Алхимия на Съзнанието

 

Джон Рокфелер често повтарял една мисъл като мантра:

„Удобната бедност е по-опасна от мизерията.“

За него „удобна бедност“ била онова тихо състояние, в което човек не страда — има храна, покрив, стабилност —

и точно това се превръща в неговия затвор.

„Мизерията те бута да действаш, но удобната бедност те приспива.“

Рокфелер често разказвал историята на един млад съсед:

На 20 години започнал работа в банка.

Добра заплата, чай в офиса, никакъв риск.

Всички казвали: „Умен избор.“

Петнайсет години по-късно —

същото бюро, същите страхове,

ужасен от мисълта да започне нещо ново.

„Той не беше беден,“ казвал Рокфелер, „но беше спрял да расте.“

Когато няма неудобство, няма и движение.

Няма ли страдание, няма и растеж.

Когато бил на 16г., Рокфелер можел да остане счетоводител — с постоянен доход и сигурен живот.

Но напуснал, за да се хвърли в петролната индустрия.

Мнозина го нарекли луд.

„Комфортът е отрова,“ писал той.

„Тя действа бавно, но убива сигурно.“

Най-коварното при удобната бедност, според него, е, че обществото я аплодира.

Хората я наричат „разумност“,„внимателност“, „отговорност“.

Но зад тази стабилност често се крият:

страх от риск, погребани мечти и бавно остаряване на душата!

„Просяк може да стане милионер,“ казвал Рокфелер, „но човек, потънал в удобна бедност — почти никога.“

Формулата му за бягство била проста:

Всяка година се заставял да влезе в проект, в който не се чувствал сигурен.

„Ако ми е удобно,“ записал веднъж в дневника си, „значи вече съм спрял да се развивам.“