Stamen Stamenov

 

Може да изглежда като силно изказване… но всъщност не е. Научните изследвания потвърждават: домашната котка е едно от най-загадъчните и най-съвършено създадени същества на нашата планета.

Тялото ѝ е симфония от точност, ловкост и сила. Гръбнакът ѝ е толкова гъвкав, че при скок котката може да се завърти на 180° във въздуха!

Рефлексите ѝ са като удар от мълния.

Нощното ѝ зрение е шест пъти по-добро от човешкото.

Слухът ѝ е толкова чувствителен, че улавя звуци, които повечето бозайници дори не могат да чуят.

Сърцето ѝ работи с ефективността на спортист, а мозъкът ѝ, колкото и да е изненадващо, има повече общо с човешкия, отколкото с мозъка на която и да е друга домашна животинка.

Но истинското съвършенство на котката не е само в тялото ѝ.

То е в начина ѝ на живот.

В равновесието между независимост и нежност. В тайната, която носи в мълчание. В това как безпогрешно усеща кога да бъде до теб, кога просто да те наблюдава отстрани и кога да те остави насаме — така, както може само една мъдра душа.

Котката е съвършен хищник, но и изключително чувствителен спътник.

Понякога сякаш те „чете“ отвътре, разбира емоциите ти само с един поглед.

Може би затова древните египтяни са я смятали за свещено същество.

Защото в котката живее самото съвършенство на природата — сила, грация и разум, които сияят в двете ѝ кехлибарени очи.

А сега кажете: на какво ви е научила вашата котка?

Понякога е достатъчно просто да послушате нейното мълчание, за да разберете много за самите себе си.