МЕЛ ГИБСЪН: ОБИЧАМ ЖЕНИТЕ! ТЕ СА НАЙ-ПРЕКРАСНИЯТ ЗАМИСЪЛ НА БОГ

Никого не съм убил. Моята най-голяма слабост е моята невъздържаност. Но, слава на Бог, вече не съм толкова избухлив, както някога.

Никога не съм изпитал върху себе си гнева на Бог.

Журналистите – това са порода хора, които могат да те изядат жив.

Дали обичам тези, които ме мразят? Не харесвам особено факта, че ме мразят, но да, обичам ги.

Обичам жените! Те са най-прекрасният замисъл на Бог. Е, ако те искат да бъдат като мъжете, на нашето ниво, може! Това си е тяхно право. Макар че не мога да разбера феминизма.

Харесва ми да съм баща. Така се чувстваш млад. И това е още една възможност да започнеш живота си отначало, да го погледнеш под друг ъгъл.

От децата можеш да научиш повече, отколкото те от теб.

За първи път се замислих върху възможността да стана режисьор, когато бях на 16. Исках да направя филм за викингите. Беше глупава идея. Но точно заради нея станах режисьор.

Да играеш роля, значи да лъжеш. Изкуството на актьора е изкуство на лъжата, но на изкусната лъжа. И за тази лъжа аз получавах добри пари.

Всички казват, че Холивуд е огромна фабрика, но забравят да споменат, че в тази фабрика всички ние сме само малки болтчета от един механизъм. Когато се счупим, просто ни подменят.

Човек умира постепенно. Нима всичките събития в нашия живот не са етапи от нашата смърт? Нима животът не ни напуска частица по частица?

Имам много и различни страхове. Например, че сутрин може да ми свърши млякото за корнфлейкса или че някой може да ми откъсне топките по-късно...

Колкото по-незабележимо е злото, толкова по-страшно е то. Дяволът не държи над главата си табелка с неонов надпис „Дявол“.

Злото намира път към всеки от нас, но има едно общо правило – то винаги първо ни убеждава, че не съществува.

Винаги подарявам на враговете си сладолед.

Не разбирам как е възможно да не станеш приятел с Джоди Фостър.

Всичко, което направих след „Смъртоносно оръжие-4“, е опит да се извиня за „Смъртоносно оръжие-4“.

Какво прави за човека доброто кино? Развлича го? А може би го учи? Или го извисява? Доброто кино прави всичките тези неща едновременно. В противен случай, то е просто една загуба на време пред екрана.

Повечето филми са едни планини от ленти и нищо друго!

Човекът на екрана и човекът в живота – това са различни хора. Помните ли какво казваше Кари Грант? Питаха го: "Какво е да си Кари Грант?" А той отговори: „Идея си нямам какво представлява това момче.“

Всички промени са придружени от болка. Ако не чувстваш болка, значи нищо не се променя!

Мисля, че най-забележителната способност на човешкия мозък е способността му да забравя.

Най-добрият отговор, който можеш да дадеш на глупав въпрос е... тишина.

Мечтата винаги изглежда жалка и малка върху лист хартия...

Никога не съм казвал, че искам да умра с оръжие в ръка.

Все още чакам моя голям шанс.

Не се смятам нито за австралиец, нито за американец. Аз съм хибрид и прекрасно живея по този начин, защото и Австралия, и Америка са прекрасни страни.

Обичам да общувам с американски австралийци – те са по-малко внимателни в своите изказвания, а това води да съвсем друго ниво на общуване.

Всичко е предопределено – дори и грешките ти.

Всеки страда от някакви предразсъдъци.

Ако смяташ да си купиш три шапки, първо си отгледай още глави.

Това, което си направил, вече си го направил и трябва да си го признаеш. Иначе ще изглеждаш като човек, опитващ се да върне обратно пастата за зъби в тубичката.

източник: Steven ’Frosty’ Weintraub / www.collider.com Theo Ringma / Rex Features; превод: Игор Гречко за Gnezdoto