„Да вървиш по Червения път –
Преди много време, а дори и днес в церемониалните кръгове, хората говорят за път. Някои го наричат „Добрият червен път“.
Тези думи, изразени на английски, не успяват да предадат пълната същност на нашите местни езици.
Сред народа анишинаабе, на езика оджибва, говорим за „Мино Бимаадизивин“, което означава „добрият живот“.
Това не бива да се бърка с живот на щастие, измерен в парично изражение или изпълнен с материално богатство, а по-скоро с живот, измерен с начина, по който го извървяваш.
Въпреки че вървим по този път заедно, нашите пътувания са лични, изпълнени с уроците, необходими за целта на живота ни.
Червеният път ни учи на взаимосвързаността на целия живот…
Земята…
Животните…
Човешките същества…
и Великият Дух.
Самият път не ни казва как да го извървим; затова Създателят ни е дал Седемте учения на бабите и дядовците.
Уважение.
Смирение.
Истина.
Честност.
Любов.
Смелост.
Мъдрост.
Тези, макар понякога сравнявани с тях, не са повели, нито са закони, предназначени да съдят или ограничават другите по пътя им.
Те са дарове; както ние ги наричаме, те са водачи, които всеки от нас трябва да носи в себе си.
Защото, когато сме били създадени…
ни е била дадена и свободна воля и всяка стъпка по този път е избор.
И, противно на общоприетото схващане, моето лично убеждение е, че Съдът не е нещо, което ни очаква в края на пътя обратно към корените ни, а по-скоро нещо, което преживяваме тук и сега, проявявайки се като следствие.
Понякога веднага.
Понякога по-късно.
Но винаги в този живот.
Пътят ни учи, докато вървим по него, и докато вие вървите по пътя си, вървете с нежност.
Уважавайте всички неща.
Помнете смирението.
Говорете истината.
Живейте честно.
Проявявайте любов.
Бъдете смели.
Търсете мъдрост.
И ако правите тези неща…
ще вървите по пътя, известен като: „ДОБРИЯТ ЧЕРВЕН ПЪТ“
МЕЧКА СЪС СИЛНО СЪРЦЕ
Дълъг и криволичещ път, който започва в звездите,
простира се през планински върхове,
пресича снега до потоците,
до реките, до океана…
Той обхваща Канада, Аляска, Съединените щати,
Мексико и достига до Гватемала,
и продължава да се вие около коренното население.
Червеният път е кръг от хора,
държащи се за ръце,
хора от този свят, хора сред
хората от духовния свят.
Хората на звездите, животните, хората от камъка,
хората на реките, хората от дърветата…
Свещеният кръг.
Вървенето по червения път
е опознаване на жертвоготовността, страданието.
И разбиране на смирението.
Способността да застанеш гол пред Създателя
във всичко.
Нещата са съдени по лошите си действия,
по липсата си на сила,
по безразличното си отношение,
по арогантността си – защото когато вървиш
по червения път, винаги знаеш,
че можеш да се справиш по-добре. И знаеш, че
когато правиш добри неща,
това е благодарение на Създателя и си благодарен.
Вървенето по червения път
е опознаване на мястото ти на същата земя
както всички живи същества. Това е знанието, че
да се родиш човек
не ти дава превъзходство над нищо.
Знанието, че цялото творение има дух,
и че реката знае повече от теб,
планините знаят повече от теб,
каменните същества знаят повече от теб,
дърветата знаят повече от теб,
вятърът е по-мъдър от теб,
и животните носят мъдрост.
Можеш да се учиш от всяко едно от тях, защото те имат нещо, което ти нямаш:
те са свободни от лоши мисли.
Те не търсят отмъщение срещу никого, те търсят справедливост.
Вървейки по Червеният път,
имаш права, дадени ти от Създателя,
имаш право да се изразяваш пред Създателя,
имаш право да танцуваш,
имаш право да мислиш,
имаш право да защитаваш,
имаш право да се учиш от майка си,
имаш право да мечтаеш."
чрез Sol Kin
Адаптация на превода: Ст. Рашков
Няма коментари:
Публикуване на коментар