Какво открих,нещо,което съм практикувала преди много години по време на многобройните ми и дълги пътувания и ще ви кажа ,че с голям успех :
ИСТИНАТА Е ПРОСТА: НЕПРОСТЕНАТА БОЛКА ТЕ ДЪРЖИ В МАТРИЦАТА.
Всяка обида, която задържаш,
всяка вина, която премълчаваш,
всяка болка, която криеш в себе си са възли от енергия, изкуствено захранвани от системата, която иска да си слаб, болен, зависим и разделен от Източника.
Но те манипулират емоциите ти, за да превърнат съзнанието ти в затвор.
Те се хранят с ниските вибрации на гняв, вина, страх, ревност, обида.
Те не искат да простиш.
Защото прощаващият човек е извън контрол.
Извън Матрицата.
Извън играта.
Те създават “възел” между теб и другия.
Не виждаш човека — виждаш спомена за болката.
Не усещаш духа — усещаш обвивката на обидата.
И докато възелът е там — енергията ти не тече.
Ставаш тежък, раздразнителен, изгубен.
Започваш да мислиш, че това е “нормално”. Не е.
ПРОШКАТА Е ВИСШАТ ЕНЕРГИЕН ХАК.
Когато простиш, не правиш услуга на другия.
Правиш революция в енергийното си поле.
Развръзваш въжето. Пускаш възела.
Връщаш светлината.
1. Напиши имената на хората, към които таиш обида. И тези, на които не си простил – включително себе си.
2. Влез в дишане – дълбоко, ритмично. Отпусни ума.
3. Извикай ги мислено и почувствай какво носиш – тежест, гняв, болка.
4. Кажи осъзнато:
„Съжалявам. Прости ми. Обичам те. Благодаря ти.“
(метод Хоопонопоно – но с дълбоко присъствие, не на автопилот)
5. Наблюдавай как възелът се разпуска. Ще го усетиш в тялото – топлина, трептене, сълзи. Това е трансформация.
Обидата изисква огромна психична енергия, за да я поддържаш.
Прошката я освобождава.
И ти я връща.
Не им давай повече захранване.
Прошката не е слабост. Това е алхимия.
Когато прощаваш, не казваш “няма проблем”.
Казваш:
„АЗ ИЗБИРАМ ДА НЕ НОСЯ БОЛКАТА ПОВЕЧЕ.“
Симеон Антипа

Няма коментари:
Публикуване на коментар