аплодира.
Хората я наричат „разумност“,„внимателност“, „отговорност“.
Но зад тази стабилност често се крият:
страх от риск, погребани мечти и бавно остаряване на душата!
„Просяк може да стане милионер,“ казвал Рокфелер, „но човек, потънал в удобна бедност — почти никога.“
Формулата му за бягство била проста:
Всяка година се заставял да влезе в проект, в който не се чувствал сигурен.
„Ако ми е удобно,“ записал веднъж в дневника си, „значи вече съм спрял да се развивам.“

Няма коментари:
Публикуване на коментар