КАКВИ СА ХОРАТА, КОИТО ПРЕМИНАВАТ
В 5-ТО СЪЗНАТЕЛНО ИЗМЕРЕНИЕ?
1. Отдавна не гледат телевизия и са прозрели лъжите, които се сипят от там.
2. За тях конкуренцията няма никакъв смисъл. Вместо да се състезават, предпочитат да споделят, да се свързват и забавляват.
3. Знаят, че Петото измерение не е място, а е Енергийно - Честотно състояние на Съзнанието.
4. Вече не се страхуват от неизвестното, защото страха е Незнание, което те вече са избрали да си Позволят да Опознаят.
5. Знаят, че дявола не съществува извън тях, а само в главите на Неосъзнатите.
Това, което съществува благодарение на общата неосъзнатост, е огромен егрегор, подхранван от гордост, егоизъм, алчност, страхове, илюзии (его качества = дявол).
6. Искат да са сами, но едновременно с това, когато са с други хора, искат да са с тях, отдадени напълно и интензивно.
7. Те чувстват и знаят, че имат цел и мисия в живота, която няма нищо общо с живота в 3D измерението.
8. Осъзнават, че да спечелиш в живота не означава да умреш богат, камо ли да победиш другите, за да докажеш, че си по-добър и по-борбен.
Знаят, че победата в живота означава да преодолеят собствените си граници и страхове, за да стигнат до края на земния си живот със сърце, което бие с благодарност и безусловност.
9. Осъзнават, че носталгията не е чувство на загуба, а усещане, че някой ден ще намерят всички хора-уроци, които да оценят и да им бъдат благодарни, затова че някога са преминали през живота им.
10. Те спомагат на Глобалното Съзнание да еволюира и са готови да дават на другите, защото това е една от най-големите цели, които могат да се постигнат тук на Земята.
Всичко, което съществува е изградено на базата на Плюса и Минуса, проявени чрез нашите възприятия, действия и животи.
Перфектният баланс между двата полюса се изразява в хармония и баланс във всички аспекти на преживяването наречено Живот.
Парадоксът в еволюцията на съзнанието ни се изразява в това, че ние не се издигаме, а по-скоро се движим по синусоида на тази равнинна крива, където нашето възприятие се люшка нагоре-надолу.
Колкото и да се опитваме да останем на върха на еволюционната крива, неизбежно ще се спускаме обратно надолу до най-дълбоките и тесни процепи на Съзнанието.
Самият процес на преминаването на триизмерния човек към по-обемни възприятия, почти винаги става доста драматично и по принцип дуалното его се стреми всячески да не допусне този процес.
На човека му предстои да премине през невидим праг в съзнанието си.
Колкото е по-близо до тази "фатална" черта, толкова по-силни енергии го връхлитат.
В този момент може да му се струва, че се е плъзнал по наклонената плоскост или е спрял духовното си развитие.
Човек понякога усеща тежест в цялото си тяло, сякаш го премазва многотонна плоча, сякаш гравитацията се опитва да му отмъсти заради желанието му за свобода.
Изведнъж го връхлитат пристъпи на съжаление към себе си, понякога със сълзи в очите.
Заради притока на космическа енергия, съзнанието му започва да губи почва под краката си.
Умът не успява да „преработи” по-високите вибрации т.е. да си обясни логически, по обичайния му начин, какво става с него.
В тези моменти само огромната сила на волята му помага да предотврати срива на ума в пропастта на лудостта.
Всичко, което човека е познавал през годините, целия му духовен опит, няма да му помогне да си обясни логически процеса.
В човека вече е стартирал необратимия процес на възнесението.
В края на краищата всички натрапчиви мисли на егото напускат новия Съзнателен човек, правейки място на Смирението и Любовта. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар