"Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери."

 Мисия Бог обича България/Mission God loves Bulgariа 

"Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери."

- Исус в ев. от Матей 10:39

Смъртта е нещо неизбежно.

Рано или късно човек ще си отиде от този свят.

Няма значение колко си "ларж" и колко готин е твоя стил, живота ти е просто един миг.

"Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме."

(Псалом 90:10)

Най-умния, най-богатия, най-красивия, най-страшния, най-добрия, всички тези хора умряха и си отидоха завинаги.

Смъртта е просто факт.

Но истината, която стои тихомълком до този факт е, че човек трябва да умре преди да умре.

Не да умре по-рано, но да умре преди да умре.

Защото тази смърт е също толко неизбежна колко и физическата.

Но е тиха и незабележима, дори много от хората които познавате и които са около вас са вече мъртви.

Защото греха е смърт.

"защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали."

(1-во Коринтяни 11:29-30)

Тихата смърт е по-страшна от физическата понеже е неразпознаваема. Тя идва без човек да усети и човек умира и даже не разбира, че е мъртъв.

И тя не е болезнена като физическата, няма тъмнина като физическата, няма рани, няма болка по-скоро един покой и една самоувереност, един комфорт и дори чувство на смелост.

Това са два типа хора:

едните са хората, които смятат себе си за добри и не им е нужен Бог, който да ги учи на доброта.

Те живеят сладък живот в комфорта на собственото си его, което се храни от злото което другите правят, сравнявайки се с останалите те се имат за ангели.

Другите са хората, които вярват в Бог и дори служат и проповядват, но не познават нито са изпитвали някога среща с Исус Христос.

За тях говори ап. Павел, че те са вече умрели.

Много е опасно за един човек да се мисли за християнин докато в действителност не е християнин.

Това е пагубно за него и за всички, които го следват и слушат.

И иронията в този свят е, че точно тези хора имат най-много последователи и точно те са сочени за най-големи вярващи сред хората.

И още по-опасното е, че не само хората ги следват, но и демоните им помагат и те вършат чудеса и знамения с които да зарибяват още повече хора.

"В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие."

- Исус в ев. от Матей 7:22-23

Този свят тъне във смърт.

Докато от всякъде светят пъстри светлини и се вдига шум от еуфория, докато на всяко място има отражение на танцуващи силуети, всичко това тъне във смърт.

И интересното е, че само тези, които живеят истински забелязват това.

Защото на умрелия му стига една кутия с размери 2 на 1 метър.

На умрелия му стига да лежи в покой вечно, без да пие и без да яде, без да си отваря очите.

Докато живия човек има нуждата от храна и вода, иска да е на широко, иска светлина и иска да тича и да работи и най-вече да

обича.

Защото ако този свят те задоволява със неговите суети, трендове, слава и пари, то ти си мъртвеца лежащ в ковчега на суетата.

Ето вижте - даже и евангелистите в днешно време са обладани от същите страсти, те не искат Христос, те искат популярност, имоти, слава, шумни и пищни събития докато замазват мотивите си със оправданието, че така благовестват.

Това е достатъчно на мъртвеца - този свят и славата, парите, хората.

Но ако душата ти изпитва глад и жажда, която този свят не може да утоли, то в тебе има живот.

"а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот."

- Исус Христос в ев. от Йоан 4:14

Защото Христос има вода за живите, Христос има хляб за живите.

Този свят ги няма тея неща, само и единствено Исус Христос ги има, само при Него може да ги намери всеки, който има живот в сърцето си.

Но скъпи приятели, иронията е в това, че за да ги придобиеш ти пак трябва да умреш.

Да умреш за света, да умреш за греха, да бъдеш като мъртвец пред чаша с вино когато съблазните ти бъдат поднесени на поднос.

"Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му:

Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.

Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш"."

(Матей 4:8-10)

Христос бе мъртвец за всичките изкушения на дявола, Христос реагира като мъртвец пред палатите и голите жени, които дявола Му показа за да Го съблазни в пустинята.

Това е смъртта на християнина.

Чисто сърце, кротък дух и искрена любов.

Защото виждам как в днешно време как хората живеят плътски живот и събират лайкове и дивиденти от плътските си изпълнения но в един момент уж стават християни и пак тичат да се показват с новото си лице в платформите и пак да трупат лайкове и дивиденти като си мислят, че така благовестват.

И това е много опасно.

Опасно е за тях и е опасно и за всички, които ги слушат.

Смъртоносно е.

Христос бе Бог от самото Си рождение, Той порастна в храма и знаеше от детство повече от старите равини но чак на 30 годишна възраст започна да поучава, и преди това отиде чисто Сам в пустинята за цели 40 дни изолация преди да започне мисията Си.

Търпение, смирение, мълчание, огнена любов - като мъртъв мъртвец, далеч от света.

Но това е пътя на човека, който ще пие от живата вода.

Това е пътя на човека, който ще се храни с хляба на живота.

Това е пътя на човека, който ще възкръсне без да умре, ще премине от живот в живот и от сила в сила.

"Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни."

(Псалом 118:17)

Бъдете благословени. Амин